Решение № 3820 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14875/2011 г.

Решение № 3820 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14875/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Жани Андреев Карлов, от гр. Монтана против решение от 05.10.2011 г. по адм. дело № 475/2011 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлено оспорването на решение № 47/14.07.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана и потвърденото с него разпореждане № 29/13.05.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 97 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 47/14.07.2011 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана е потвърдил разпореждане № 29/13.05.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с което на основание чл. 97 от КСО, считано от 14.04.2011 г. на жалбоподателя е възобновена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Спорът между страните касае началната дата за получаване на осигурителните плащания. Правилно административният съд е приел, че претендирането на пенсия за периода преди изготвянето на ЕР на ТЕЛК № 0760/14.04.2011 г. е неоснователно, след като Жани Карлов, макар и редовно призован за преглед пред органа по медицинската експертиза за оценка на работоспособността, не се е явил за преосвидетелстване до изтичането на срока на предходното освидетелстване. Отсъствието на лицето от страната само по себе си не представлява уважителна причина с правно значение за приложението на чл. 97, ал. 3 от КСО. По делото е установено, че административният орган е изпълнил задълженията си за уведомяване, но жалбоподателят не е посочил адрес или лице, за получаване на съобщенията. Развитите в касационната жалба доводи за неточна преценка на фактите досежно неполучаване на уведомление за явяване пред ТЕЛК, обусловило неточно определен начален момент на възобновената пенсия, са неоснователни. Жалбоподателят е знаел, че преосвидетелстването се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията и след като не се е явил пред органа по медицинската експертиза за оценка на работоспособността не е изпълнил вменените му от закона задължения във връзка с реализиране правото за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Законосъобразно при постановяване на своите актове органите на Националния осигурителен институт и първоинстанционния съд са се позовали на разпоредбите на чл. 97 от КСО и чл. 30, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според които когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение не са налице пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение