Решение № 6090 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9553/2012 г.

Решение № 6090 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9553/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Лом против решение от 11.06.2012 г., постановено по адм. дело № 199/2012 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е обявено за нищожно Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 8/24.08.2011 г. на Началника на Митница - Лом, потвърдено с Решение № 752/25.10.2011 г. на Директора на Агенция Митници. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение, да бъде отхвърлена жалбата на "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Монтана, по съображения, изложени в касационната жалба и писмено становище. Не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е обявено за нищожно ППСПДВ № 8/24.08.2011 г. на Началника на Митница - Лом, потвърдено с Решение № 752/25.10.2011 г. на Директора на Агенция Митници. Административният съд е приел, че атакуваният административен акт е нищожен, защото е издаден от некомпетентен орган и в нарушение на процесуалните правила за възобновяване на производството по възобновяване на производството по издаване на административни актове. Така постановеното съдебно решение е допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав намира за правилни правните изводи на АС-Монтана, че е сезиран с процесуално допустима жалба, с която се съдържат само доводи за нищожност на атакувания акт. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от АПК определя действието на съдебните решения, но не може да се разпростре и спрямо актовете на горестоящия административен орган, постановени при административното обжалване на индивидуален административен акт. В конкретния случай липсва решение по същество на спора, образуван по жалба на "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД с искане да бъде отменено ППСПДВ № 8/24.08.2011 г. на Началника на Митница - Лом, потвърдено с Решение № 752/25.10.2011 г. на Директора на Агенция Митници като незаконосъобразно, поради което подадената жалба с оспорване само на неговата действителност е процесуално допустима. При формиране на правните си изводи АС - Монтана се е позовал на съдебна практика на Върховния административен съд относно компетентността на органа и реда по който следва да бъдат издавани административни актове за възобновяване на производството, по което е издаден влязъл в сила административен акт на митнически орган. В конкретния случай АС-Монтана не е съобразил обстоятелството, че ППСПДВ е издадено въз основа на Решение № 27/31.08.2009 г. на началник Митница - Видин. ППСПДВ не представлява административният акт, с който се възобновява производството по издаване на решение № 6/9.03.2007 г., с което е разпоредено възстановяване на "М и М Милицер и Мюнх БГ " ООД на мито в размер на 930 лв. и ДДС в размер на 1819 лв. С решение 27/31.08.2009 г. на началник Митница - Видин се разпорежда отново да се вземат под отчет същите суми, респективно първоначалното задължение по ЕАД № 4102/Т-26337/13.11.2005 г. да стане отново изискуемо. Тази разлика между фактите по настоящото дело и цитираната от първоинстанционният съд съдебна практика не е отчетена, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съдът не е взел предвид и анализирал въобще Решение № 27/31.08.2009 г. на началник Митница - Видин, което е влязло в сила. Правните последици на този административен акт могат да бъдат разглеждани като такива възстановяващи положението преди издаване на Решение № 6/9.03.2007 г. Това решение е влязло в сила и не е предмет на съдебното производство пред АС - Монтана. В това съдебно производство, което има административноправен характер, решаващият съд няма правомощия да извършва косвен съдебен контрол върху други административни актове освен обжалваното ППСПДВ. Прилагането на "косвен" съдебен контрол в административния процес е в противоречие на изрични правни норми на ДОПК - чл. 160, ал. 2 от ДОПК, приложим на основание чл. 211к от Закона за митниците, определящ предмета на съдебен контрол, както и на АПК - чл. 129 от АПК, уреждащ съединяването на жалби като единствена хипотеза, чл. 132 и чл. 133 от АПК, уреждащи подсъдността. Възможността за контрол относно действителността на административни актове, от които се пораждат права или задължения, е ограничена изрично от специалния процесуален закон, в който по очевидни причини (проявление на принципите законност, обективност, служебно начало, добросъвестност и на липса на лице с правен интерес за оспорване) не е въведена хипотезата на чл. 146, ал. 2, т. 2 от АПК. Следователно не е допустимо по пътя на косвения съдебен контрол да се разширяват правомощията на съда, изрично ограничени от законодателят. Не е приложим и чл. 17 от ГПК във връзка с § 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК, защото противоречи на основни принципи на административния процес относно предмета на съдебния спор, който е различен от този в гражданския процес и не е налице неуреден случай. Възможността да се упражни инцидентен косвен контрол върху действителността на необжалвано решение е в противоречие и с дългогодишната практика по приложението на този институт на правото в административно правораздаване. Съдът няма право да извършва проверка относно действителността, респективно нищожността, на влязъл в сила административен акт, защото е длъжен (както и всички лица и държавни органи) да зачете неговата сила на стабилен административен акт до евентуалното му прогласяване за нищожен в отделен процес (за какъвто няма данни, че е образуван). В този смисъл е и дългогодишната непротиворечива съдебна практика, чието отражение са например: Определение № 3525/17.03.09 г. по адм. д. 3502/09 г., Решение № 607/20.01.05 г. по адм. д. 11051/03 г., решение № 1974/26.02.07 г. по адм. д. 11093/06 г., Решение № 3723/13.04.07 г. по адм. д. 10499/06 г., Решение № 1842/28.02.05 г. по адм. д. 9069/04 г. Институтът на косвения съдебен контрол, въведен от съдебната практика, дефиниран в Решение № 78/12.07.1973 г. по гр. д. 58/73 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд като правомощия в рамките на задължението (на съда) за преценка на правопораждащите факти, съдът може да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменява или отменява, да приеме съществуването или не на определени правоотношения, намира приложение само в гражданския процес, в който има за предмет именно само граждански правоотношения, спрямо които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение (например правопораждащ факт). Израз на необходимостта на установяване на относимите към гражданско правния спор факти, констатирана на съдебната практика в тази насока, е създаването на изричната правна норма на чл. 17 от ГПК ( ДВ бр. 50/20.07.2007 г.). Аналогична разпоредба в процесуалните закони в областта на административното право не е налице, защото възможността съдебен контрол за действителност на административните актове е предвидена изрично като безсрочна в чл. 149, ал. 5 от АПК. Въвеждането на хипотезата за право за оспорване на административните актове с искане за обявяване на тяхната нищожност е именно поради необходимостта да бъде осигурена законност на актовете на администрацията, но и правната стабилност чрез зачитането на тяхното действие до изричното им обявяване за нищожни. Оспорването с искане за обявяване на нищожност на административните актове се разглежда от административен съд, респективно Върховния административен съд, като се подчинява на всички правила на административния процес, включително относно родова и местна подсъдност, право на участие на страните в процеса, събиране на доказателства и др. Следователно допускането на косвен съдебен контрол в административния процес би довел до пряко нарушение на основни принципи на административното правосъдие и възможност за изземване на правомощия на един съд от друг. Служебното начало в административния процес не представлява възможност за съда да приема за установени фактически констатации, за които страните по делото не са излагали твърдения и не са събирани доказателства в подкрепа на фактически твърдения на страна по делото. В този смисъл не е допустимо съдът да приема (особено за първи път в касационната инстанция) за установено факт, на който нито една от страните не се е позовала, че е осъществен и не е имала равна възможност за ангажиране на доказателства за установяването му или за неговото опровергаване. Следователно АС - Монтана е бил длъжен да съобрази, намиращото се в административната преписка и цитирано като фактическо основание за издаване на обжалваното ППСПДВ, Решение № 27/31.08.2009 г. на началник Митница-Видин. Необсъждането на всички доказателства по делото представлява процесуално нарушение, което се е отразило при правилно установяване на относимите към спора факти, а в случая и до несъбиране на доказателства за всички релевантни факти. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, но поради допуснатите процесуални нарушения и необходимостта от събиране на доказателства делото следва да бъде върнато на основание чл. 222, ал. 2 от АПК за ново разглеждане от друг състав на АС - Монтана. Съдът не се произнася по въпроса за разноските пред настоящата инстанция, поради това че страните не са направили искания за присъждането им. По изложените съображения и на основания чл. 222, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение