Решение № 10589 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4460/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Елит СМ ООД, чрез адв. Желязкова, срещу Решение 2535 от 12.03.2024 г., постановено по адм. дело 1786/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 32-484393/20.07.2023 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна по митническа декларация МRN 22ВG002007002764R7/12.09.2022 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдът е разместил доказателствената тежест и е вменил задължение на дружеството да представя в превод документи, част от административната преписка още към момента на подаване на митническата декларация, като не е съобразил, че задължение на административния орган е да комплектува преписката и да я изпрати на съда, в т.ч. с превод на документите на български език. Оспорен е изводът на съда, че не е доказано транспортирането на процесния автомобил от САЩ до Грузия, като изложените в тази насока мотиви са противоречиви. Твърди се, че стойността по приложената към митническата декларация фактура е последната договорна стойност за продажба на автомобила с предназначение територията на ЕС. Историята на предходните продажби на същия е ирелевантна за решаването на спора. Сочи се, че данни от интернет сайт, в който е записано, че притежателят му не носи отговорност за верността на данните в него, не може да служат като аргумент да се отхвърли декларираната договорна стойност и за определяне на нова митническа стойност по реда на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В подкрепа на декларираната стойност дружеството е представило фактура и счетоводни документи, а по делото е приета без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, която потвърждава достоверността на декларираната митническа стойност. Твърди се, че само констатацията в административния акт, че разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, § 2, буква а, б, в и г от Регламент /ЕС/ 952/2013 не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за да обоснове извод, че митническият орган законосъобразно е преминал към метода, регламентиран с чл. 74, § 3 за определяне на митническата стойност. Според касатора, не съществува способ, регламентиран в Митническия кодекс, който да позволява митническата стойност на една стока да се определя въз основа на пазарна оценка. Тази оценка на автомобила, изготвена в хода на административното производство, е напълно своеволна, без да има посочени обективни критерии, въз основа, на които е определена. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени спорния административен акт. Претендира се присъждане на разноски по делото. Ответникът директор на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е било Решение 32-484393/20.07.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Варна по митническа декларация (МД) МRN 22ВG002007002764R7/12.09.2022 г., с което е отказано приемането митническата стойност на декларираната стока, определена е нова такава и е разпоредено да се корирират данните за стока 1 по МД, като са определени суми за доплащане, както следва: за мито в размер на 174.21 лв. и ДДС в размер на 382.26 лв. Установено е, че на 12.09.2022 г., с МRN 22ВG002007002764R7/ 12.09.2022 г., Елит СМ ООД е декларирало на режим допускане за свободно обращение 1 брой лек автомобил, 1750 кг. бруто тегло, държава на износ Грузия, деклариран произход САЩ, условие на доставка EXW Грузия, с обща фактурирана стойност 1 350 USD, при курс за митнически цели 1.96882 лв. за USD. Стока 1 по МД е описана като: Лек автомобил, катастрофирал с липси, марка: Subaru, модел: outback, тип: бензин, първа рег. 01/01/2014 г., цвят: черен, р. обем: 2498 куб. см., мощност: 175 кс/DIN, бр. места: 5, двигател: неоткрит, шаси: 4S4BSAJC8F3224332, бруто тегло 1750 кг., нето тегло 1750 кг.. Към МД са приложени: документ за покупко-продажба от 01.09.2022 г. с продавач Д. М. физическо лице, фактура за транспортни разходи, талон за превозното средство и коносамент от 07.09.2022 г. Във връзка с установени неточности и непълноти в представените към МД документи митническите органи са приели, че възникналите съмнения относно декларираната митническа стойност не могат да бъдат отхвърлени. На дружеството е изпратено писмо рег. 32-312055/15.09.2022 г., с което са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, като от Елит СМ ООД не са представени допълнителни документи в предоставения срок. При извършена митническа проверка, резултатите от която са обективирани в протокол 22BG002007M014202/15.09.2022 г., е установено, че автомобилът е употребяван с видими следи от ПТП. Направена е справка в интернет сайт, като е открита информация от аукцион за автомобил с идентичен VIN (номер на шаси) в размер на 1 800 USD. Констатирано е, че снимките на автомобила в сайта не отговарят на състоянието на автомобила при огледа, което е обосновало съмненията на митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност. Митническите органи са констатирали, че в случая не могат да бъдат приложени за определяне на нова митническа стойност разпоредбите на чл. 74, §2 от б. а до б. г от Регламент /ЕС/ 952/2013 и са приели, че митническата стойност на употребявания автомобил следва да бъде определена по реда на чл. 74, §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. За тази цел е възложено изготвяне на експертна оценка за процесния лек автомобил, която е определена в размер на 4 400 лв. Прието е, че декларираната договорна стойност не е действителната такава и е определена митническа стойност на стока 1 на основание чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в размер на 5 241.01 лв. (4 400 лв. + 841.01 лв. декларирани транспортни разходи от вносителя по вноса). За да отхвърли жалбата на дружеството Административен съд Варна е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган, при спазване на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Прието е от съда, че административният орган е изложил последователно мотиви, съгласно изискването на чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, защо не може да бъде приложен всеки от методите от б. а до б. г на чл. 74, §2 от същия регламент, и съобразно чл. 144 от Регламента за изпълнение правилно е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. За неоснователно е прието оплакването на дружеството, че митническият орган неправилно е използвал наличните данни на митническата територия на Съюза чрез експертна оценка, в която е посочен методът на пазарните аналози. Според съда, използването на обявени продажни цени на сходни или идентични стоки при извършването на експертната оценка, приета от административния орган, може да се приеме като част от понятието други подходящи методи по чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Формиран е извод, че митническият орган правилно е определил новата митническа стойност в размер на 5 241.01 лв., в съответствие с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, като е използвал експертната оценка в размер на 4 400 лв., към която е прибавил сумата от 841.01 лв. - декларирани транспортни разходи от вносителя. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, митническият орган е обосновал съмненията си и е изложил мотиви за основателността им. В случай че митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато тя не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото в установената поредност. В разглеждания случай административният орган е изложил мотиви за неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви "а" и "б" от Регламент ЕС 952/2013, като е посочил, че липсват данни в националната митническа информационна система (МИСЗА) за стоки, с произход САЩ, поставени в режим допускане за свободно обращение в други митнически учреждения на територията на страната или продадени в ЕС, и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност). Във връзка с тези твърдения по делото не са представени доказателства, в т.ч. извлечение от изготвената от проверяващите органи справка, от която да са видни зададените критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, страна износител и др., както и дали е налице информация и ако е налице такава, отнася ли се тя за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. В този смисъл, противно на приетото от първоинстанционния съд, недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). На следващо място, при липсата на данни в митническата информационна система за идентични или сходни стоки, митническите органи е следвало да съберат информация от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни" по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая, митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. Неправилен е изводът на съда, че при определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, от митническите органи е съобразена разпоредбата на чл. 144, § 1 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, изискваща използването на разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. В случая, административният орган не е изложил каквито и да е мотиви във връзка с приложението на резервния метод, който изисква да бъдат използвани разумни способи по начин, че новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за придобиване на стоката. Липсват изложени мотиви относно начина на определяне на стойността и по-специално на елементите, които са включени в нея. Вместо това, административният орган се е позовал на изготвената експертиза, като не е мотивирал извода си, че пазарната цена на автомобилите следва да се приеме за тяхна митническа стойност, в т.ч. как тази стойност отразява действително направените от вносителя разходи за придобиване на стоката. Същевременно, в изготвената експертна оценка се съдържа описание на автомобила, но не са посочени конкретни параметри за определяне на стойността му. Като методи на оценяване са отразени: Б1 - методи на пазарни аналози; Б2 - физическо износване; Б3 функционално обезценяване и Б4 - метод на гаранционния фонд по Евротакс. В експертизата обаче не са отразени конкретни пазарни аналози, използвани за определяне на стойността, както и при какви параметри на оценявания автомобил и по каква формула са приложени останалите методи. Писмените обяснения, дадени от експерта в хода на първоинстанционното производство (л. 76 от делото), на които се е позовал съдът, са общи и не съдържат никакви конкретни и относими данни за използваните аналози и параметри, респ. за начина на определяне стойността на стоката. Ето защо, необосновано АС Варна е приел, че експертизата е използвала обявени продажни цени на сходни или идентични стоки, които могат да се приемат като част от понятието други подходящи методи по чл. 144, §2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение, като постановено в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. В първоинстанционното производство сторените от дружеството разноски са в общ размер 1030 лв., от които платена държавна такса - 50 лв., платено адвокатско възнаграждение - 480 лв. и депозит за експертиза - 500 лв. За касационната инстанция се следват разноски в размер на 370 лв. платена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,