Решение № 7996 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11934/2013 г.

Решение № 7996 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11934/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Парацелз" ЕООД, представлявано от управителя на дружеството Галя Тонкова, против решение № 1630 от 21.06.2013 г., постановено по адм. дело № 530 от 2013 г. по описа на Административния съд - Варна, с което са отхвърлени исковите претенции на дружеството против Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезвреда за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК-РД16-3 от 10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК, в частта му, представляваща колона 7 "Пределна цена за НЗОК" и колона 9 "Максимална стойност, заплащана от задължително здравноосигурено лице" от Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 1.02.2008 г. - работна версия за аптеки". Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост на правните изводи - касационно основание по чл. 208 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответната страна - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез писмени възражения, представени от пълномощник, поддържа правилността на първоинстанционното решение и оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е допустима. С обжалваното решение Административният съд - Варна, е отхвърлил исковата претенция на "Парацелз" ЕООД против НЗОК за осъждането й на основание чл. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и 204 от АПК да заплати имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи: от една страна - чрез аптека "Парацелз-1" - в размер на 10 000 лв. за периода от 1.02.2008 до 31.05.2009 г., както и законната лихва с начален момент на изчисляване от 15.02.2008 г. до деня на завеждане на исковата молба - в размер на 3501,88 лв., а от друга - чрез аптека "Парацелз-2" - в размер на 10 670,57 лв. за периода от 1.02.2008 до 30.11.2008 г., както и законната лихва с начален момент на изчисляване от 15.02.2008 г. до деня на завеждане на исковата молба - в размер на 5523,03 лв., които вреди са резултат от действието и прилагането на отменените по съответния ред колона 7 "Пределна цена за НЗОК" и колона 9 "Максимална стойност, заплащана от задължително здравноосигурено лице" от Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 1.02.2008 г. - работна версия за аптеки", представляващи неразделна част от Указанието за работа с лекарствен списък на НЗОК-РД16-3 от 10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК (указанието). За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че доколкото административният акт, сочен като причинител на вредоносния за дружеството резултат, е подзаконов нормативен акт по своя характер и като такъв е бил отменен със съдебно решение, обнародвано в "Държавен вестник" на 10.04.2009 г., то по силата на чл. 195, ал 1 във вр. с ал. 2 от АПК този акт поражда единствено законосъобразни правоотношения от момента на издаването му до обнародването на решението за отмяната му. Според съда породените от действието на нормативния акт права и задължения не се засягат от последвалата му отмяна, доколкото към момента на възникването им същият е валидно действащ и пораждащ правни последици. Прието е, че правните последици, възникнали от действието на отменен подзаконов нормативен акт, се уреждат по реда на чл. 195, ал. 2 от АПК служебно от компетентния орган. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от АПК е определена като специална по отношение на общите принципи на действие на отмяната на административни актове, изискваща тълкуване, според което до изпълнение на задълженията за служебно преуреждане на правните последици, възникнали до отмяната на акта, същите следва да се зачетат като валидни, доколкото отмяната им поражда действието си занапред. Относно приложимото право съдът е приел, че към периода 1.02.2008 - 10.04.2009 г., респ. времето от издаването на указанието до обнародването на решението за отмяната му, не е налице отменен с влязло в сила съдебно решение нормативен административен акт, по отношение на който органът - негов автор, да е уредил служебно правните последици. Прието е, че с оглед принципа на правна стабилност правните последици на отменения акт следва да се считат за съобразени с нормативната уредба, действала към датата на възникването и реализирането им. При тези съображения исковата претенция за този период, касаещ и двете аптеки на дружеството, съдът е определил като неоснователна. По отношение на претенцията, касаеща твърдените вреди чрез аптека "Парацелз-1" в периода от 11.04.2009 до 31.05.2009 г., съдът отново е приел, че същата е неоснователна. Посочено е, че доколкото след 10.04.2009 г. следва да бъде зачетена от всички правната сила на отмяната на нормативния акт, то вредите, причинени на даден субект вследствие несъобразяването с отмяната от страна на съответния орган, се намират в пряка причинно-следствена връзка с неговите актове и действия, а не с действието на отменения акт, тъй като същият вече не съществува в правния мир и сам по себе си пряко не поражда никакъв правен ефект. Счел е, че дори да са налице имуществени вреди, претърпени от ищцовото дружество, те не са причинени от отменените колони на указанието, а са в резултат на продължилото им прилагане. В тази връзка съдът е приел, че искова претенция, изхождаща от подобно основание, липсва в исковата молба и по нея съдът не може служебно да се произнася. Отделно от изложеното, съдът е обсъдил и Решение № 1 от 30.03.2009 г. на Комисията по позитивен лекарствен списък към Министерския съвет, с което е приет и съответният списък и на което по силата на чл. 60 от АПК е придадено предварително действие. Прието е, че за процесния период 11.04.2009-31.05.2009 г. ищецът не е търпял вреди от прилагането на отменените колони 7 и 9 от указанието, тъй като не е доказано, че отменените колони са били прилагани месец и половина след отмяната им. Съдът е приел, че прилагането на колоните и неприлагането на новия позитивен списък от 2009 г. от страна на ищцовото дружество не могат да обосноват отговорност по отношение на НЗОК. РЕШЕНИЕТО Е ПРАВИЛНО. Първоинстанционният съд подробно е обсъждал събраните по делото доказателства и се е произнесъл в мотивите си по отношение неуспешното доказване от ищеца на предпоставките от хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - вреда и пряка причинно-следствена връзка между акта и вредите - пропуснати ползи и дължими лихви, и мотивите в тази насока се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Затова следва да се приеме, че не са налице сочените касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалвания съдебен акт се отхвърля изцяло исковата претенция на "Парацелз" ЕООД против НЗОК за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи и лихви за аптека "Парацелз-1" и аптека "Парацелз-2", като неоснователна и недоказана. Съдебното производството е било образувано по предявен иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както следва: за аптека "Парацелз-1" - пропуснати ползи в размер на 10 000 лв. за периода от 1.02.2008 г. - моментът на издаване и прилагане на незаконосъобразния акт, до датата, на която е прекратено действието му - 31.05.2009 г., и законна лихва в размер на 2400 лв., и за аптека "Парацелз-2" - пропуснати ползи в размер на 6000 лв. за периода от 1.02.2008 до 30.11.2008 г. ведно със законната лихва от 1600 лв. от 15.02.2008 до деня на завеждането на исковата претенция. Впоследствие в хода на процеса е направено изменение на иска, като се претендират за аптека "Парацелз-1" пропуснати ползи в размер на 10 000 лв. и законна лихва в размер на 3501,88 лв. от 15.02.2008 г. до деня на завеждането на исковата молба и за аптека "Парацелз-2" - пропуснати ползи в размер на 10 670,57 лв. и законна лихва в размер на 5523,03 лв., считано от 15.02.2008 г. По периоди исковите претенции са конкретизирани: за първата аптека № 1 - период от 1.02.2008 до 31.05.2009 г. ведно със законната лихва от 15.02.2008 г. до деня на завеждането на исковата молба, и за аптека № 2 - от 1.02.2008 до 30.11.2008 г., както и законната лихва от 15.02.2008 г. до деня на завеждането на исковата молба. Няма спор по делото, че с решение № 4148 от 30.03.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 10621 от 2008 г., петчленен състав е оставил в сила решение № 6826 от 6.06.2008 г., постановено по адм дело № 2762 от 2008 г. на Върховния административен съд - тричленен състав, с което са отменени колона 7 и колона 9 от указанието на директора на НЗОК. Решението е влязло в сила на 10.04.2009 г. Няма спор също така, че в процесния период от влизането в сила на указанието - 1.02.2008 г., до неговата отмяна по съдебен ред и влизането в сила на съдебното решението за отмяна на указанието дружеството е продавало лекарствените средства съгласно указанието. В съответствие с доказателствата по делото обосновано обаче първоинстанционният съд е приел, че част от предпоставките за реализиране на отговорността на НЗОК по ЗОДОВ, посочени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в конкретния случай не са налице, което обстоятелство е дало основание на съда да приеме исковите претенции за неоснователни. Правилно първоинстанционният съд се е съобразил с т. 4 от ТР № 3 от 22.05.2005 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 3 от 2004 г. и е приел, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда като унищожаеми или с констатиране на нищожността им в самия процес. Нормата на чл. 195, ал. 1 от АПК не санкционира действието на незаконосъобразния административен акт от издаването му до неговата отмяна с влязъл в сила съдебен акт. До отмяната на нормативния административен акт той е пораждал права и задължения и съществуването на тези права и задължения с отмяната на нормативния акт не се засягат. До този извод съдът е стигнал, тълкувайки правилно разпоредбата на чл. 195 от АПК, като е приел, че цитираната норма урежда правило, според което до изпълнение на задълженията за служебно преуреждане на правните последици, възникнали до отмяната на нормативния акт, същите следва да се зачетат като законосъобразни (валидни), доколкото отмяната им поражда действието си занапред. С оглед на това е приел, че исковата претенция за периода на действие на отменения акт от 1.02.2008 до 10.04.2009 г. е неоснователна. По отношение на втория исков период, относим след отмяната на подзаконовия нормативен акт, постановеното решението също е правилно. Правилен е изводът на съда, че за този период, дори да има вреди, те не са причинени от отменения подзаконов нормативен акт в частта, касаеща колони 7 и 9, а са в резултат на продължило прилагане на една отменена част от подзаконовия нормативен акт. Такива доводи обаче не са били наведени нито в исковата молба, нито в хода на процеса, поради което съдът правилно е приел, че искът в тази му част е неоснователен и недоказан. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и мотивирано и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,