Решение № 548 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6241/2009 г.

Решение № 548 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6241/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стилиян Петков Станоев от гр. Монтана против решение от 18.02.2009 г., постановено от Административен съд - гр. Монтана по адм. дело № 878/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-4181/10.12.2008 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на МВР гр. Монтана. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяна на съдебния акт. Ответникът - директорът на ОД на МВР - гр. Монтана не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Производството пред Монтанския административен съд е образувано по жалба на Стилиян Петков Станоев против Заповед № з-4181/10.12.2008 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на МВР гр. Монтана, с която на осн. чл. 76, т. 3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) (загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) му е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускате на страната и отказ за издаване на паспорти и заместващи ги документи със срок - до отпадане на основанието". За да отхвърли жалбата, съдът приема, че заповедта е законосъобразна, тъй като изхожда от компетентен административен орган и е издадена в съответствие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби. Осъществени са предпоставките на чл. 76, т. 3 отм. от Закона за българските лични документи, който урежда възможността за налагане на принудителна административна мярка на лица с парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. При наличието на установено по съдебен ред задължение в размер над 5000 лева към българско физическо лице, жалбоподателят не представя доказателства и в касационното производство за наличието на обстоятелствата, които изключват прилагането на мярката. Не се спори по делото, че производството пред административния орган започва по предложение на държавен съдебен изпълнител при РС - гр. Монтана, поради образувано изпълнително дело № 97/2008 г. по молба на Албена Малинова Кисьова въз основа на изпълнителен лист от 29.04.2008 г., издаден от РС - гр. Смолян по гр. дело № 2-97/2008 г. срещу жалбоподателя за плащане на задължение в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБЛД (загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Установено е още, че длъжникът не притежава лично имущество, което да покрива задължението от 26 800 лева и не представя надлежно обезпечение за него. Касаторът възразява, че за дължимата сума е осъден солидарно с друго физическо лице, което обстоятелство не е взето предвид нито от административния орган, нито в хода на съдебното производство. Действително солидарни длъжници по изпълнителен лист от 06.10.2008 г., издаден на основание чл. 237, б. "а", предложение второ, чл. 242, ал. 1, 3 и 4 и чл. 246 от Гражданскопроцесуалния кодекс ГПК (отм.) издаден по гр. д. № 2067/2007 г. от Софийския апелативен съд са две физически лица, между които касаторът, но това обстоятелство е ирелевантно за съдебноадминистративния спор. Налице е пасивна солидарност при която всяко едно от тези лица може да бъде принудено да заплати цялото задължение. При така установеното от фактическа страна настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено от настоящия касационен състав. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение