Решение № 2784 от 1.3.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12713/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на В. Сталева, със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.Победа, 31, ет.2, офис 6, чрез адв.Йовчев срещу решение 595/07.10.2020 г. постановено по адм.д.509 по описа на Административен съд гр.Хасково за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт /РА/Р-16002618003199-091-001/19.12.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение 168/22.03.2019 г. на Дирекотора на Дирекция ОДОП Пловдив, с който на В. Сталева са определени задължения в общ размер на 43 552.62 лв. главница и лихви в размер на 10 719.14 лв. Според изложеното в касационната жалба решението е неправилно. За да отхвърли жалбата АС-Хасково е приел, че ревизираното лице е осъществявало търговия чрез изпращане на пратки до различни лица, чрез куриерска фирма Еконт, изцяло и само за собствена сметка. Не са обсъдени и кредитирани представените по делото договори, свидетелските показания и дори заключението на изслушаната експертиза. Възразява се срещу изводите на първоинстанционния съд, че сключените договори между ревизираното лице и трети лица за предоставяне на услуги са привидни. Недопустимо е в хода на съдебното производство по АПК, а още по малко в административното производство да се прави констатация за симулативност на сключена между двама контрагенти сделка. Лицата, на които е изпращана стоката са декларирали доходите си и са платили своите задължения върху сумите, които получават. Решението се обжалва и в частта за допълнително установените осигурителни вноски. Установените доходи с ревизионния акт, не са такива от трудови правоотношения, поради което върху тях не се дължат ЗОВ от лицето. Аргумент за това разбиране е чл.6, ал.2 от КСО. Моли, въз основа на горните мотиви да бъде отменено решението на АС-Хасково, както и РА. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП гр.Пловдив не се представлява и не изразява становище по направенотo оспорване. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. В становището си по същество на спора обосновава извод, че не се сочат обстоятелства и правни основания, които да налагат корекция на изводите на първоинстанционния съд. Предлага решението да бъде оставено в сила, тъй като липсват основания за неговата отмяна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като с езапозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна странна в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред АС-Хасково е бил РА Р-16002618003199-091-001/19.12.1918 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 168/22.03.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив, с който на В. Сталева са определени задължения в общ размер на 43 552.62 в. главница и лихви в размер на 10 719 лв., от които: по ЗДДС в размер на 35 974.13 лв. главница и лихви 8359.07 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, като ЕТ в размер на 1 024.69 лв. главница и лихви в размер на 181.60 лв. и ДОО за самоосигуряващи се в размер на 3 396 лв. главница и лихви в размер на 1 148.07 лв. и за здравни и осигурителни вноски в общ размер главница 3 157 лв. и лихви в размер на 445.50 лв. Съдът е възприел фактическите и правни изводи на ревизиращите органи, като е изложил мотиви, че същите са в съответствие с материалния закон. Налице са основания ревизията на бъде проведена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като е налице противоправно развитие на данъчните правоотношения в следствие на предвидените в ал.1 на разпоредбата факти. Според мотивите на съда, направените от органите по приходите изводи, не са опровергани от изслушаната по делото експертиза и показанията на разпитаните свидетели. Не са установени безспорно твърденията на задълженото лице, че е действало в качеството си на комисионер на К. Костадинова, И. Пеевски, И. Стоянов, С. Тамбурова, Р. Хаджиева, З. Мустафа, З. Игнатов, Р. Георгиев и Е. Хасан. Споделени са като правилни и законосъобразни изводите на органите по приходите, че лицето е осъществявало търговска дейност като е достигнало оборот от 50 000 лв., което налага регистрация по ЗДДС и облагане на сключените сделки. Въз основа на констатираните приходи, според съда правилно е прието, че се дължи и внасяне на авансови месечни и годишни изравнителни вноски за ДОО-фонд Пенсии; ДЗПО в УПФ и за здравно осигуряване в НЗОК за ревизирания период. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че ревизираното лице за процесния период е извършвало стопанска дейност по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ. От В. Сталева са осъществявани онлайн продажби на стоки /чаршафи, шалтета и др./, които са доставяни на крайните клиенти чрез куриерска фирма - Еконт Експрес ЕООД. Тази дейност е осъществявана редовно от ревизираното лице, по занятие и правилно е определена като търговска. Въпреки това не е налице счетоводна отчетност за осъществяваната дейност. Не е подадена и декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизираните години. Доходите получени от тази дейност подлежат на облагане съгласно чл.26, т.7 от ЗДДФЛ. Изводите на органите по приходите са направени въз основа на предоставени данни от куриерската фирма- товарителници, сметки за изплатени суми и др., които не са оспорени по делото. При липса на оспорване съдът се е позовал на доказателствената им сила и е приел, че е установен както фактът на изпращане на пратките, така и получаването на сумите за тях. Ревизираното лице в хода на ревизионното производство и пред съда, не отрича, че е осъществявала онлайн продажби на стоки. В обясненията си пред органите по приходите твърди, че дейността е осъществявала въз основа на комисионни договори. Твърденията й са недоказани, въпреки разпитаните по делото свидетели и представени договори. Споделят се изводите на първоинстанционният съд за липса на доказателства доказателства за плащане за услугата или за това, че лицата възложили на В.Сталева да действа от тяхно има са получавали конкретни суми от тези продажби. Разпитаните по делото свидетели не установяват безспорно тези факти. Неоснователно е и твърдението, че е неправилна прценката на съдебния съств на представените по делото договори. Акцентът, в мотивите на първоинстанционният съд е не върху симулативността на комисионните договори, а в това, че не са установени какви са били основните задължения на страните между тях. Принципно правилно се твърди от касатора, че в хода на административното произвоство не може да бъде установена симулативност на договори, но това не е направено от решаващият състав. Правилна е преценката му, че от гласните доказателства по делото не се установяват конкретни договорки между страните. Твърдението, че лицата, от чието име е действала В.Сталева са декларирали доходите си и са платили задължения върху тях, е в противоречие със събраните по делото доказателства. Вярно е, че има подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, но и според изслушаната по делото експертиза не може да бъде установено, че това са доходи именно от дейността, която ревизираното лице е осъществявало от тяхно име. Споделя се и изводът на съда, че задълженията по ЗДДС са правилно установени с процесния РА. Конкретни аргументи срещу основанието и размера на тези задължения не са посочени в касационната жалба. Настоящият състав намира, че тъй като не се оспорва извършването на продажбите и получените суми от лицето, то правилно е прието, че при достигане на оборот за регистрация по ЗДДС, такава следва да се извърши и се дължи ДДС върху продажбите. Касаторът и пред настоящата инстанция не възразява относно размера на установените задълженията. Оспорва се преценката на съда относно приложените комисионните договори и изводите направени в тази връзка. Според настоящият състав на касационната инстанция изводите на съда са правилни, а твърденията в касационната жалба противоречат на събраните по делото доказателства. Относно установените задължения по ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО правилно АС-Хасково съд е приел, че след като са извършени доставки по които ревизираното лице е получило приходи, то те са във връзка с икономическата му дейност, поради което дължими са и определените за внасяне суми за осигурителни вноски. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че комисионното възнаграждение като придобит доход не следва да бъде база за определяне на ЗОВ, тъй като не е доход от трудови правоотношения. Въз основа на горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което на основание чл.221, ал.2 предложение първо АПК и следва да бъде оставено в сила. В полза на касатора, с оглед изхода на делото не се дължи присъждане на разноски, тъй като оспорването е прието за неоснователно. На ответника по касационната жалба, също не следва да се присъдят разноски, тъй като не е направено искане в този съмисъл. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение