Решение № 8138 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3652/2015 г.

Решение № 8138 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3652/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "ВМВ-Метал" ЕООД със седалище и адрес на управление И. е подало касационна жалба срещу решението от 15.01.2015 г. по адм. дело № 745/2014 г. по описа на Административния съд - П., с което е била отхвърлена жалбата на дружеството против акт № 13/23.10.2013 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център П. за установяване на публично държавно вземане, представляващо такса за водовземане от подземни води за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г., за сумата 125 925 лева заедно с лихва в размер на 2362,41 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център П. е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "ВМВ - Метал" ЕООД със седалище и адрес на управление И. против акт за установяване на публично държавно вземане № 13 от 23.10.2013 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център П. Административният съд е установил, че "Чугунолеене" АД със седалище и адрес на управление И. е титуляр на разрешително за водоползване № 300025 от 25.07.2003 г., чийто срок е продължен до 25.07.2015 г. с решение № 575/24.02.2009 на директора на Басейновата дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център П. Разрешителното е издадено за "питейно-битови нужди" и "противопожарни нужди" за обект: "Завод за чугунолеене, град И.", с водовземане от подземен воден обект, I-ва категория, с разрешен годишен воден обем до 167 900 куб. м. С договор от 1.11.2011 г. заводът за чугунолеене в град И., за водоснабдяването на който било издадено разрешително № 300025/25.07.2003 г., бил отдаден под наем от "Чугунолеене" АД на "ВМВ-Метал" ЕООД. Със заявление № ПВ-01-7 от 23.01.2012 г. "ВМВ-Метал" ЕООД поискало преиздаването на свое име на разрешително за водоползване № 300025 от 25.07.2003 г. Въз основа на подаденото заявление действието на разрешителното на "Чугунолеене" АД било прекратено и на основание чл. 79, ал. 3 от Закона за водите на "ВМВ-Метал" било издадено разрешително № 31510366 от 30.07.2012 г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения за "самостоятелно питейно-битово водоснабдяване". Разрешителното било със срок на действие от 30.07.2012 г. до 25.07.2015 г., с разрешен годишен обем на водното количество до 167 900 куб м. Ползвателят се задължавал в 15-дневен срок от влизане в сила на разрешителното да оборудва кладенците с водомерно устройство за измерване на добитите водни количества; да осъществява ежемесечно наблюдение и отчет на добитите водни количества; да спазва разрешените цели на водовземането; да заплаща такса за разрешено водовземане, определена на база ползвания обем вода и целите на водовземането съгласно разрешителното. Със заявление № РЯ-01-7 от 23.01.2012 г. "ВМВ Метал" ЕООД поискало да ползва правата по издаденото на "Чугунолеене" АД разрешително № 1483 от 11.03.2003 г. за водоползване за "промишлени цели", по силата на което се осъществявало водоснабдяването на завода на чугунолеене в град И. Директорът на басейновата дирекция не се произнесъл по това искане, а непроизнасянето формирало мълчалив отказ, който не бил оспорен пред съда. На 15.05.2013 г. служители на Басейновата дирекция по управление на водите в Източнобеломорски район с център П. направили проверка на водовземните съоръжения на "ВМВ-Метал", за която съставили констативен протокол. В него било отразено, че не са били монтирани водомери за измерване на ползваните годишни водни обеми. С декларация по чл. 194 от Закона за водите "ВМВ-Метал" ЕООД обявило, че за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. ползваното водно количество е в размер на 167 000 куб м. На 5.09.2013 г. "ВМВ Метал" ЕООД подало ново заявление № ПВ-01-150 от 5.09.2013 г. до директора на басейновата дирекция, с което, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, поискало продължаване на срока на разрешително № 31510366 от 30.07.2012 г. и изменение на разрешителното в частта относно целта на водовземането: за питейно-битови нужди - 15 968 куб м годишно, за промишлени нужди - 378 432 куб м годишно и за обществени чешми, задоволяващи лични нужди - 103 000 куб м годишно, или общо 497 400 куб м годишно. Изменението по отношение на целта на водовземането било обосновано с необходимостта за ползването на водни количества за охлаждането на пещите в завода за чугунолеене. Със заявление № ПВ-01-150 от 5.09.2013 г. дружеството поискало да бъде признато, че за времето от 1.01.2012 г. до издаването на акта за изменение на разрешителното черпените водни количества от съществуващите водовземни съоръжения се ползват за "промишлени нужди". Директорът на басейновата дирекция не се произнесъл и по това заявление С акт № 13 от 23.10.2013 г. на директора на Басейновата дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център П. по отношение на "ВМВ-Метал" ЕООД било установено публично държавно вземане, представляващо годишна такса за водовземане от подземни води за 2012 г. по разрешително № 31510366/30.07.2012 г., общо в размер на 133 148,30 лева, от които 125 925 лева главница и 7223,30 лева лихва за забава. От правна страна съдът приел, че задължението за заплащане на такса за водоползване е уредено с разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от Закона за водите, а размерът на таксата и начинът на нейното изчисляване - с Тарифа за таксите за водовземане за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ, бр. 50/2011 г., в сила от 1.01.2012 г.). Съдът посочил, че таксата се дължи и преди датата на издаване на разрешителното, ако е осъществено водоползване, като се позовал на чл. 79, ал. 4, изр. 2 от Закона за водите и § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите. Поради това съдът счел за неоснователно възражението на "ВМВ Метал" ЕООД, че за периода 1.01.2012 г. - 30.07.2012 г. не дължи такса за водовземане, тъй като по това време титуляр на разрешението за водовземане било дружеството "Чугунолеене" АД. Административният съд не възприел и възражението на жалбоподателя, че размерът на задължението не е определен правилно. Според жалбоподателя, част от отнетото водно количество било използвано за промишлено водоснабдяване или за охлаждане с подземни води по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, поради което размерът на таксата за този обем следвало да бъде изчислен при възприемане единичната цена, определена в чл. 10, ал. 2, т. 5 от подзаконовия нормативен акт. Съдът се позовал на вписаната в разрешително № 300025 от 25.07.2003 г. цел на водоползване, както и на липсата на разграничение по отношение на видовете "питейно-битово водоснабдяване" в отменената тарифа. С действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, считано от 1.01.2012 г. било въведено такова разграничение. Таксата в оспорения административен акт била определена в съответствие с отнетото количество воден обем и специфичната цел, за която е дадено разрешението - "самостоятелно питейно-битово водоснабдяване". Обстоятелството, че част от отнетите количества реално са били ползвани за промишлено водоснабдяване, не обосновавало преценка за прилагането на друг размер на таксата, тъй като липсвали монтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните води, поради което таксата била изчислена по 0,75 лева на куб м съобразно чл. 10, ал. 2, т. 2 от тарифата. Поради липсата на допуснати от административния орган закононарушения съдът отхвърлил жалбата на "ВМВ-Метал" ЕООД срещу акта за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон. Размерът на задължението на жалбоподателя за заплащането на годишна такса за водовземане за времето от 30.07.2012 г. до края на 2012 г. е бил установен в съответствие с условията на издаденото разрешително. При положение, че вписаната в разрешителното цел е за "питейно-битово водоснабдяване", няма основание за изчисляването на таксата в зависимост от сочената от "ВМВ-Метал" фактическа цел на ползването - за промишлено водоснабдяване. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Разрешителното от 30.07.2012 г., с титуляр "ВМВ-Метал" ЕООД, според което водовземането се осъществява за питейно-битово водоснабдяване, е издадено по искане на ползвателя, който не е направил разграничение в целите на водоползването. Искането за изменение на целта на водоползване е било направено от дружеството едва през септември 2013 г., поради което не е относимо към предмета на делото. Дори да се приеме, че част от отнетите водни количества са ползвани реално за охлаждане на съоръженията в производствения обект, няма как да се премине към изчисление на таксата на по-ниска ставка, след като не са били монтирани измервателни устройства, от показанията на които да се установи сочената от жалбоподателя разделност на ползването. Изводите на административния съд съответстват на закона и що се отнася до установения размер на задължението на "ВМВ-Метал" за времето от 1.01.2012 г. до 30.07.012 г. При положение, че "ВМВ-Метал" ЕООД е започнало производство в завода за чугунолеене в град И. по силата на сключения с "Чугунолеене" АД договор за наем от 1.11.2011 г., именно то е осъществявало водовземане за нуждите за предприятието. По тази причина задължението за заплащането на годишната такса за водовземане за периода 1.01.2012 г. - 30.07.012 г. не е на "Чугунолеене" АД, макар към този момент именно това дружество да е титуляр на разрешително за водоползване за питейно-битово водоснабдяване на обект: "Чугунолеярен завод, град И.", прекратено с решение № РР-1545/30.07.2012 г. на директора на Басейновата дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център П. Съгласно цитираният от съда § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. С оглед направените констатации касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд