Решение № 7917 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5005/2025 г.

ВАССедмо отделение15.07.2025 г.докладчик т Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Разпореждане 4/17.02.2025г., постановено по АНП 3/ 2025 г. по описа на Върховният административен съд. Определението е окончателно.

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 306, ал. 5 и ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е частна жалба от И. И., в качеството й на ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК) против Разпореждане 4/17.02.2025г., постановено по АНП 3/ 2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Частният жалбоподател изразява несъгласие с постановеното разпореждане, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна. На първо място счита, че незаконосъобразно е определена глоба на лицето И. Д. И., тъй като тя е определена за ръководител на УО със Заповед РД-14-41/29.01.2025 г., а разпореждането за налагане на административно наказание е от 17.02.2025 г. Твърди също така, че наказващият орган не е установил всички и факти по случая преди да наложи наказанието. На следващо място счита, че в случая чл. 304 не намира приложение, тъй като производството е по реда на дял Пети АПК. Излага, че е налице друго производство, което е преюдициално по отношение на настоящото административно производство и че е налице основание за спиране на същото до приключване на преюдициалното съдебно производство, както и че процесното административно производство е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. С тези мотиви моли за отмяна за акта за налагане на административно наказание. Ответната страна Бизнес процеси ЕООД , не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: Обжалваното разпореждане на председателя на Седмо отделение на ВАС е било издадено въз основа на сигнал с вх. АНП-1/ от 06.01.2025 г. по описа на ВАС, подаден от Бизнес процеси ЕООД, с който е заявено искане за налагане на глоба на ръководителя на УО на ОПИК за неизпълнение на влязло в сила на 11.07.2024 г. Решение 8670 от 11.07.2024 г., постановено по адм. дело 4730/ 2024 г. по описа на ВАС. С последното е отменено Решение РД-02-16-22 от 13.01.2023 г. на ръководителя на УО на ОПИК и преписката е върната на органа за ново произнасяне по искането за окончателно плащане съобразно дадените в мотивите указания. С обжалваното разпореждане председателят на Седмо отделение на Върховния административен съд е приел, че е налице неизпълнение на произтичащото от влязлото в сила решение по горното дело задължение, поради което е наложил глоба на И. И., ръководител на УО на ОПИК, в размер на 200 лв. Разпореждането е незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила основание за отмяна по чл. 63, ал.3, т. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съгласно разпоредбата на чл. 304, ал. 1 АПК длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. А според чл.306 АПК случаите на нарушения по чл. 304 актове за установяването им не се съставят. Наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. Преди налагане на наказанието на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването и да посочи доказателства. Наказващият орган може да събира и други доказателства. Препис от разпореждането се връчва на нарушителя. Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд в 7-дневен срок от връчването му. Съдът решава делото по същество. Решението му не подлежи на обжалване. От събраните в настоящото съдебно производство доказателства се установяват следните факти: На 16.01.2025 г. е изпратено съобщение до ръководителя на УО на ОПИК, в което е посочено, че е постъпила молба за налагане на санкции и е дадена възможност в 14 дневен срок от получаване на съобщението да бъдат дадени писмени обяснения и да бъдат представени доказателства. Този срок е изтекъл на 30.01.2025 г. Постъпил е отговор от процесуалния представител на ръководителя на УО на 29.01.2025 г., в който същият е посочил, че е упълномощен от ръководителя на УО Р. Р. с пълномощно 05-00-58/13.10.2023 г. От 11.10.2023 г. до 29.01.2025 г. ръководител на УО на ОПИК е Р. Р., съгласно Заповед РД-14-419 от 11.10.2023 г. и Заповед РД-14-161/23.04.2024 г. на министъра на иновациите и растежа. Следователно съобщението на 16.01.2025 г. е връчено на Р. Р., на него е дадена възможност в 14 дневен срок от получаване на съобщението да представи писмени обяснения и доказателства. От негово име на 29.01.2025 г. в съда е представен писменият отговор, предвид цитираното в него пълномощно. С оспореното разпореждане от 17.02.2025 г. е наложено административно наказание на И. Д. И. ръководител на УО от 29.01.2025 г. Приложено е пълномощно от 31.01.2025 г., по силата на което И. е упълномощила Н. Григорова да я представлява пред съдилищата на Република България. В пълномощното липсва волеизявление за потвърждаване на действията на Григорова, извършени от нея преди датата на упълномощаването й. От така установените факти може да се направи извод, че оспореното разпореждане е издадено в нарушение на процедурата по налагане на административно наказание по чл. 306, ал. 3 АПК, тъй като на административнонаказаното лице - И. Д. И., не е дадена възможност в 14 дневен срок да представи писмени обяснения. Допуснатото нарушение е съществено, доколкото е нарушило правото на защита на И. в административнонаказателното производство. Описаните и констатирани по-горе факти, водещи до извод за незаконосъобразност на оспореното разпореждане, се установяват с доказателства, представени за първи път пред настоящата съдебна инстанция, с оглед на което председателят на Седмо отделение, действащ като административнонаказващ орган в случая, е нямало как да ги вземе под внимание при постановяването на своето разпореждане. По изложените съображения разпореждането се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Така мотивиран и на основание чл. 306, ал. 6 АПК, Върховният административен съд - тричленен състав при Седмо отделение

Особени мнения

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Даниела Мавродиева

Съгласна съм с крайния извод на мнозинството от състава, че оспореното разпореждане е незаконосъобразно.

Не съм съгласна с тяхното становище, че незаконосъобразността на акта за налагане на административно наказание се изразява единствено в допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на наказващия орган.

Считам, че разпореждането е издадено не само при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, но и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като към момента на издаването му не са били налице материалните предпоставки на чл. 304, ал. 1 АПК за налагане на административнонаказателна санкция по отношение на И..

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична.

Предвид разпоредбата на чл. 304, ал. 1 АПК наказва се длъжностното лице, изпълняващо функциите на административен орган, което не е изпълнило задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, а не административният орган. Следователно субект на наказанието следва да е длъжностното лице, което е осъществило състава на нарушение по чл. 304, ал. 1 АПК. Деянието следва да е извършено виновно от наказаното лице.

Разпоредбата на чл. 304 АПК е административнонаказателна и нейната цел е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазването на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани (чл.12 ЗАНН.)

От представените в настоящото производство доказателства се установява, че И. е назначена на длъжността ръководител на УО на ОПИК от 29.01.2025 г., а разпореждането, с което е наказана е от 17.02.2025 г. Следователно от назначаването й на съответната длъжност до наказването й са изтекли 19 дни. Предвиденият срок за произнасяне по чл. 62, ал.1 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (Изм. заглавие ДВ, бр. 51 от 2022 г.) (ЗУСЕФСУ) е 80 дни от постъпване на искането за плащане, респективно от получаване на преписката за ново произнасяне (когато решението на ръководителя на УО е отменено от съда и преписката му е изпратена за ново произнасяне).

Този 80 дневен срок безспорно е изтекъл, но единствено по отношение на предходното лице, заемащо същата длъжност. Досежно наказаното длъжностно лице - И. Д. И., към момента на издаване на разпореждането, с което е наказано, този срок не е бил изтекъл, следователно към този момент не е бил осъществен състав на административно нарушение по чл.304, ал.1 АПК от страна на наказаното лице.

Т.е. налице е още едно основание за отмяна на акта за налагане на административно наказание на длъжностното лице И. Д. И..

По тези съображения подписвам решението с особено мнение.

Съдия Даниела Мавродиева

Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА