Решение № 4696 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7759/2015 г.

ВАСVI отделение20.04.2016 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210 от 15.05.2015 г., постановено по адм. д. № 289 по описа за 2015 г. на Административен съд-В. Т.. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4696 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7759/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на К. П. С. от [населено място] против решение № 210 от 15.05.2015 г. по адм. дело № 289 по описа за 2015 г. на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 110001/05.01.2015 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 146/02.04.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т., с определени задължения за здравноосигурителни вноски в общ размер на 628. 80 лв. и лихви в размер на 171. 73 лв. за периоди от 01.01.2009 г. до 31.05.2010 г., от 01.03.2012 г. до 31.05.2012 г. и от 01.10.2012 г. до 31.07.2014 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") – В. Т. при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – В. Т. е ревизионен акт № 110001 от 05.01.2015 г., издаден от началник отдел "Услуги за клиенти" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 146 от 02.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В. Т., с който на К. П. С. от [населено място] са определени задължения за здравноосигурителни вноски за периоди от 01.01.2009 г. до 31.05.2010 г., от 01.03.2012 г. до 31.05.2012 г. и от 01.10.2012 г. до 31.07.2014 г. с общ размер на 628. 80 лв. и лихви с общ размер 171. 73 лв. С постановеното решение Административен съд – В. Т. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че за процесните периоди оспорващата е подлежала на задължително здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. При неподадена декларация по чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО и невнесени здравноосигурителни вноски размерът на задълженията се определя от органите по приходите по реда на ДОПК. Представеното удостоверение, издадено от ТД на НАП - В. Т., за липса на публични задължения към 30.09.2014 г., е съобразено с наличната към момента на издаването му информация. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), са задължени за осигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от същия закон. Размерите на осигурителните вноски се определят върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Когато дължимите здравноосигурителни вноски не са внесени или размерът им не може да бъде установен поради неподадена декларация от лицето, подлежащо на осигуряване по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, разпоредбата на чл. 40, ал. 6, изр. 2 от ЗЗО предвижда възможност да бъде издаден акт от органите по приходите за установяване на задължението без извършване на ревизия. Актът може да се обжалва по реда на чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Съгласно правилото на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение се издава, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация по негово искане или служебно. Възможността, предвидена в чл. 40, ал. 6 от ЗЗО, за установяване на задължението за задължителни здравноосигурителни вноски по реда на чл. 107 от ДОПК без провеждане на ревизия, не е пречка за образуване на ревизионно производство по реда на чл. 112 и следв. от ДОПК. На основание чл. 108, ал. 1 от ДОПК данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118. В разглеждания случай с оглед исканията на жалбоподателката за издаване на документи, подаваните от нея жалби и разменената между страните кореспонденция относно действителните задължения за осигурителни вноски, е било проведено ревизионно производство, което се е развило при спазване на административнопроцесуалните норми на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Предварителното издаване на документ по реда на административното обслужване съгласно чл. 88 и следв. от ДОПК също не е пречка за провеждане на ревизионно производство за установяване на действителните задължения на лицето за задължителни осигурителни вноски. В издаваните документи се удостоверяват данните относно публичните задължения на лицата, вписани в данъчно-осигурителните им сметки по чл. 87 от ДОПК. При неподадени декларации по ЗЗО, незаплатени вноски по същия закон и неустановено основание за здравно осигуряване в партидата на жалбоподателката към 03.09.2014 г. не са били вписани задължения за осигурителни вноски. Несъобразено с материалния закон е застъпеното в касационната жалба становище за недължимост на здравноосигурителни вноски от лицата, които не са самоосигуряващи се и които не са получили доходи през съответния период. Не намира законова опора тезата, че ако лицето не е имало доходи през годината, при задължителното годишно изравняване изчислените ЗОВ ще бъдат равни на нула. На основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗО всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса. Размерите на здравноосигурителните вноски и задължените за плащането им лица са установени в чл. 40, ал. 1 – 5 от ЗЗО. Лицата, които не внасят осигурителни вноски за НЗОК върху получаваните от тях доходи и които не подлежат на осигуряване за сметка на държавния бюджет, подлежат на осигуряване за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Годишна данъчна декларация се подава от лицата, получили през годината доходи, подлежащи на данъчно облагане. Лицата, които не получават облагаеми доходи, внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Като се е позовал на действащия закон и на съдебната практика, първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че неполучаването на доходи от трудова дейност не освобождава лицата от внасяне на здравноосигурителни вноски. Във връзка с поддържаното от жалбоподателката становище следва да се има предвид и разпоредбата чл. 40, ал. 3, т. 5 от ЗЗО, съгласно която на здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет подлежат гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание. Лицата, които не получават доходи от трудова дейност, но имат имущество и доходи от нетрудова дейност, от които могат да се издържат, поради което са извън кръга на лицата с право на социално подпомагане, се осигуряват за своя сметка съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. В хода на ревизията са установени получени от лицето суми от дивиденти, ликвидационни дялове и движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват дейности по Закона за управление на отпадъците, от дружествата [фирма] и [фирма]. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие с материалноправните и процесуалноправните изисквания за законосъобразност. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1