Решение № 9963 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7478/2016 г.

Решение № 9963 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7478/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Л. против решение № 38/03.05.2016 г. по адм. дело № 260/2015 г. на Административен съд - Л.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 27, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - К. Т. В., от гр. Л. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 38/03.05.2016 г. по адм. дело № 260/2015 г. Административен съд - Л. е отменил по жалба на К. Т. В., от гр. Л. заповед № 2259/23.10.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Луковит, потвърдена с решение № ПН 0405/23/30.11.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Л.. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е неправилно. По делото е установено, че К. Т. В. е подал молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015 - 2016 г. Декларирал е, че живее сам в общинско жилище, състоящо се от една стая на адрес гр. Л., ул. "Т." ..№.... Твърди, че няма движимо и недвижимо имущество, а за обитаваното от него жилище е представил договор за наем от 2008 г. Административният орган е мотивирал своя отказ на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД - 07 - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и чл. 27, ал. 5 от ППЗСП, след като социалните работници направили опит да извършат социалната анкета не са открили претендиращото помощ лице на посочения от него адрес и последното не е изпълнило задълженията си да се яви в Дирекция "Социално подпомагане" с оглед указанията в оставените му 2 бр. обявления. Органите на Дирекция "Социално подпомагане" - Луковит са установили, че на посочения от Владимиров адрес е настанено друго семейство. В саморъчно изготвена молба до Върховния административен съд вх. № / 04.07.2016 г. за пренасрочване на делото К. В. посочва като основание, че детето му е болно и се нуждае от средства за социално подпомагане. В представеното пред касационната инстанция удостоверение за семейно положение, съпруга и деца се потвърждава изнесеното от него твърдение в молбата за негов низходящ. Отчитайки, че в декларациите пред органите на Дирекция "Социално подпомагане"- гр. Л. същият е посочил, че семейството му е едночленно, то визираните обстоятелства се разминават сериозно със заявените от него във връзка с претендираното подпомагане и подкрепят изводите на административния орган за необходимост от извършване на социална анкета. Твърденията, че Владимиров е търсил работа и затова не се е явил пред органите по социално подпомагане не могат да оправдаят допуснатото от него бездействие. Съгласно § 1, т. 11 от ДР на Закона за социално подпомагане "социална анкета" е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Тълкуването на разпоредбата сочи, че социалната анкета включва извършването на три отделни дейности, а именно, проверка в дома на лицето и/или семейството, проучване на документация и събиране на информация. Доказателствата по делото установяват, че при две отделни посещения на социални работници в дома на заявителя, посочен от него, не само като постоянен адрес, но и адрес на регистрация социалният работник е оставил уведомление по образец приложение № 1а, в което е определил 3 -дневен срок на лицето да се яви в Дирекция "Социално подпомагане" за справка. Установено е, че лицето не е изпълнило това свое задължение произтичащо от чл. 27, ал. 5 от ППЗСП, съгласно който ако в посочения срок лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. Наличието на основанията от хипотезата на цитираната норма сочат, че процесната заповед не е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" е реализирал административното производство в съответствие с разписаните административнопроизводствени правила в ППЗСП и Наредба № РД - 07 - 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, поради което изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед № 2259/23.10.2015 г. са необосновани. По изложените съображения съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли оспорването на индивидуалния административен акт като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение