Решение № 11029 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1699/2016 г.

Решение № 11029 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1699/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 7922 от 15.12.2015 г. по адм. дело № 6078/2015 г. на Административен съд - С. град. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-220-2600/1526 от 9.08.2013 г. в частта му, в която е отказано субсидиране за кампания 2012 г. Сочат се и трите отменителни основания по смисъла а чл. 209, т. 3 АПК, като се развиват единствен довод за необоснованост. Ответната страна - "ВДК-Дапалис" ЕООД със седалище в град С., с. Я. чрез законния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че уведомителното писмо не съдържа фактически основания, което препятства упражняването на съдебен контрол. Отделно от това при издаването му не са извършени всички дължими проверки и за недопустима за подпомагане площ е определена такава, която е била допустима. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е при условията на повторност по реда на чл. 226 от АПК. Образувано е след постановяване на решение № 7280 от 17.06.2015 г. по адм. дело № 8624/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменено, като неправилно решение от 9.05.2014 г. по адм. дело № 9296/2014 г. на административния съд за отмяна на уведомително писмо изх. № 02-220-2600/1526 от 9.08.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, в която е отказана сума за подпомагане. При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел, като доказателство цялата административна преписка и е изслушал две заключения на съдебно-техническа експертиза - основно и допълнително /по задача, поставена от административния орган/. Позовал се е на тези заключения и е приел за недоказани твърденията на ДФЗ за наличие на недопустима за подпомагане площ за разликата между 39.63 ха, съставляващи 2.52% - определени в уведомителното писмо и установените от експертизата 3.31 ха или 0.21%. Касационната инстанция е счела за неизяснени констатациите на вещото лице за пренасяне на грешките от теренните проверки върху цифровата ортофотокарта. На второ място е констатирала противоречие между основното и допълнителното заключение, което не е изследвано и изяснено от съда. На трето място е указала да се приемат, като доказателства по делото протоколите за самите теренни проверки, за да се съпоставят данните с констатациите на експертизата. При новото разглеждане на делото е установено, че тези доказателства са предоставени на цифров носител от страна на МЗХ и се намират на л. 184 от адм. дело № 9296/2013 г. на електронен диск, а не на хартиен носител. С помощта на нова техническа експертиза са изяснени въпросите относно площите с констатирано застъпване и площите, попаднали извън допустимия за подпомагане слой. Анализирани са резултатите от теренните проверки и е изяснен произходът на разликата между недопустимите за подпомагане площи, приети от административния орган и тези, установени от вещото лице. Съдът на свой ред е извършил цялостен анализ на всички събрани доказателства при двете разглеждания на делото. На базата на направените фактически установявания е формирал правните си изводи. На първо място е приел оспорената част на уведомителното писмо за немотивирана, доколкото в текстовата част между съдържащите се в него таблици не са отразени точно изискванията по приложимата Наредба № 11/6.04.2009 г., които според администрацията не са налице за частите от парцелите. Пропускът е квалифициран от съда, като нарушение на административнопроизводствените правила и по-точно на чл. 36 АПК. Като процедурно нарушение е отчетено и обстоятелството, че за част от БЗС не са били извършвани никакви проверки, а са приети за недопустими, за втора група БЗС са нанесени неправилно резултатите от теренните проверки, а за трети от тях е счетена за недопустима площ под допустимия толеранс на грешка - 100 кв. м. Съдът е проверил и съответствието на оспорената част от административния акт с материалния закон. Констатирал е неправилно определяне на недопустимите за подпомагане площи и на основата на тях на процентът надвишаване, което пряко рефлектира върху размера на оторизираната сума и от там върху законосъобразността на постановения отказ. По тези съображения е отменил уведомителното писмо в частта му, в която е отказано подпомагане за кампания 2012 г. за 66969.48 лева и е изпратил преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Единственият неправилен извод на административния съд е за липсата на мотиви към административния акт. Спецификата на производството по подпомагане на земеделските производители е наложила издаване на уведомителните писма с таблична и пояснителна част. В нея е отразено, че са извършени кръстосани проверки, представляващи пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели. Част от него е специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние", актуализиран за 2012 г. Данните по преписката ясно показват, че дружеството-производител е запознато с включването, респ изключването на парцели или части от такива от одобрения слой, възразило е писмено и възражението му в голямата си част не е било уважено. Този грешен правен извод на съда обаче не рефлектира върху крайния резултат от спора, тъй като са верни останалите изводи за неправилно приложение на материалния закон. В касационната жалба се прави само едно възражение, а именно, че изготвянето и одобряването на окончателния специализиран слой е предмет на самостоятелно производство, реализира се от друг огран, какъвто е министърът на земеделието и храните и ДФЗ не би могъл да не се съобрази с него и да не го приложи, като част от СИЗП, служеща за извършване на кръстосаните проверки. Такъв довод е направен и при първото касационно обжалване и на него вече е даден отговор от касационната инстанция в решение № 7280 от 17.06.2015 г. по адм. дело № 8624/2014 г. на ВАС, трето отделение. В него изрично е посочено, че данните за одобрения окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" могат да бъдат оспорвани. А верността и правилността им могат да се проверят и установят чрез съдебно-техническа експертиза. Процедурата по чл. 16г и следващите от Наредба № 105 от 2006 г. е извършена преди Приемане на ТР № 8/2015 г. на общо събрание на съдиите от първа и втора колегия на ВАС. П. е със заповед № РД 09-148 от 28.02.2013 г. нта МЗХ. В раздел II от заповедта е наредено предоставяне на окончателния специализиран слой за кампания 2012 г., заедно с останалата информация от СИЗП на Разплащателната агенция, каквато съставлява ДФЗ за извършване на задължителните кръстосани проверки на подадените през кампания 2012 г. заявления за подпомагане. В т. IV е указано на несъгласните с резултатите от извършените от РА окончателни оторизации правото им да оспорват тези резултати чрез обжалване на уведомителното писмо за окончателна оторизация, което е индивидуалният административен акт, в който те са обективирани. Именно това е направено от заявителя, който е изпълнил процедурата по писмено възражение, открита със заповед № РД 09-4 от 3.01.2013 г. на МЗХ. Ето защо касационните възражения за недопустимост на оспорване на одобрения специализиран слой към 2012-2013 г. са неоснователни. Същественото на спора е какви са резултатите от извършеното от съда изследване на съдържанието на този слой и начина на изготвянето му по отношение на първоинстанционния жалбоподател. От допълнителното заключение на експертизата, дадено при първоначалното разглеждане на делото е видно, че от заявените за подпомагане 319 парцела с обща площ 1616.57 ха извън приетия специализиран слой "допустими за подпомагане площи за 2012 г." попадат участъци от 67 БЗС. О. им площ, останала извън допустимия слой след окончателното му одобряване от МЗХ е 38.71 ха. Тя е изцяло залегнала в изводите на ДФЗ в уведомителното писмо. Разликата над тази площ до определената в писмото недопустима за подпомагане площ от 39.73 ха е резултат от неотстранено застъпване. Това е наложило цялостен анализ от експерта на начина, по който е одобрен специализираният слой за процесните БЗС - предмет на изследване в първоначалната експертиза. Парцелите се намират в землищата на пет села и град С. Установено е че самолетни облитания през 2012 г. са извършени само за селата Ж., П. и Е., като за тях не е констатирано различно дешифриране между експертите на МЗХ и вещото лице. Проблемите са възникнали за частите от парцели, попадащи във физически блокове, за които са извършени теренни проверки във връзка с изготвянето на заповедта на МЗХ за одобряване на допустимия слой. Това са парцели, находящи се в С., Б. и с. Я. Предмет на проверките е установяване състоянието на физическите блокове, границите им и наличието на допустими или недопустими площи в сравнение с допустимия слой за подпомагане от предходната 2011 г. Някои от блоковете са проверявани по визуален метод, а за други са извършени измервания. Копия от протоколите за извършените теренни проверки са налични на запис в цифров вид на диск. За всеки един от парцелите, вещото лице е направило подробни констатации. В експертизата при второто разглеждане на делото, то е пояснило, че за някои от големите физически блокове, за които има минимални недопустими площи - под 300-400 кв. м., теренни проверки не са извършвани и съответно няма протоколи. Те са били определени от МЗХ, като недопустими за подпомагане, без да има доказателства за недопустимостта им. Поради това експертът ги е отразил в основното заключение, като допустими. Такива са седем БЗС, като за два от тях - 2008-3-1 и 5301-1-1 са използвани сателитни снимки от свободен софтуер, установяващи обработваемост на приетите за недопустими площи. За седем БЗС е установена недопустима площ под 100 кв. м., което е в рамките на допустимия толеранс и вещото лице е приело тези малки участъци, като допустими за подпомагане. При двадесет и седем БЗС, вещото лице е констатирало разминаване между данните от теренната проверка и крайните резултати или липса на отделни страници от протоколите, непозволяващи да се установят изводите на експертите. По отношение на две БЗС - 5452-2-1 и 5452-3-1 с извършени теренни проверки вещото лице е установило от наличните самолетни и сателитни снимки, както и от работните карти и ЦОФК грешка в дешифрирането на границите на самия физически блок. За ориентир е послужила кариера в посока изток от заявените парцели, която се намира на около 1000 м. от тях, а земята от заявения парцел е обработена. Крайният извод и в двете експертизи - при първото и повторното разглеждане на делото е един и същ. Установената сумарно недопустима за подпомагане площ от всички описани БЗС е 3.31 ха и съставлява само 0.21% наддекларирана площ. С експертизите, дадени от компетентно вещо лице, които не са оспорени от пълномощника на административния орган се опровергават данните за недопустимите площи, залегнали в одобрения специализиран слой, които са мотивирали частичния отказ от подпомагане с уведомителното писмо. Като го е отменил, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Цитираните в касационната жалба три решения на Върховния административен съд нямат нищо общо с конкретната хипотеза и са неотносими към настоящия спор. В писмения отговор по делото, ответното дружество е изразило претенция за заплащане на сумата 2600 лева - заплатени за адвокатски хонорар. Писмени доказателства за такива разноски не са представени, а отделно от това дружеството не е представлявано в касационното производство от адвокат - дори писменият отговор е изготвен и подаден от представителя на дружеството по закон. Поради това искането му следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение