Решение № 8107 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2025 г.
ВАСТрето отделение23.07.2025 г.докладчик Марияна Лазарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение1523/22.11.2024г., постановено по адм.д.214/2024 по описа на Административен съд Видин.
ОСЪЖДА М. Е. М.,[ЕГН], от гр. Видин, да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 100лв./Сто лева/, представляваща разноски за касационната инстанция .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ МАРИЯНА ЛАЗАРОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Делото е образувано по жалба на М. Е. М., от гр. Видин, против Решение 1523/22.11. 2024г.,постановено по адм.д.214/2024г. по описа на Административен съд Видин . М. М. счита, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора, Административен съд - Видин неправилно е очертал предмета на делото, като е приел, че ищцата търси обезщетение за вреди, произтекли от възложени чрез постановления проверки от РП - Видин, на Дирекция Вътрешна сигурност . Изтъква, че всъщност предметът на делото е за вреди, произтекли от незаконосъобразни действия на служителите на Дирекция Вътрешна сигурност по повод и при изпълнение на служебните им задължения при възложените им чрез прокурорски постановления проверки. М. намира, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила, като в нарушение па принципа за установяване на обективната истина, който предполага пълно изясняване на обстоятелствата и изследване на всички релевантни факти и обстоятелства, не с взел под внимание всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност преди да се произнесе с крайния си акт, както и е допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно е приложил нормите на ЗМВР и ЗОДОВ. Като друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение се твърди необоснованост на същото, тъй като първоинстанционният съд не обсъжда събраните гласни доказателства и не посочва кои от тях кредитира и е взел предвид при формиране на вътрешното си убеждение. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че действията на служителите на Дирекция Вътрешна сигурност били законосъобразни, тъй като били извършени както в резултат на изрично възлагане на проверките от прокурор, така и като извършени в съответствие с функциите и правомощията, разписани в чл. 43а, ал. 1 от ЗМВР и чл. 74 от Правилника за устройството и дейността на МВР /ПУДМВР/. Аргументира се, че незаконосъобразните действия, подлежащи на обезщетяване по ЗОДОВ, могат да бъдат реализирани, както във връзка с незаконосъобразен административен акт, така и във връзка със законосъобразен такъв и следователно законосъобразността на административния акт (в случая, прокурорски постановления) не влече непременно със себе си и законосъобразност на действията, които се реализират във връзка с него, както неправилно е заключил първоинстанционният съд. Подчертава, че именно за това ЗОДОВ дава възможност претенцията за обезщетение да бъде насочена и само във връзка с незаконосъобразността на действията при и по повод изпълнение на служебни задължения, какъвто е и настоящият случай. Признава, че действително нормата на чл.43а, ал.1 от ЗМВР възлага на служителите от Дирекция Вътрешна сигурност разследването на престъпления, извършени от служители на МВР в това им качество, но счита, че видно от приобщените преписки към доказателствения материал, повечето сигнали, по които служителите на Дирекция Вътрешна сигурност са работили не се отнасят до твърдени престъпления, извършени от М., а са свързани с жалби на личностна основа срещу нея, в качеството й на физическо лице, а не на служител на МВР. Намира, че когато се касае за разследване на действия на служител от МВР, които не са свързани с изпълнение на служебните му задължения, то Дирекцията не следва да извършва разследване, а следва да изпрати преписката по компетентност на съответните полицейски служители от ОД на МВР или РУ, или съответния административен орган. Според М., съдът неправилно е възприел, че действията по извършване на проверка относно незаконно остъкляване на тераса и незаконно коминно тяло в имот, собственост на майката на М., дори не на самата М. са законосъобразни и спадат в обхвата на възложените им функции. Отново подчертава, че ЗМВР възлага на ДВС функции по разследване па извършени престъпления, а не извършване на проверки по междусъседски спорове и сигнали за незаконно строителство. Навеждат се доводи, че конкретните действия на служителите на ДВС, излизащи от обхвата на възложените им по закон функции и правомощия и извън предмета на разследването, са незаконосъобразни и че изследването дали един строеж е законен или не със сигурност не е включено във функциите на служителите на ДВС и в обхвата на проверката, възложена им от прокурор. Счита, че именно такива незаконосъобразни действия при привидно законосъобразен акт се имат предвид в чл. 1 от ЗОДОВ. Ищцата е категорична, че всяко действие на служители на МВР, което не е основано на закон или на административен акт (нормативен или вътрешнослужебен) е неоснователно и в случаите, когато нарушава или застрашава свободи или законни интереси на гражданите, е и правно недопустимо, тоест незаконосъобразно. Намира, че в конкретния случай служителите в ДВС извършват незаконосъобразни действия по възложените им прокурорски преписки с цел да набедят, унижат и уронят престижа на М. като служител на МВР. Твърди, че действията по изпращане на предложение за налагане на дисциплинарно наказание при всеки повод, при всяка прокурорска преписка, представляват незаконосъобразни действия на служителите на ДВС, визирани в чл. 1 от ЗОДОВ и подлежащи на обезщетение. За М. М. единственият логичен извод в случая е, че всички инициирани от ДВС проверки относно налагане на дисциплинарно наказание на М. от компетентния наказващ орган нямат нищо общо с изпълнението на нейните служебни задължения като служител на МВР, а същите се инициират с цел да навредят, притеснят и възпрепятстват изпълнението на служебните й задължения. Сочи, че незаконосъобразността на действията на служителите на ДВС и личностният характер на инициираните проверки се потвърждават и от разпитаните по делото свидетели, в частност от показанията на св. Л. Л., който заявява, че знае за проверки, които са се водили към нея и за които аз знам като ръководител, са от частен характер, семейни и несвързани с работата и службата . Факт, който административен съд - Видин, не е отчел при решаване на делото. М. М. категорично не е съгласна с извода на първоинстанционния съд, че действията на служителите на ДВС в периода между 01.07.2022 г. (датата на подаване на сигнал от майката на М. на тел. 112 за междусъседски/междуроднински спор) и 06.07. 2022 г. (датата на подаване на сигнал от Й. и Т. И. срещу М.) са законосъобразни, защото в този период не е имало все още подадени сигнали срещу М., не е имало образувана прокурорска преписка, по чието възлагане служителите на ДВС да извършват действия по разследване и че всичко това води на извода, че двамата служители от ДВС - Видин, следят М. и нейното семейство и техните лични отношения и казуси, като служителите на ДВС разпитват служители от РУ Видин абсолютно неоснователно и незаконосъобразно, без възлагане от прокурор или от друг орган, относно сигнал, получен на тел. 112, от роднина на М., с цел да намерят някаква информация, с помощта, на която да инициират поредното неоснователно дисциплинарно производство срещу ищцата. В касационната жалба се посочва още, че действията на служителите на Дирекция Вътрешна сигурност към МВР са незаконосъобразни, тъй като излизат извън възложените им правомощия и функции и предмет на прокурорските преписки. Оспорва се като неправилен изводът на първоинстанционният съд, че всички действия на служителите от ДВС били законосъобразни, понеже те са задължени да извършат проверка по нареждане на прокурора. Изтъква, че служителите на ДВС - Видин, извършват множество действия, които не са свързани с възложените им проверки, те не са се ограничили да работят само по наредената им проверка, а са излезли извън обхвата й, извън действията, които прокурорът им е наредил и по този начин осъществяват незаконосъобразни действия при и по повод изпълнение на служебните си задължения, които действия изпълват състава на чл. 1 от ЗОДОВ. За ищцата служителите на Дирекция Вътрешна сигурност се възползват от служебното си положение и наредените им от прокурор проверки, за да я оклеветят и накърнят достойнството й. Същите, чрез постоянно следене на М. и членовете на нейното семейство, чрез незаконосъобразни проверки, със и без възлагане от прокурор, чрез незаконосъобразни действия по възложените им преписки, чрез постоянно инициираните от тях дисциплинарни производства срещу М., й причиняват тревожност, безпокойство, притеснения и препятстват изпълнението на служебните й задължения; уронват достойнството и авторитета й като служител на МВР и целят да я оклеветят. В правомощията на органите на дирекцията са включени действия по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на министерството. Ищцата е категорична, че разгледаните сигнали, по които са започнати дисциплинарни производства срещу нея, не са за извършени от нея престъпления или за действия, уронващи авторитета на МВР, а са относно нейния личен живот и частноправни казуси. Намира за доказано по делото, че такива неоснователни проверки, образувани във връзка с лични, частноправни казуси на ищцата, са били образувани срещу нея цели 16 пъти за краткия период от 2 години, все по предложение на едни и същи служители от ДВС и че всички проверки завършват с един и същи резултат - не са установени извършени престъпления или нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи ( Етичния кодекс ) от страна на М.. Нещо повече, точно служителите на МВР допускат нарушения на основните принципи в Етичния кодекс, като в нарушение на принципа, посочен в т. 13, б. м , допускат и упражняват тормоз на работното място над М. и толерират деяния, с които й се причиняват психическа болка, заплаха, уплах и страдание. М. М. твърди, че всички тези проверки довеждат до промяна в психо-емоционалното й състояние, във възможностите й да извършва пълноценно своята работа като служител на МВР, довеждат до усложнения в нейните лични и семейни отношения. Изтъква, че промяната в личността й се дължи на всички тези проверки, начина, по който са били извършвани от двамата служители на Дирекция Вътрешна сигурност и инициираните от същите служители дисциплинарни производства. С тези си незаконосъобразни действия (незаконосъобразни и неоснователни действия по извършване на разследването и неоснователно инициирани дисциплинарни производства срещу М.), държавните служители на МВР са й причинили изключителни неимуществени вреди, установени и доказани по делото. Ищцата счита, че служителите от Вътрешна сигурност на МВР са превишили своите правомощия, като умишлено са образували множество проверки и дисциплинарни производства срещу нея, с цел да я злепоставят, да навредят на нейното по-нататъшно кариерно развитие и да уронят нейния авторитет сред служителите на МВР, както и в обществото. М. М. твърди, че с незаконосъобразните си действия служителите на ДВС - Видин, нарушават конституционно признатите й граждански права, а първоинстанционният съд, постановявайки едно неправилно решение, нарушава нормите, приети с Всеобщата декларация за правата на човека на Общото събрание на ООН и по-конкретно чл. 8, който гласи: всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона . Позовава се на ПрепоръкаR
15 на Комитета на министрите към Съвета на Европа ( HR8415", в която е дадена дефиниция на понятието действие , като всяко физическо действие от такова естество, което оказва пряко влияние върху правата, свободите и интересите на хората, като с Препоръката се въвежда основният принцип, че трябва да се осигури обезщетяване на вредата, предизвикана от пропуска на публичната власт да има поведение, каквото според закона разумно е било очаквано от него. Подобно действие се предполага в случаите на нарушаване на законно установените правила . Счита, че по делото категорично е доказано, че гражданските права на М. са били нарушени от служителите на ДВС чрез техните незаконосъобразни действия както при провеждане на разследване, възложено им от прокурор, така и при иницииране на постоянни (неоснователни) дисциплинарни проверки срещу М., като и вредата и причинната връзка бяха установени и доказани, поради което на ищцата се дължи обезщетение за претърпените от нея вреди, както съгласно приетите от РБ международни актове, така и съгласно българското законодателство, в частност ЗОДОВ. С тези доводи М. М. иска от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното Решение 1523/22.11.2024г., постановено по адм. дело 214/2024г. по описа на Административен съд - Видин, и да постанови справедливо решение, с което да уважи изцяло исковата й претенция, като осъди ответника Министерство на вътрешните работи да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 99000 лв., както и да й бъдат присъдени направените разноски. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция ищцата поддържа подадената касационна жалба по изложените в жалбата аргументи. Доразвива доводите си за основателност и доказаност на предявения иск в допълнително представени писмени бележки Ответникът Министерство на вътрешните работи оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена - като неоснователна и немотивирана, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено - като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско хонорар. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор М. Таралански, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Предлага на касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното решение на Административен съд Видин. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
Предмет на обжалване е Решение1523/22.11.2024г., постановено по адм.д.214/2024 по описа на Административен съд-Видин, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск от М. Е. М. срещу Министерство на вътрешните работи гр. София, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203,ал.1 от АПК за обезщетение на претърпените от М. неимуществени вреди в размер на 99000лв. вследствие на незаконосъобразни действия на служители на Дирекция Вътрешна сигурност , за периода от месец март 01.03.2022г., до предявяване на иска 13.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното издължаване, като неоснователен и недоказан .
Анализирайки събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е редовен и допустим по начина, по който е предявен-като съвкупен резултат на сочените незаконосъобразни действия върху ищцата, но по същество е неоснователен. Съдът се е мотивирал, че от приетите по делото доказателства се установява, че извършените действия от служителите на Дирекция Вътрешна сигурност са действия, извършени от полицейски служители по реда на ЗМВР, предхождащи процесуални действия по НПК и следва да бъдат квалифицирани като административна дейност, но че тези действия не са незаконосъобразни. Счел е, че от събраните доказателства се установява, че при всички посочени случаи в исковата молба проверките, извършени от служители на Дирекция Вътрешна сигурност са по изрично възлагане именно н Дирекция Вътрешна сигурност от прокурор в РП-Видин по образувани прокурорски преписки, което възлагане при всички случаи е направено с изричен прокурорски акт, а всички прокурорски преписки са образувани по подадени жалби от конкретни физически лица срещу М.. Съдът се е аргументирал, че извършените действия от служители на Дирекция Вътрешна сигурност са по възлагане от РП-Видин с описаните разпореждания, постановления и с постановените по преписките разпореждания за възлагане на допълнителни проверки, като всички тези прокурорски актове са задължителни за полицейските органи, каквито са служителите на Дирекция Вътрешна сигурност с оглед разпоредбата на чл.145, ал.3 от Закона за съдебната власт. Подчертал е, че посочената правна норма разпорежданията на прокурора, дадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите и че действията на служителите на Дирекция Вътрешна сигурност в конкретния случай са законосъобразни, тъй като са извършени въз основа на прокурорски разпореждания тоест съгласно изискванията на закона и са изцяло насочени към изясняване на фактическите обстоятелства по повод конкретно подадени жалби от физически лица с оплаквания спрямо ищцата, като служител на МВР.
Административен съд Видин се е мотивирал, че действията на служителите на ответника се основават на закона и с оглед правомощията им по ЗМВР, защото съобразно чл.43а, ал.1 от ЗМВР Дирекция Вътрешна сигурност е структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационно-аналитична и организационна дейност по превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на министерството тоест на всякакви престъпления, извършени от служители на МВР, а не само и единствено такива, свързани с изпълнение на служебните им задължения.
С тези аргументи първоинстанционния съд е приел, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по предявените искове за обезщетение за причинени неимуществени вреди, а именно: не са налице незаконосъобразни действия на служителите на Дирекция Вътрешна сигурност , полицейски органи по смисъла на чл.57,ал.1 от ЗМВР, а сочените от ищцата като незаконосъобразни действия са изцяло законосъобразни - като извършени в резултат на изрично възлагане на проверките от прокурор, така и като извършени в съответствие с функциите и правомощията им, разписани в чл.43а, ал.1 от ЗМВР и в чл.74 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, тъй като при така постъпилите жалби от подалите ги лица, насочени срещу служител на МВР, задължение на съответните полицейски органи - служителите на Дирекция Вътрешна сигурност , е извършването на проверка на изнесените в тъжбите данни и че не се установяват извършени действия, несъответстващи на възложените им проверки и в отклонение от законовите им правомощия. Изтъкнал е, че в съответствие и в изпълнение на задълженията си по чл.9,ал.1 и ал.2 от Инструкция8121з-877 от 6.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи Директорът на дирекция Вътрешна сигурност е уведомил директора на ОД на МВР-Видин като дисциплинарно-наказващ орган за получените данни за дисциплинарни нарушения на служителя на РУ-Видин. Обосновал е извод, че по отношение на постъпилата жалба на Й. И. и Т. И. в частта относно извършени незаконни преустройства - на тераса и премахване на комин/димоотвод, в съответствие с разпоредбата на чл.225а от ЗУТ спорът е отнесен от Дирекция Вътрешна сигурност до компетентния да се произнесе относно законността на преустройството по реда на ЗУТ орган-Кмета на Община Видин и че следователно всички извършени действия на служителите на Дирекция Вътрешна сигурност са законосъобразни, защото същите са в изпълнение на функционалните им задължения и правомощия по ЗМВР и в изпълнение на задължения, вменени със задължителни за изпълнение актове по ЗСВ от съответните прокурори по образуваните в РП-Видин прокурорски преписки по постъпили жалби. Съдът е акцентирал, че изходът от проверките-положителен за ищцата, не определя действията на служителите като незаконни. Подчертал е, че при така постъпилите жалби от посочените по-горе лица с конкретни оплаквания в тях срещу ищцата, в качеството ѝ на служител на МВР, задължение на служителите на Дирекция Вътрешна сигурност е извършването на проверка на изнесените данни. Извършените действия при проверките са събиране на доказателства с доказателствени средства от разписаните в чл.39 от АПК.
Първоинстанционният съд е намерил, че от събраните доказателства не се установява извършване на действия, предхождащи подаването на съответните жалби, в каквато насока има изложени доводи в исковата молба, нито извършване на действията в отклонение на възложеното от прокуратурата или на изнесените обстоятелства в жалбите.
За пълнота съдът е посочил, че всички приложени по делото доказателства-преписки и водени дела, сочат на силно влошени отношения на ищцата с подалите жалбите лица, в резултат на което именно същите подават многократно жалби срещу ищцата, изискващи извършване на проверки, поради което не съответстват на обективните обстоятелства, които се установяват по делото, доводите на ищцата за тенденциозност в поведението на служителите на дирекция Вътрешна сигурност .
Административен съд Видин е приел, че извършваните проверки от ОД на МВР-Видин по реализиране на дисциплинарна отговорност на ищцата и от Община Видин за проверка на преустройствата, след сезирането им от Дирекция Вътрешна сигурност , са действия на други органи и длъжностни лица, първите от който също към структурата на МВР, за които обаче не са заявени искови претенции от ищцата в настоящето производство.
В обобщение, съдът се е мотивирал, че след като не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника-противоправни действия на органи или длъжностни лица на ответника при изпълнение или по повод изпълнение на административна дейност, каквато е дейността на служителите на Дирекция Вътрешна сигурност по ЗМВР, то предявеният иск за обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер на 99000лв., причинени в резултат на незаконосъобразни действия на служители на Дирекция Вътрешна сигурност -Видин в периода м.март-01.03.2022г., до предявяване на иска -13.03. 2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, е неоснователен и недоказан и е отхвърлен.
Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.218,ал.2 от АПК намира касационната жалба за процесуално допустим -а като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и в срока по чл.211,ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на Административен съд- Видин е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изложил обосновани и законосъобразни мотиви след анализ на фактите по делото. Всички изложени изводи, направени след задълбочен анализ на събраните доказателства, от първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция, поради което и по аргумент от чл.221, ал.2 от АПК, не е необходимо същите да бъдат преповтаряни, а съдът препраща към мотивите на решението на Административен съд Видин като мотиви на настоящия съдебен акт.Касационната инстанция изцяло споделя като обоснован категоричния извод на първоинстанционния съд, че не е доказано наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно- незаконосъобразни действия от страна на органи или длъжностни лица при ответника при изпълнение или по повод изпълнение на административна дейност, каквато е дейността на служителите на Дирекция Вътрешна сигурност във връзка с извършвани от тях проверки по жалби срещу ищцата. Несъмнено липсата на първата предпоставка от кумулативно изискуемите такива за уважаване на предявения иск има за последица неоснователност и недоказаност на иска и отхвърлянето му, със законните последици от това.
Правилен и подкрепен по безапелационен начин е изводът на съда, че всички действия на служителите от Дирекция Вътрешна сигурност при МВР са извършени въз основа на изрични и задължителни за тях прокурорски разпореждания и че при всеки един от сочените случаи служителите са действали стриктно в рамките на правомощията си, разписани в чл.43а, ал.1 от ЗМВР и чл.74 от Правилника за устройство и дейността на министерство на вътрешните работи, като действията са извършени в резултат на изрично възлагане на проверките от прокурор в изпълнение на тези разпореждания, и че липсват действия, които не съответстват на възложените на служителите проверки, както и действия от страна на служителите от Дирекция Вътрешна сигурност, които да предхождат подаването на жалби срещу М., по които е възложено извършване на проверки с изрични актове на прокурор .
Ето защо касационната инстанция счита, че след като не е установено наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, правилно и обосновано първоинстанционният съд е отхвърли ищцовата претенция като неоснователна.
Що се отнася до доводите, развивани в касационната жалба за неправилна преценка на събраните доказателства и неоснователно необсъждане и кредитиране на показанията на прекия ръководител на ищцата М. трябва да бъде отбелязано, е съдът е разглеждал тези свидетелски показания в съвкупност с останалите доказателства по делото и аргументирано е посочено, защо тези показания са недостатъчни, за да се приеме, че действително ищцата е претъпяла твърдените неимуществени вреди. Не бива да се забравя, че въпросът дали действително са претърпени вреди и дали тези вреди са доказани е въпрос, който трябва да бъде обсъждан едва след като е доказано извършването на незаконосъобразни действия, от които да са претърпени вредите, а в случая ищцата не е съумяла да докаже точно това, че по отношение на нея са извършени незаконосъобразни действия, от които се твърди, че са претърпени вредите, които се иска да бъдат възмездени посредством изплащане на обезщетение.
Неоснователни са оплакванията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Първоинстанционният съд, противно на твърдяното от касатора, е събрал допустимите и относими доказателства в това число и заключение по назначената съдебно-психиатрична експертиза, които доказателства е обсъдил и е установил правно релевантните факти и въз основа на тях е формулирал обосновани и правилни правни изводи по същество на спора за неоснователност на иска. Опроверган по безапелационен начин е доводът на ищцата, че обжалваното решение следва да бъде отменено, тъй като същото не е мотивирано. Както вече бе посочено, първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил всички доказателства, преценил е всички доводи на страните и аргументирано е посочил защо счита, че от страна на ищцата не са доказани онези факти, от които тя черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност, че от страна на служители на Дирекция Вътрешна сигурност по отношение на М. М. са извършени незаконосъобразни действия, които незаконосъобразни действия са причинили на ищцата неимуществени вреди, които вреди следва да бъдат обезщетени. Константна е съдебната практика, че един съдебен акт е мотивиран, когато съдържа ясно и конкретно мотивите на съда по всеки един доводи на страната защо приема, респективно не приема, че са осъществени законовите предпоставки за уважаване на предявения иск. В конкретния случай в оспорваното решение се съдържа подробна и ясна аргументация на съдебния състав защо приема, че не е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск - вредоносни незаконосъобразни действия на служители на Дирекция Вътрешна сигурност при МВР, която аргументация напълно кореспондира със събраните доказателства.
По изложените съображения, настоящият касационен състав на Върховен административен съд, трето отделение намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК , а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Като съобрази обема от процесуални действия, извършени от юрисконсулта, както и фактическата и правна сложност на конкретния съдебен спор, съдът следва да осъди М. М. да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски за касационната инстанция в размер на 100лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение