Решение № 2333 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1745/2012 г.

Решение № 2333 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1745/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Йордан Енчев Димитров като едноличен търговец с фирма "ИППИМП - д-р Йордан Енчев", гр. Стражица, обл. Велико Търново, срещу решение № 555 от 20.12.2011 г. по адм. дело № 103 по описа за 2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу писмена покана изх. № 29-05-142 от 12.01.2011 г. на Директора на РЗОК - Велико Търново.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 168 от АПК като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

По делото е присъединена за разглеждане подадената от същото лице частна жалба срещу протоколното определение на Административен съд - Велико Търново от 5.12.2011 г., с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото.

Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Велико Търново, е оспорил и двете жалби в писмени отговори.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение.

Върховният административен съд, след като подложи на преценка допустимостта и основателността на жалбите, прие следното:

1. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на ЕТ "ИППИМП - д-р Йордан Енчев", гр. Стражица, срещу писмена покана изх. № 29-05-142 от 12.01.2011 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Велико Търново, с която жалбоподателят в качеството му на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по индивидуален договор (ИД) № 04-0409 от 2.02.2010 г. е задължен да внесе по сметка на РЗОК сумата 1066.95 лв., произхождаща от превишение на стойността на регулациите за специализирани медицински дейности (СМД) - бл. МЗ-НЗОК № 3 и медико-диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране за първото тримесечие на 2010 г.

За да постанови решението си, Административен съд - Велико Търново е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, чл. 72, ал. 2 и чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), и в съответствие с материалноправните норми на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. (отм.), чл. 3, ал. 3, чл. 24, ал. 2 и § 6 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ. Позовал се е на обстоятелството, че регулациите за първото тримесечие на 2010 г. са били определени с протокол № 1/9.02.2010 г. към индивидуалния договор при спазване на нормативно установения срок. Изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ дължи възстановяването на сумите, които са платени от НЗОК неоснователно в резултат на допуснатото нарушение на клаузите на чл. 36 от индивидуалния договор с НЗОК.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 168, ал. 1 от АПК. Съдът е извършил проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и е обосновал подробно изводите си относно фактическата обстановка и прилагането на материалния закон. След като е подложил на преценка събраните доказателства (заповед № РД 09-1099/13.12.2010 г. по чл. 72, ал. 2 и чл. 73 от ЗЗО на Директора на РЗОК - Велико Търново, съставения констативен протокол № ПМ/ф/142/14.12.2010 г. за резултатите от извършения контрол по изпълнението на договора, протокола за неоснователно получени суми № ПМ/ф/143/14.12.2010 г. с включени справки във вид на таблици относно размера и стойността на превишенията), съдът законосъобразно е приел за спазено административнопроцесуалното изискване за мотивиране на издадената писмена покана в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Въпросите във връзка с броя на СМД и стойността на МДД, определени за назначаване през първото тримесечие на 2010 г., са изяснени с представянето на протокол № 1 от 9.02.2010 г. към ИД за 2010 г. В приложената справка подробно са описани издадените през тримесечието направления по тип, номер, дати на амбулаторни листове, кодове на извършените изследвания, ЕГН на пациента, УИН на изпълнителя и заплатената от НЗОК сума. В хода на съдебното производство са представени спецификациите за отчитане на медицинските дейности, извършени от изпълнителя на ПИМП през първите три месеца на 2010 г.

Правилното изчисляване на размера на превишенията и реално извършените от НЗОК плащания към изпълнителите на назначените медицински дейности са били проверени чрез допускане на съдебно - счетоводна експертиза. Съгласно даденото заключение определеният брой направления бл. МЗ-НЗОК № 3 е 300, а определената стойност на направления бл. МЗ-НЗОК № 4 е 1 651.25 лв. след отчитане на допустимите надвишения и компенсации. Допуснато е превишение на издадените направления бл. МЗ-НЗОК № 3 с 53 бр., всяка по 14,50 лв., на обща стойност 768.50 лв. и на стойността на издадените направления бл. МЗ-НЗОК № 4 с 298,45 лв. - общо 1066.95 лв. при зачитане на разрешените надвишения и задължението за компенсиране Въпросите във връзка със законосъобразността на регулациите, определени с протокол № 1/9.02.2010 г., не подлежат на инцидентен съдебен контрол, поради което съдът законосъобразно е оставил без уважение исканията в тази връзка за назначаване на допълнителни счетоводна и медицински експертизи. Касационният жалбоподател е разполагал с процесуалната възможност да се запознае с начина на изчисляване на превишенията и формирането на размерите на задълженията, с оглед на което е могъл да реализира правото си на защита в пълен обем.

С подписването на индивидуалния договор с НЗОК за 2010 г. и протокола за определяне на стойността на МДД и броя на СМД за първото тримесечие на 2010 г. изпълнителят на първична медицинска помощ е поел задължението да назначава медицински дейности в лимитите на определения бюджет, а в случай на надвишения - да възстановява неоснователно изплатените от НЗОК суми. Нарушението на поетото по чл. 36, ал. 1 от ИД договорно задължение за назначаване на МДД и СМД по брой и стойност, определени с регулациите, поражда отговорността на касатора като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по чл. 37, ал. 3 от ИД за възстановяване на заплатените средства от бюджета на НЗОК за назначените МДД и СМД извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране.

Оспорената покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

1. Частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:

С обжалваното определение от 05.12.2011 г. Административен съд - Велико Търново е оставил без уважение искането на жалбоподателя ЕТ "ИППИМП д-р Йордан Енчев", гр. Стражица, за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно на основание препращащата норма на чл. 144 от АПК. Съдът е приел, че правилното решаване на спора не е в зависимост от резултата по адм. дело № 9696/2011 г., образувано пред ВАС, IV отд., по жалба на "Диагностично-консултативен център Ескулап - Цитомед" ООД - гр. Пазарджик против Правилата за реда за определяне на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД-УС-04-12 от 16.01.2008 г. на УС на НЗОК и Правила за реда за определяне на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на УС на НЗОК.

В действащия Граждански процесуален кодекс не се съдържа изрична разпоредба относно обжалването на определенията, с които съдът се произнася по искания за спиране на производството.

Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, както и тези, изрично посочени в закона. Разпоредбата е идентична с тази на чл. 274, ал. 1 от ГПК, приложима в гражданското съдопроизводство.

С оглед на така създаденото съдопроизводствено правило следва да се приеме, че на инстанционен контрол подлежи единствено определението, с което е постановено спиране на производството, тъй като прегражда по-нататъшното му развитие (аргумент от приетото с т. 5 на ТР на ОСГК на ВКС на РБ № 1/2001 г., което поради сходна уредба на института не е загубило своето действие и при действието на ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Отказът на съда да уважи искане по чл. 229 ГПК не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като определението не е преграждащо за хода на производството.

Следва да се отбележи обстоятелството, че при извършената служебна проверка се установи, че с определение № 1727 от 3.02.2012 г. Върховният административен съд - четвърто отделение е оставил без разглеждане подадените жалби от "Диагностично-консултативен център Ескулап - Цитомед" ООД - гр. Пазарджик и е прекратил производството по адм. дело № 9696/2011 г. Така постановеното определение е било оставено в сила с определение № 5731 от 23.04.2012 г. по адм. дело № 4420/2012. на Върховния административен съд - петчленен състав - I колегия.

По изложените съображения частната жалба срещу определението на Административен съд - Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя ЕТ "ИППИМП д-р Йордан Енчев", гр. Стражица, за спиране на производството по делото до приключване на производството по адм. дело № 9696/2011 г. на ВАС - IV отделение, следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима и образуваното по нея производство - да се прекрати.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,