Решение № 7457 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2015 г.

Решение № 7457 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Инвикто" ЕООД моли да бъде отменено решение № 2942/27.04.2015 г. по адм. д. № 10670/2013 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 215300663/10.05.2013 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 215300663/10.05.2013 г. на ТД на НАП-София, с който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за м. 6 и 7.2012 г. общо 45 650,11 лв с лихви по фактури на "Хриси-Васил Божков" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, чл. 6 и чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на месо не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция, и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразно съдът е приел, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е налице осъществена доставка. Правилно съдът е приел, че счетоводното отразяване на фактурите от ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че фактурираните доставки са осъществени. В ревизионното производство управителят на доставчика е дал обяснения, че доставките не са осъществени, не е извършено разплащане и не е успял да се свърже с ревизираното лице, за да връчи кредитни известия по фактурите. В съдебното производство са представени товарителници и складови разписки подписани от доставчика за изпращач и за предал, подписани от ревизираното лице за получател, чиято истинност е оспорена от ответника. Съдът е открил производство по оспорването на представените доказателства. В подкрепа на доказателствата касаторът е поискал само прилагане на дневника за продажби на доставчика, в който не е било спорно предвид обясненията на доставчика, че са вписани спорните фактури. Обоснован е изводът на съда, че не е доказано осъществяване на спорните доставки. Отразяването на фактурите в дневника за продажби за м. 6.2012 г. на доставчика не може да установи осъществяване на доставките, за които доставчикът в обясненията си от 5.12.2012 г. заявява, че не са осъществени и разплатени. Касаторът е представил в съдебното производство товарителници и складови разписки, въпреки, че с искането от 25.10.2012 г. /л. 5 от преписката/ за представяне на документи още в ревизионното производство е поискано да представи транспортни документи и приемо-предавателни протоколи за доказване осъществяване на доставките. Оспорените доказателства правилно са преценени от съда като противоречащи на останалите доказателства по делото след подробен анализ на противоречията в представените пътни листове в съдебното производство и пътните листове, представени в ревизионното производство. Представените доказателства в съдебното производство са съставени за нуждите на процеса щом са били поискани в ревизионното производство и не са били представени на ревизиращите органи в ревизионното производство. Неоснователен е доводът на касатора за неспазване практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В цитираното решение са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато в настоящия процес осъществяването на спорните доставки не е доказано. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 1899,50 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,