Решение № 11461 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6907/2009 г.

ВАСVII отделение06.10.2009 г.докладчик Таня Вачева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 29 от 11.03.2009 г., постановено по преписка № 32/ 2008 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която на Община - Твърдица, представлявана от кмета на общината, се предписва предприемане на ефективни мерки за отстраняване и предотвратяване на нарушение на Закона за защита от дискриминация спрямо Боян Тенев Иванов, на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация, като незаконосъобразно. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 11461 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6907/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на кмета на Община - Твърдица срещу решение № 29 от 11.03.2009 г., постановено по преписка № 32/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта, в която на общината се предписва предприемане на ефективни мерки за отстраняване и предотвратяване на нарушението на Закона за защита от дискриминация спрямо Боян Тенев Иванов, като в бъдеще се съобрази и предприеме необходимите действия съгласно чл. 315 от Кодекса на труда и чл. 9а от Закона за държавния служител, приложено на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената част поради нарушение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че така приложената принудителна административна мярка (ПАМ) е с невъзможен предмет на изпълнение, тъй като Община - Твърдица не е работодател на молителя Боян Иванов. Същият е в трудовоправни отношения с Община - Сливен и единствено фактите, че музейната сбирка, разположена в сграда - държавна собственост, е на територията на Твърдица и Иванов е жител на тази община, не може да вмени на жалбоподателя нарушение на антидискриминационното законодателство. Иска се отмяна на решението в оспорената част. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна министърът на културата, чрез пълномощника си, не се ангажира с конкретно становище по съществото на спора. Заинтересованата страна кметът на Община - Сливен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна директорът на Регионален исторически музей - Сливен оспорва жалбата. Заинтересованата страна Боян Тенев Иванов оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата от 10.12.2007 г. на Боян Тенев Иванов от гр. Твърдица. Наведени са оплаквания за дискриминационно отношение спрямо него като уредник на Музейна сбирка - Твърдица по признак "упражняване право на труд" и "увреждане". В хода на процеса пред административния орган са събрани многобройни писмени доказателства досежно трудовоправните отношения и сложилите се в тази връзка спорове между Иванов и Община - Сливен. Служебно са конституирани Община - Твърдица, представлявана от кмета, Регионалният исторически музей - Сливен чрез своя директор и министърът на културата. По установената от КЗД фактическа обстановка страните не спорят и същата не следва да се излага повторно. Боян Иванов страда от трайно физическо увреждане - церебрална детска парализа. Работи като уредник в Музейна сбирка - Твърдица, която е ситуирана в сграда - държавна собственост, находяща се на територията на гр. Твърдица. Установено е, че назад в годините са се сложили многобройни спорове досежно мястото в щатното разписание на длъжността "уредник" на музейната сбирка, която безспорно е част от актива на Регионален исторически музей - Сливен, Община - Сливен. Комисията е разгледала писмените доказателства във връзка с трудовоправните отношения между Иванов и Община - Сливен и преди релевантния период, считан от 10.12.2004 г., съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. По същество правилно е приела, че предметът на изследване се ограничава в рамките на тригодишния период от датата на сезиране на Комисията. Иванов твърди, че само той е принуден да води съдебни дела, за да му бъде изплащано дължимо трудово възнаграждение от Община - Сливен. Твърди, че от страна на администрациите на двете общини не му е обръщано достатъчно внимание с оглед осигуряване на нормални битови условия на труд. Видно от материалите по преписката, Регионалната инспекция по труда - Сливен е извършвала проверки на място и е дала необходимите предписания за отстраняване на констатирани нарушения досежно работното място на Иванов и неговото обезопасяване, за изпълнението на които има данни по преписката. Предписанията са насочени към Община - Сливен. Въпреки твърденията, че в щатните разписания и на двете общини няма предвиден щат за заеманата от Иванов длъжност, по преписката е представена длъжностна характеристика от 2007 г. за длъжността "уредник", утвърдена от кмета на Община - Сливен и подписана от Боян Иванов. За да предпише на Община - Твърдица задължителните мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушения на антидискриминационни норми, Комисията за защита от дискриминация е установила, че са допуснати такива нарушения по признак "упражняване право на труд" и "увреждане". В установителната част решението не е предмет на настоящата жалба и е влязло в сила. Решението в оспорената част е постановено в противоречие с материалния закон. Дадените от Комисията за защита от дискриминация предписания са в нарушение на специалните разпоредби на Закона за защита от дискриминация. На основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗД принудителните административни мерки се прилагат "за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях". С оглед приетите релевантни факти и обстоятелства по спора, в производството не са установени такива правни или фактически действия, които непосредствено да водят до неравно третиране или могат в бъдеще да доведат до дискриминационно третиране със съответните вредни последици. Дадените задължителни предписания обективно не могат да бъдат изпълнени поради липса на предмет. Така формулираният диспозитив не може да се изведе от мотивите към оспорената част на решението. Не са доказани фактически основания, обуславящи приложението на ПАМ, поради което решението в оспорената част е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон. В компетентността на Комисията за защита от дискриминация е да прилага принудителни административни мерки, посочени в специалния закон. ПАМ по своя характер са мерки на административна принуда и изискват поне обективна противоправност на констатирани нарушения на конкретни антидискриминационни норми от адресата. В случая КЗД е приложила превантивни мерки с оглед бъдещо предотвратяване на нарушения на специалния закон, но без никакви конкретни, ясни и доказани факти, действия или бездействия, които да са в пряка причинна връзка с установено нарушение. Така приложените ПАМ нямат място при абстрактна, предполагаема, далечна опасност, дефинирана като "лишаване от правото на подкрепа и внимание във връзка с упражняване правото на труд" на Боян Иванов като жител на Община - Твърдица. Недопустимо е прилагането на тази мярка с неясни твърдения и при малка степен на вероятност за нарушение на антидискриминационните правила. Както при прилагането на всяка ПАМ, така и в случая административният орган е следвало да направи точна и пълна преценка на вероятна опасност от твърдяно в мотивите на решението нарушение. Законът възлага тежестта на доказването, че прилагането на тази ПАМ е неизбежно, наложително, законосъобразно и правилно, на административния орган. В случая, както в мотивите, така и в оспорения диспозитив на решението на КЗД лисва всякаква конкретика на съображенията, които налагат прилагането на принудителните мерки спрямо жалбоподателя. На общинската администрация, на която е възложено по закон управлението на общината като териториално-административна единица и на кмета са вменени конкретни правомощия, съобразно функционалната им компетентност. Общите разсъждения за непроявена инициативност при защита правата и интересите на гражданите на общината, в частност на гражданите с трайни увреждания, липсата на морална обвързаност и ангажираност към проблема от страна на кмета на Община - Твърдица не намират място в едно конкретно разследване. Изложеното в решението, че "не са предприети мерки и действия от страна на кмета на Община - Твърдица относно съхранение на културните ценности и уреждане на трудовоправните отношения с лицата" са само и единствено бланкетни мотиви, неотносими към конкретно поставения за разрешаване правен спор. Принудителните мерки следва да се подчиняват на законоустановената цел да преустановят нарушението, да го предотвратят или премахнат вредните последици от него. За постигането на тези цели ПАМ следва да бъдат реални и изпълними, каквито мерки в случая решението не съдържа. Задължителното предписание изисква определен резултат в рамките на заложените цели, а не общи пожелания и идеи. В производството пред КЗД е недопустимо разрешаването на правни спорове, изрично уредени в специални закони. В случая са установени груби административни пропуски в администрирането на Община - Сливен. Но сложилите се взаимоотношения между административните единици не са априори нарушения на антидискриминационни норми. Комисията не е изследвала и поведението на Боян Иванов с оглед данните за негови едностранни откази за постигане на взаимна правна воля между страните за обезпечаването на трудовата му заетост. Тези действия не сочат на неравно третиране нито по белег "трудова заетост", нито по белег "увреждане" спрямо лицето от страна на жалбоподателя. В тази връзка и приложената принудителна административна мярка по чл. 76, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо Община - Твърдица е незаконосъобразна. Споровете във връзка с възникване, упражняване и прекратяване на трудовото правоотношение се разглеждат по друг процесуален ред и тъй като жалбоподателят не е работодател на Иванов, той не е адресат на задължителното предписание. Така формулираните "ефективни мерки за отстраняване и предотвратяване на нарушението по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по белег "увреждане" нямат предмет и са неадекватно приложени, предвид установената по делото фактическа обстановка. С оглед изложеното настоящият състав намира решението в оспорената му част за незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна. В останалата част административният акт като необжалван е влязъл в сила. Воден от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 76