Решение № 3694 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3273/2017 г.

Решение № 3694 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3273/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. А. М. от гр. С., подадена чрез процесуалния представител адв. М. Коцева, срещу решение № 8437/30.12.2016 г., постановено по адм. д. № 12158/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена нейната жалба против Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/4327 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по подадено от нея заявление за плащане на площ, с което й е отказано изплащане на финансова помощ по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), плащания по схемата за преразпределително плащане /СПП/-в жалбата-грешно посочено НР1/ и Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ и са й наложени санкции за бъдещ период в размер на 11 454.53 лева. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране относно процесните имоти, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед неотчетена невъзможност за обжалване на заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на изискването за форма и на административно-производствените правила. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява, не изпраща процесуален представител и не заявява становище по касационната си жалба. Ответникът - Заместник-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител, нито становище пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. На първо място счита, че в Уведомителното писмо, съдържащо таблици с отразените констатации, изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ /недопустимите за подпомагане части от парцелите са отразени в колона № 5 от таблиците на стр. 2, 3 и 4 /, а като фактическо обстоятелство е вписана извършената административна кръстосана проверка въз основа на данните за референтните парцели, отразени в Системата за идентификация на земеделските парцели, използвана от ДФЗ, но изготвена въз основа на заповедта на МЗХ за одобряване на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" и че правилно е приложен материалния закон спрямо установените в административното производство факти, поради което и отказът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания следва да бъде оставен в сила. Допълва съображенията като сочи, че в конкретния случай съдът е изпълнил служебното си задължение по чл. 168, ал. 1 АПК и е проверил законосъобразността на процесното УП на всички основания по чл. 146 АПК, за което е изложил мотиви и че обосновано е приел, че отменителни основания по отношение на оспорения акт не се откриват. На второ - че случаят касае влязъл в сила и стабилен индивидуален административен акт, тъй като по делото са събрани доказателства, че жалбоподателката е възразила срещу Заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните срещу обхвата на специализирания слой, за което е получил отговор с писмо Изх. № 94-3900/11.06.2015 г., но не е обжалвала и последващата окончателна по характера и значението си заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. за одобряване на окончателния специализиран слой, поради което подробно изложените в тази връзка съображения в мотивите на решението, подкрепени с доказателства, следва да бъдат споделени. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - С.-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/4327 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., по подадено от него общо заявление за плащания с УИН 22/100614/56564, с което, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., му е отказано финансово подпомагане по СЕПП, на основание чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията и във вр. чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане- по СПП, и на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. и чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" - по НР2 с мотиви, че при извършените специализирани теренни и кръстосани проверки е установено, че за части от 15 БЗС е установено, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., както и че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., съответно че от общо декларираната площ по СЕПП - 43.85 ха, установената площ е 17.69 ха, а недопустимата площ - 26,16 ха, по СПП - от заявената площ 30.00 ха, установена площ е 17.69 ха и наддекларирана площ 12.31 ха, по НР2 от общо декларираната площ 43.85 ха, установената площ е 17.69 и недопустими за подпомагане - 26,16 ха. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица № 1, в която са посочени фактическите основания за обективирания отказ за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане с оторизирани суми /в лева/ и Таблица № 2 - Извършени плащания. Оспорващият възразил, че в оспореното УП нямало конкретни съображения за недопустимост на процесните части от посочените парцели, нито въобще основания да се отказва субсидия по СЕПП, СПП и НР2 поради това, че констатациите на административния орган за заявени по-големи площи в сравнение с реално ползваните били неверни - предвид неправилно разрешен въпрос със застъпванията на БЗС, а и предвид направеното възражение до МЗХ срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г., на което получил отговор с писмо Изх. № 94-3900/11.06.2015 г. Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване изискването за форма, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Съдът преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В тази връзка съобразил изложените основания в оспореното УП и таблиците към него - с пояснителните бележки към последните и с посочени площи, приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка. Намерил оспореното писмо за издадено без нарушения на административнопроизводствените правила и за материално законосъобразно. Последният извод извел първо от факта, че при дешифрация на актуалната за кампания 2014 г. цифрова ортофото карта е констатирано, че площите попадат извън специализирания слой "Площи добро земеделско състояние, тъй като са преценени като неподдържани и негодни за подпомагане, второ от обстоятелството, че по отношение на заявените площи са извършени и теренни проверки и състоянието на тези парцели е установено чрез протоколи, в които е отразено, че физическите блокове са неземеделски площи, непригодни за извършване на земеделска дейност/трайно пустеещи, необработени земи/, като към протоколите са приложени снимки на блоковете и парцелите, установяващи недопустимост на парцелите, по отношение на които е отказано подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП - защото заявените площи не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, трето-поради това, че за недопустимите за подпомагане части от парцелите, отразени в колона № 5 от таблиците на стр. 2, 3 и 4 от уведомителното писмо, е посочена извършената административна кръстосана проверка -въз основа на данните за референтните парцели, отразени в СИЗП, използвана от ДФЗ и изготвена въз основа на заповедта на МЗХ за одобряване на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Наред с това съобразил нормата на чл. 39 от ЗПЗП, съгласно която земеделските стопани могат да получават директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, при наличие на посочените в чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП предпоставки, а именно: заявените за подпомагане площи да са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 и размерът на използваната от земеделското стопанство площ/земеделски парцели са не по-малко от определените в чл. 38в от същия закон, както и безспорно установеното по делото, че жалбоподателят е заявил за подпомагане 15 броя парцели за подпомагане по СЕПП и по НР2 с обща площ от 43.85 ха (л. 87), като общият размер на недопустимата площ е 26.16ха, съответно установената (определена) площ по трите схеми е 17.69 ха, санкционираната площ е равна на установената 17.66 ха, съответно процентът на наддеклариране: - по СЕПП и по НР2 - над 100%, следователно не се изплаща субсидия и се налага санкция за бъдещ период, до сума, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ (наддекларираната площ). Съобразил и обстоятелството, че възражението до МЗХ на оспорващата срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г. е преценено за неоснователно, видно от писмо на министъра на земеделието и храните изх. № 94-3900/11.06.2015 г. -че след извършени проверки и процедура по актуализиране на цифровите географски данни за специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" е налице непроменен резултат относно заявените площи. Взел предвид и факта, че заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофото карта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г., в частта за изключените части от процесните парцели, не е оспорена от Г. А. М. . По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че процесните части от 15 БЗС-та попадат извън допустимия слой, който е приложен правилно от ДФЗ и в която връзка преценил, че са и приложените по делото документи. Съобразил и факта, че в заключението си, а и при изслушването му вещото лице е посочило факти, установяващи недопустимите площи по СЕПП и НР2 и най-вече констатацията за правилно приложение за специализирания слой от ДФЗ - във връзка с неоспорената заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на МЗХ, обуславя заключение за законосъобразност на постановения отказ. По отношение на последната посочил и че не подлежи на косвен съдебен контрол. С оглед на безспорно установеното, посочено по-горе, съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за първата схема, чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията и във вр. чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане - за втората, и на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. и чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони и мярка 212"Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" - за третата. По отношение на наложените санкции за бъдещ период приел за правилно приложени от административния орган чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. за първата схема и втората мярка и чл. 16 от Регламент 65/2011 г. относно последната, с оглед установения процент на наддеклариране- над 50 % от действително стопанисваните площи. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът игнорирал факта, че оспореният административен акт не съдържа мотиви. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. По отношение на следващото възражение следва да се посочи, че съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая данни за такива не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Няма данни, обосноваващи извод и за неспазен принцип на чл. 11 от АПК и на нормите на чл. 35 и 36 АПК. С оглед изложеното по-горе, са неоснователни възраженията в касационната жалба, че липсват основания за отказано финансиране. Той не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства - протоколи от извършените административни и и от тези за теренни проверки, установяващи състоянието на процесните парцели, респ. че физическите блокове са неземеделски площи, непригодни за извършване на земеделска дейност/трайно пустеещи, необработени земи/, и приложените снимки на блоковете и парцелите, писмо изх. № № 94-3900/11.06.2015 гг. на министъра на земеделието и храните и заключението на вещото лице безспорно установяват, че 15-те БЗС-та, заявени за подпомагане от жалбоподателката, са недопустими за подпомагане и не попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., който извод се налага и с оглед приложените към заключението и описани подробно в констативната част от заключението протоколи за специализирани теренни проверки на място от 17.10.2014 г., от 3.11.2014 г. и от 10.11.2014 г. на ОДЗ В., неустановяващи промени в специализирания слой за 2014 г. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или когато: т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи. Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане. Настоящата инстанция намира за правилно определен и процентът наддеклариране - над 50 % от действително стопанисваните площи за първата схема и втората и последната мерки, респ. и за правилно определена в оспореното УП санкция по СЕПП, СПП и НР2 в общ размер на 11 454.53 лева за бъдещ период. Оттук следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба Не е налице и порокът необоснованост на решението, предвид "неправилни изводи" от кредитираната съдебно-техническа експертиза: Първо- защото заключението на вещото лице не е оспорено от пълномощника на жалбоподателя, видно от протокол на откритото съдебно заседание - л. 170 от делото. Второ-защото съдът обосновано е съобразил решението си с него, поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него кореспондират на данните от извършените административни и теренни проверки. По отношение на довода за "неправилно несъобразена невъзможност за обжалване" на заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на МЗХ следва да се посочи, че тази заповед е извън предмета на настоящото дело, а в ТР № 8/11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ВАС, ОСС от I и II колегия, е посочена възможност за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, освен, че е пояснен и характерът на заповедта като административен акт. Съгласно т. 2 от посоченото тълкувателно решение, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин заявил площи за подпомагане има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. В случая обаче, както бе посочено по-горе, оспорващата не се е възползвала от тази възможност. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,