Решение № 10585 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12321/2012 г.

Решение № 10585 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12321/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив против частта от решение № 1938 от 7.08.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 3183/2011 г., с която се отменя обжалвания пред него ревизионен акт. С обжалваното решение, по жалба на "Феникс комерс" ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) № 161102767 от 04.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1093/09.11.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив в частта, с която на "Феникс комерс" ЕООД са определени публични задължения за внасяне, както следва: 1. За данък добавена стойност в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 9414 лева за данъчни периоди м. 11 и м. 12. 2007 г.; м. 11 и м. 12.2008 г. и м. 03.2010 г. по фактури, издадени от "Вилстрой" ЕООД, "Алцена Комерс" ЕООД и "Интер 07" ЕООД; 2. лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задълженията оп ЗДДС в размер общо на 3514,13 лева; 3. допълнително определен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 1729 лева с прилежащи лихви за забава в размер на 703,15 лева; 4. допълнително определен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 2978 лева ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 758,67 лева; 5. съответните на неправилно определените размери на главниците лихви за забава за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2008 и 2009 г. Със същото решение ответната дирекция е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 2220 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - "Феникс Комерс" ЕООД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. Жалбата е частично основателна. С РА, индивидуализиран по-горе на ревизирания субект не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени му от "Алцена Комерс" ЕООД, "Интер 07" ЕООД и "Вилстрой" ЕООД. Всичките фактури от посочените доставчици са с предмет на стопанската операция - доставка на железни отпадъци. Във всички фактури е отразено, че ДДС не се начислява във връзка с чл. 163а от ЗДДС. Установено е, че от ревизирания субект са издавани протоколи за самоначисляване на ДДС, които са включени в дневника за покупките и дневника за продажбите. Правното основание за отказа на данъчен кредит по всички спорни фактури е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Констатациите на приходния орган, въз основа на които е формирал извода за липса на реални доставки по фактурите са аналогични за всички доставчици и те са: доставчикът не е открит на адреса, не са представени изисканите му документи, фактурите не са включени в дневника на доставчика, начинът на плащане е в брой, но фискалните бонове към фактурите не съдържат всички реквизити, доставчиците нямат въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство, липсват товарителници и други транспортни документи за превоза на стоката, не е установено мястото на натоварване на стоката, не са представени доказателства за кадрова обезпеченост. С РА е начислена лихва за забава във връзка с отразяването на протоколите по чл. 117 не във месеца, когато са издадени, а в следващия месец. С РА е начислен допълнително корпоративен данък за 2007 г. във връзка с преобразуването на финансовия резултат на дружеството на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходите по фактурите от "Вилстрой" ЕООД. На същото правно основание е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2008 г. с разходите по фактурите от "Алцена Комерс" ООД и е определен корпоративен данък. С РА е определена лихва за забава върху невнесени авансови вноски за 2007, 2008 и 2009 години. Административният съд е отменил РА в посочената по-горе част приемайки следното: приел е, че са налице реални доставки по спорните фактури, което се доказвало със самите тях, като на датите на съставянето им се е стигнало до индивидуализация на стоката и тяхното прехвърляне на жалбоподателя. Без значение според съда е обстоятелството, кога и как е станало транспортирането на стоките, тъй като ЗДДС не въвежда като предпоставка за възникване на данъчно събитие-реално осъществен транспорт. Установено е плащането на стоките, посредством установено му осчетоводяване по сметка 501 и фискалните бонове, които съдържат данни за доставчиците, а ревизираният субект няма как да провери дали фискалните устройства, от които са издадени са регистрирани по съответния ред. В мотивите си, съдът се е позовал и на практика на Съда на Европейския съюз и по конкретно на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Административният съд е посочил, че в конкретния случай не са установени от приходния орган обективни обстоятелства, от които да се заключи, че е налице данъчна измама и, че жалбоподателят е знаел или е трябвало да знае за нея. Посочено е, че в случаи на т. нар. "обърнато данъчно задължение" необосновано е да се говори за данъчна измама при положение, че данъкът е дължим и правото се упражнява от едно и също лице, в един и същ размер. Крайният извод на съда е, че процесните фактури удостоверяват осъществени облагаеми доставки, надлежно документирани с първични документи и осчетоводени на база на същите, по които е начислен правомерно данък по чл. 163а от ЗДДС от получателя по тях и които формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който неправилно е отказан. Съдът е посочил, че неправилна е извършената корекция на декларираните данни по СД за м. март 2010 г. във връзка с доставките от "Интер 07" ЕООД. За пълнота на изложението съдът е посочил, че в РА относно определеното задължение за м. ноември 2007 г. е неправилен, тъй като лицето не е упражнило правото си на данъчен кредит по процесните протоколи през този данъчен период. Също така, съдът е посочил, че не споделя разсъжденията на приходния орган относно приложението на чл. 85 от ЗДДС, като напълно споделя аргументите на оспорващия, че в случаите на "обърнато данъчно задължение" при доказана липса на реална доставка, следва да бъде коригиран и начисления ДДС от лицето, тъй като в тези случаи не съществува риск от загуба на данъчни приходи. По тези съображения административният съд е отменил РА относно коригирането на резултата за съответните данъчни периоди, в които на ревизираното лице не е признато правото а данъчен кредит по фактурите от въпросните доставчици. По отношение на определените лихви за забава, съдът е изложил съображения, че в случаите на "обърнато данъчно задължение" не се дължи внасяне на ДДС в бюджета и след като липсва главница, не е налице основание и за акцесорното задължение, каквото е лихвата. Предвид съображението на съда, че по спорните фактури са налице реални доставки, той е преценил като незаконосъобразен РА в частта на определения корпоративен данък за 2007 и 2008 г. във връзка с преобразуването на финансовия резултат на дружеството за тези години със сумите по фактурите от "Алцена Комерс" ЕООД и "Вилстрой" ЕООД, както РА в частта в която е определена лихва за забава върху невнесените авансови вноски за 2008 и 2009 години. Настоящият съдебен състав преценява като необоснован извода на съда за наличие на реални доставки по спорните фактури. Освен процесните фактури, по делото не са представени от жалбоподателя, чиято е доказателствената тежест други доказателства, установяващи обезпечеността на доставчиците за извършването на доставките. Липсват данни по делото, че доставчиците към датите на спорните фактури фактически са разполагали със стоката от вида и във фактурирания обем. При липса на тези данни по делото, не може да се обоснове извода, че доставчиците обективно и фактически са предоставили фактурираните стоки на жалбоподателя. Доставчиците не са намерени на адресите им при извършваните насрещни проверки от приходните органи, не са представени от тях изисканите им документи, а така също на вещото лице, изготвило заключението по съдебно-икономическата експертиза не му е била поставяна задача от жалбоподателя, да провери осчетоводяването на фактурите и при доставчиците. Тези факти са индиция в подкрепа на извода, че се избягва проверката на счетоводствата на доставчиците, което пък води до обосновано съмнение относно редовността им и обективността на евентуално отразените в него стопански операции. Въпреки тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като правилно, като краен резултат решението на административния съд в частта, в която РА е отменен относно определените задължения за ДДС за внасяне и лихвата върху него. Напълно се споделя съображението на административния съд, че в хипотеза като настоящата, когато е налице "обърнато данъчно задължение", приходният орган след като стигне до извод, че не са налице реални сделки по фактурите, за които са издадени от получателя протоколи по чл. 117 от ЗДДС едновременно с отказа на ДК следва да бъде коригиран и начисления от лицето ДДС във връзка със същите фактури. Съдебната практика (решение № 16251 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5005/2011 г.; решение № 4437 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13777/2009 г.) приема, че след като е налице хипотезата на т. н. "обърнато задължение-самоначисляване", следва резултатът за периода да е нула. Неправилно е решението на съда в частта, в която е отменен РА относно определения корпоративен данък във връзка с преобразуването на финансовия резултат за 2007 и 2008 г. на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО с данъчните основи по фактурите от "Алцена Комерс" ЕООД и "Вилстрой" ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: т. 2. "които не са документално обосновани по смисъла на този закон". Тоест, макар и да са счетоводно отчетени от касатора разходи по фактурите от спорните доставчици, след като по делото не е установена по безспорен начин реалността на фактурираните доставки, то не може да се приеме, че тези разходи са документално обосновани само въз основа на тяхното осчетоводяване. Счетоводното отчитане на разходите се признава само след като се докаже, че съответният разход действително е осъществен и информацията в издадената фактура е вярна, което в конкретния случай според настоящия съдебен състав не е доказано от жалбоподателя. Като неправилно решението на административния съд в тази част от спора следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата срещу РА в същата част. Следва да се отмени като неправилно и решението на административния съд в частта, в която е отменен ревизионния акт в частта, в която са определени лихви за забава за несвоевременно направени авансови вноски за 2008 и 2009 г. За да отмени РА в тази част съдът неправилно е приел, че лихвите са начислени във връзка с неправилно определения размер на главниците за тези години. Видно от РД е, че приходният орган е констатирал, че и за двете въпросни години е изпълнена хипотезата на чл. 83 от ЗКПО, поради което жалбоподателят е следвало да внася, но не е внасял авансови вноски. Приходният орган е посочил размера на дължимите авансови вноски и е определил размеря на лихвата за несвоевременното им внасяне. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото, с които да обори констатациите на приходния орган, както относно основанието, така и относно размера на дължимите лихви за забава. При това положение жалбата е останала недоказана в тази част от спора и съдът неправилно е отменил РА в посочената част. Решението му в тази част следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата срещу РА относно определението с него лихви върху невнесените авансови вноски за 2008 и 2009 години. С оглед изхода на спора, следва да се измени решението на административния съд и в частта на присъдените разноски, като то се отмени за разликата над 966 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд