Решение № 3620 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2011 г.

Решение № 3620 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Гергана Сотирова, срещу решение № 172 от 20.04.2011 г. по адм. дело № 05061/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III-Б (III-а закрит) състав. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Софийският градски съд е отменил заповед № РД-13-926 от 31.10.2006 г. на касационния жалбоподател, с която на лечебното заведение "ДКЦ ХХV София" ООД, гр. София, на основание чл. 54, ал. 1 и 2, чл. 58, ал. 2 и чл. 59, ал. 3, т. 5 от индивидуален договор № 22-1644 от 2006 г. и чл. 232, ал. 1 и 2, чл. 236, ал. 2, чл. 238, ал. 3, т. 6 във връзка с чл. 254, ал. 2 от Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България (НРД 2006), е наложена санкция, предвидена в чл. 59, ал. 3, т. 5 от посочения индивидуален договор - финансова неустойка в размер на 29623,81 лв., представляваща стойността на допуснато превишение с повече от 35 % на регулативните стандарти за първото тримесечие на НРД 2006 в частта направления за МДД за остри случаи. За да постанови този резултат градският съд е приел: а) че според чл. 35, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурените лица (ЗЗОЛ) имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, а чрез лимитирането на броя на медицинските направления посредством регулативни стандарти на практика се ограничава кръгът на ЗЗОЛ, като не всички от тях имат възможност при нужда да получат достъп до основния пакет от здравни дейности, и б) че от цитираните разпоредби на ЗЗО ставало ясно, че НРД 2006 с въвеждането на лимитиране на броя на извършвани дейности (талони за направления) противоречи на ЗЗО, с което се нарушавал и чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като не може подзаконов нормативен акт чрез стеснителни по своя характер норми да ограничава гарантирани със закон права на гражданите. В подкрепа на тези си изводи Софийският градски съд е цитирал множество решения на отделни състави на Върховния административен съд. Тези мотиви към съдебното решение очевидно са повлияни от решение № 12098 от 04.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което бе отменен чл. 167 НРД 2006, установяващ санкция за превишение на определените стандарти. Несъмнено това решение на петчленния състав отразява трайно установената през 2006 г. съдебна практика за недопустимост чрез подзаконов нормативен акт (НРД) да се ограничава конституционно установеното право на гражданите на безплатна медицинска помощ и да се нарушава установения с чл. 4, ал. 1 ЗЗО принцип на гарантиран свободен достъп на ЗЗОЛ до медицинска помощ в необходимия обем. Отменената от Софийския градски съд заповед № РД-13-926 от 31.10.2006 г. на касационния жалбоподател очевидно не е съобразена с актуалното към датата, на която е издадена, тълкуване и прилагане на ЗЗО, представляващо трайно установен към тази дата правов ред. Поради това като е приел, че тази заповед е незаконосъобразна, Софийският градски съд е направил един правилен извод, съобразен с правовия ред, съществуващ при нейното издаване, който тя тогава е нарушавала. Според чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В Закона за бюджета на НЗОК за 2006 г. не се съдържа правилото, въведено за първи път с чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г., по повод на което Конституционният съд на Република България постанови решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. (обн., ДВ, бр. 20 от 2007 г.), предизвикало, заедно с посочената законова разпоредба (чл. 4 ЗБНЗОК за 2007 г.) пълен обрат в практиката на Върховния административен съд по въпроса за допустимостта на административното регулиране на извънболничната медицинска помощ чрез т. нар. регулативни стандарти. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Софийския градски съд следва да бъде оставено в сила, като съобразено с тълкуването и прилагането на ЗЗО, установено с константната съдебна практика към датата на отменената с него заповед на касационния жалбоподател. Допълнително обаче следва да бъде посочено, че с чл. 167, ал. 3 и чл. 238, ал. 3, т. 6 НРД 2006 е установена санкция за "превишение на броя или стойността на възложените СМД извън рамките на чл. 167, ал. 1 или ал. 2 и при неизпълнение на условието за компенсация на превишението по чл. 167, ал. 2 през следващото тримесечие", а от прочита на чл. 9 НРД 2006 се вижда, че специализираните медицински дейности (СМД) не включват специализираните медико-диагностични изследвания (НРД 2006 не употребява термина медико-диагностични дейности). Че съществува разлика между СМД и МДД (медико-диагностични дейности) се вижда и от прочита на чл. 29, ал. 3 (т. 2 и 4) ЗЗО. Следователно през 2006 г. не е съществувала правна възможност да бъде наложена санкция финансова неустойка на лечебно заведение (изпълнител на извънболнична - първична или специализирана - медицинска помощ) за превишение на предвидените за него средства за МДД. Такава възможност не е предвидена дори с чл. 59, ал. 3, т. 5 от договор № 22-1644 от 06.02.2006 г., на която клауза е основана отменената от Софийски градски съд заповед на касационния жалбоподател. Тази клауза - чл. 59, ал. 3, т. 5 от договор № 22-1644 от 06.02.2006 г. - има следното съдържание: "В случаите на превишение на броя или стойностите на възложените СМД извън рамките на чл. 167, ал. 1 или ал. 2 от НРД и при неизпълнение на условието за компенсация на превишението по чл. 167, ал. 2 от НРД през следващото тримесечие, на ИМП се налага санкция - финансова неустойка в размер на стойността на превишението, изчислено по действащите в момента на назначаването на дейността цени, по които НЗОК заплаща." Очевидно е, че тя касае само СМД, но не и МДД, а в случая с отменената от Софийски градски съд заповед касационният жалбоподател е наложил санкция финансова неустойка за несъставомерно превишение на предвидените за ДКЦ ХХV София средства за МДД (и то за остри случаи) за първото тримесечие на 2006 г. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,