Решение № 11219 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6936/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Ямбол против решение 776 от 22.05.2025г., постановено по адм.дело 184/2025 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът Районна прокуратура гр. Ямбол не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол отменя Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи на територията на община Ямбол, както и редът и условията за издаване на разрешение за поставяне на съоръжения и елементи за извършване на търговска и/или друга дейност на открито на територията на община Ямбол, приета с Решение по точка 8 от дневния ред на проведено на 28.11.2024 г. заседание на Общински съвет Ямбол. За да постанови този резултат съдът констатира, че проекта на наредбата е публикуван на Портала за обществени консултации и на официалния сайт на община Ямбол на 10.07.2024 г. и е разгледан на заседание на Общински съвет-Ямбол, проведено на 26.09.2024 г. Приема, че със заповед от 17.10.2024 г. областният управител на област Ямбол връща за ново обсъждане решение по точка девет на Общински съвет-Ямбол, с което е приет подзаконовия нормативен акт. Констатира, че е направено ново публикуване на проекта за наредбата при условията на чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове за 14-дневен срок. Съдът подробно описва мотивите за определяне на 14-дневен срок за предложения и становища по проекта, публикуван за обществени консултации и прави извод, че същите не обосновават наличието на изключителен случай по смисъла на закона, който да налага определянето на по-краткия срок. По тези съображения съдът стига до заключение, че оспорения подзаконов нормативен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и отменя същия. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в случая не са изложени мотиви, които да обосноват приложението на краткия срок по чл. 26, ал. 4 ЗНА. Проектът на наредбата е публикуван за обществено обсъждане при предходното й приемане, а изложените мотиви при повторното публикуване сочат, че внесения нов проект е с незначителни разлики от предходния, които подробно са описани в мотивите. Целта на разпоредбата на чл. 26 ЗНА е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. В случая публикуването на проекта е за втори път и незначителните изменения в него обосновават наличие на предпоставките на чл. 26, ал. 4 ЗНА за съкращаване на срока за обществено обсъждане. Следователно като прави извод за нарушение на цитираната норма първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон. Съдът не излага каквито и да било съображения за материалната незаконосъобразност на оспорената наредба. Липсата на мотиви в тази насока препятстват настоящата инстанция да упражни касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,