Решение № 506 от 16.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 583/2012 г.

Решение № 506 от 16.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 583/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд от 14.02.2010 г. по гр. д. № 1369/2009, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 16.03.2009 г. по гр. д. № 1143/2007, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за вреди от принудителното изпълнение на несъществуващо публично вземане по чл. 1 ЗОДОВ. Молителят [фирма], С. иска отмяната на посоченото решение, тъй като са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му и с които той не е могъл да се снабди своевременно. Ответникът по молбата М. на ф. я оспорва, като счита, че представените писмени доказателства нямат значение за решаването на делото и молителят е могъл да се снабди с тях своевременно, претендира и юрисконсултско възнаграждение. П. на Р. Б. взема становище за отхвърляне на молбата, тъй като тя изхожда от управителя на дружеството в личното му качество, представените писмени доказателства за били известни в хода на производството по делото, но не са били представени поради неполагане на дължимата грижа. Те се отнасят до незаконосъобразността на акта, който е отменен по тази причина, но не това е било спорно по делото. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 18.02.2010 г. и е влязло в сила на 18.07.2011 г., когато с определение на ВКС, IV ГО по гр. д. № 102/2011 не допуснато касационното му обжалване, молителят се е снабдил с новите доказателства на 28.07.1992 и та 18.08.1992 г., а молбата за отмяна е подадена от управител на дружеството и е постъпила на 12.01.2011 г., намира, че тя е редовна и допустима, а спазването на срока по чл. 305, т. 1 ГПК е въпрос по същество. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Представените към молбата писмо до Финансовия отдел на ОбНС К. с., С. и митническа декларация са нови и удостоверяват обстоятелства, които са съществували преди приключване на устните състезания пред въззивната инстанция на 17.02.2010 г. Тези обстоятелства обаче нямат значение за решаването на делото, тъй като по делото е било безспорно, че акцизът е бил внесен и административния акт за установяване на вземането е отменен по тази причина. Наред с това при полагане на дължимата грижи за добро водене на делото молителят е могъл да се снабди своевременно с тях. Видно от изложеното представените писмени доказателства нямат значение за решаването на делото. Предявеният иск е отхвърлен поради това, че министерството на финансите не отговаря за издаването на отменения акт. Обстоятелството че молителят е претендирал държавата да бъде представлявана в процеса от Н. а. по п. като правоприемник на финансовите отдели на общините няма отношение към представените доказателства. ( На Ответника по молбата М. на ф. се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение