Решение № 11726 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5623/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на ЗП А. Тютюнджиева, с [ЕГН] с адрес в гр. Силистра, [улица, депозирана чрез адвокат пълномощник, против Решение 21/27. март 2023 година на Административен съд Силистра, постановено по адм. д. 204 по описа за 2022 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на А. Тютюнджиева срещу Акт 01 6500/4322 от 15.11.2022 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 г. и за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие , с който на основание чл.15, ал.3, т.4 и ал.4, т.2, б. а от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. е прекратен ангажимента на лицето по мярка 11 Биологично земеделие и му е вменено възстановяването на публично държавно вземане в размер на 17308,84 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 11 Биологично земеделие , направление Биологично пчеларство за кампания 2020 и 2021 година. В полза на ДФ Земеделие е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В КЖ се твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд не разгледал в конкретност въпросите за неправилно определяне в административния акт на фактическите и правни основания, относими към неговото издаване. Според касатора, обстоятелствата, наложили прекратяване на ангажимента, не са били във волята на лицето да им повлияе чрез свои конкретни действия. Съдът не подложил на преценка най важните въпроси за резултата по делото. Отсъствието в акта на правилно формулирани фактически основания, е съществен пропуск, налагащ отмяна на обжалвания акт. Моли за пререшаване на делото чрез отмяна на администратвния акт и присъждане направените разноски. С КЖ е представена писмена кореспонденция. Ответната страна Зам. Изпълнителния директор на ДФ Земеделие не е изразил становище по КЖ. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По делото е установено следното: А. Тютюнджиева е била регистрирана с УРН [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол. Подала е заявление за подпомагане и е била одобрена за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 година с направление Биологично пчеларство , проект с поет 5 годишен ангажимент за извършване на биологични дейности, (чл.6 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 година). През първата година от ангажимента за кампания 2020 е изплатена на А. Тютюнджиева сумата в размер на 8654,42 лева, но за кампания 2022 г. третата година от поетия ангажимент, лицето не е подало заявление. Това обстоятелство е констатирано от Разплащателната агенция при извършена административна проверка по чл.46, ал.1 от Наредба 4/24.02.2015 г., като на А. Тютюнджиева е връчено уведомително писмо за започване на процедура по чл.15, ал.3 от Наредбата за прекратяване на ангажимента, съответно възстановяване на полученото финансово подпомагане. Лицето е подало възражения, според които заявлението не е било подадено вследствие отказа на Маком сертифициране ООД гр. В. Търново да окачестви производството като биологично. С процесният акт, на основание чл.15, ал.3, т.4 и ал.4, т.2, б. а от Наредба 4/24.02.2015 г., чл.59, ал.1 и ал.2 АПК вр. с чл.165 и чл.166 ДОПК, чл.20а, ал.1 ЗПЗЗ, е прекратен ангажимента по мярка 11 и е определено за възстановяване публично държавно вземане по направление Биологично пчеларство за кампании 2020 и 2021 г. по подадени от А. Тютюнджиева заявления за подпомагане, в общ размер на 17 308,84 лева. Разпитан е в качеството на свидетел Г. Тютюнджиев съпруг на жалбоподателката за обстоятелствата, свързани с отказа за сертифициране. Според показанията на свидетеля, фирмата е отказала сертифицирането, защото площите не отговарят за биопроизводство, имало повече обработваеми площи. Не е подадено заявление за подпомагане, поради направени отказ за сертификация на текущата година, а за 2020 г. и за 2021 г. е имало сертифициране. Административният съд е обсъдил разпоредбите на чл.15, ал.3 от Наредба 4/24.02.2015 г., чл.27, ал.3 ЗПЗП (в действащата приложима редакция ) и е направил извод след съвкупна преценка, че прекратяването на ангажимента по мярка 11 и издаването на АУПДВ за възстановяване на получена финансова помощ, са актове от компетнтостта на изпълнителния директор на ДФ Земеделие или на определено от него лице. По делото е приложена Заповед 03 РД/3088/22.08.2022 г. на изп. Директор на ДФ Земеделие с която са делегирани съответните правомощия на зам. изп. директор на ДФ Земеделие В. Казакова. Според съда оспорения акт е издаден в писмена форма, съдържа правни и фактически основания съгласно изискванията на чл.59, ал.1, т.4 АПК, като не са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството по неговото издаване, поради което е отхвърлил жалбата. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Обоснован е извода на административния съд за спазване изискванията на чл.35, чл.36 и чл.37 АПК, а именно: индивидуалният акт да бъде издаден след като се съберат и анализират всички факти и обстоятелства, от значение за случая. Такова е основното оплакване в КЖ, в която се твърди, че съдът не изяснил въпросите дали е било възможно ЗП да премести пчелина си в друг регион, изпълнението на ангажимента по програмата за предходните години и наличието на действия от трети лица собственици и арендатори на съседни имоти, обработващи площите си. Административният съд обаче, е изслушал показанията на св. Г. Тютюнджиев, според които пчелинът е бил на това място от 20 години и не е преместван поради напредналата [възраст] възраст на свидетеля. Сертифицирана фирма е дала становище, че може да издаде необходимия документ, ако се измести пчелина, което не е направено и не е подадено заявление. От показанията на свидетеля е видно, че той е бил наясно с последиците от неподаването на заявление, но това бездействие е мотивирано с отказа за сертифициране. А. Тютюнджиева не е доказала твърденията си, за действия на собственици и арендатори, свързани с обработването на съседни площи, като причина за отказа за сертифицирането и квалифицирани като форсмажорни обстоятелства. Представената в касационното производство кореспонденция в електронен вид, на М. Тютюнджиева с Балкан БиоСерт и с институт за контрол на биологични продукти Биоелас , е с дати 6.11.2023 г. и 3.11.2023 година, т.е. след датата на издаване на оспорения АУПДВ и даже след образуване на касационното производство, поради което корепсонденцията не може да бъде ценена предвид разпоредбите на чл.219 и чл.220 АПК. Решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение