Решение № 11573 от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6917/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Лозенец" - Столична община, чрез процесуален представител Р. Григорова против решение 3485 от 30.05.2023г., постановено по административно дело 11165/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Т. Миланова е отменен отказ изх. РЛЦ 22 - ГР94 -2036/1/23.11.22г. на кмета и преписката е върната за ново произнасяне по подаденото заявление, съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Определен е 14 - дневен срок от постъпване на преписката. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското, ако бъде претендирано от ответната страна. Ответната страна - Т. Миланова, чрез процесуален представител адв. Христова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба с доводи за правилност на оспореното с нея решение. Иска оставянето в сила на оспорения с нея съдебен акт и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е отказ, обективиран в писмо изх. РЛЦ 22 - ГР94 -2036/1/23.11.22г. на кмета на район "Лозенец" - Столична община да се изплатят средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на Л. Миланова за периода 15.09. - 31.10.2022г. по заявление на родител Т. Миланова. За да отмени оспорения акт, първостепенният съд е счел, че отказа е постановен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но е процесуално и материално незаконосъобразен и противоречи на целта на закона. Съдът е намерил от представените по делото доказателства, че органът се е произнесъл при липсата на установявания, относно всички факти по чл.3, ал.1, т.1 - 5 от приложимата Наредба, които се извършват служебно и за, които няма данни в преписката. Относно наличие на материалната незаконосъобразност и противоречие с целта на закона, съдът не е изложил мотиви. Проверяваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. След като е констатирал, че административният орган не е установил чрез допустими доказателства факти от съществено значение за решаване на делото, първоинстанционният съд е следвало да укаже това на органа, издател на оспорения акт. В нарушение на чл. 170, ал. 3 АПК съдът не е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. С определението си от 13.12.2022г. изписано на ръка на протокола за избор на съдия докладчик (л.1) , съдът е изискал единствено заповед РД - 09 - 78/21г. и справка за настоящ и постоянен адрес на детето и родителите, които административният орган трябва да представи по делото в 7 - дневен срок. Не е изискал обаче представяне на пълната административна преписка или потвърждение от органа, че представената с придружителното писмо от 08.12.2022г. е в цялост. В тази връзка трябва да се има предвид, че задължението на съда за указване на разпределението на доказателствената тежест е различно и не се припокрива със задължението му по чл. 9, ал. 3, съответно по чл. 171, ал. 5, предл. 2 от АПК за указване, че за някои конкретни обстоятелства от значение за делото страната не сочи доказателства. От изисканата от съда и представена по делото заповед РД -09-78/15.04.2021г. на кмета на район "Лозенец" - (СО) е видно, че Комисията назначена да извърши проверка по подаденото заявление е в изпълнение на заповед СОА21 - РД09 -414/16.03.2021г. на кмета на Столична община във връзка с Наредбата за условията и реда за предоставяне и плащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, приета с Постановление 076 от 01.03.2021г. Процесната заповед е служебно известна на настоящият състав от други съдебни производства, както и че със същата на осн. чл.44, ал.1, т.1, т.8, т.9 и ал.2 ЗМСМА , кметът на Столична община е възложил изпълнението на свои функции на кметовете на кметства и на районите. Тази заповед обаче не е изискана от АССГ и не е приобщена по делото, поради което въпросът, относно компетентността на органа, издал оспореният отказ е останал неизяснен. Ето защо съдът е следвало да констатира този пропуск/неяснота в доказателствения материал, влияеща на преценката му, и да укаже на първоначалния ответник, че важен за предмета на спора факт е недоказан. Като не го е сторил, АССГ е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушението е съществено, защото е на норми, които са гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, а и защото, ако съдът беше изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 5, предл. 2 от АПК, би могъл да достигне и до друг правен извод. От изложеното се установява наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, поради което и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК подложеният на касация съдебен акт следва да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Произнасяне по исканията за присъждане на разноски на страните, предвид връщането на делото на първоинстанционния съд и задължението му по чл. 226, ал. 3 от АПК, не се следва. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на пето отделение,