Решение № 171 от 6.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1674/2016 г.

Решение № 171 от 6.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1674/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. А. Н. против решение № 469 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 627 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 174 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 766 от 2013 г. на Районен съд - Елин Пелин за отхвърляне на предявените от Й. А. Н. срещу [фирма], К. С. Н., С. И. Н., Е. К. Н. и [фирма] искове с правно основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожност на спогодба за делба по протокол за съдебна делба от 4.12.1981 г. по гр. д. № 498 от 1981 г. на РС - Елин Пелин и с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че Й. А. Н. е съсобственик при равни дялове с ответниците С. И. Н. и Е. К. Н. на следния недвижим имот: УПИ X. - 245 в кв. 12 по плана на [населено място] поле, [община], Софийска област, утвърден със заповед № 2471 от 1964 г., с площ от 945 кв. м., заедно с построената в имота полумасивна жилищна сграда на етаж и половина. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В писмен отговор от 8.04.2016 г. пълномощникът на ответника [фирма] оспорва жалбата. Останалите ответници [фирма], К. С. Н., С. И. Н., Е. К. Н. не вземат становище по жалбата. С определение № 288 от 9.05.2016 г. настоящият състав на ВКС, ГК е допуснал касационно обжалване на обжалваното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- поради противоречието му с т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. па тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС относно задължението на въззивния съд да остави исковата молба без движение, когато констатира противоречие между нейната обстоятелствена част и петитум и относно допустимостта на иска за нищожност на договор за доброволна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН отделно от иска за делба. За да постанови обжалваното решение за обезсилване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от Й. Н. иск с правно основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожност на спогодба за делба от 4.12.1981 г. по гр. д. № 498 от 1981 г. на РС - Елин Пелин и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на Й. Н. на съсобственост при равни квоти с ответниците С. Н. и Е. Н. върху процесния имот, въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от предявяване на положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато е налице специален ред за защита, какъвто е отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК. Макар и неизрично, съдът е приел, че ищцата не е предявила иск по чл. 440 ГПК, въпреки съдържащото се противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба /обстоятелствена част, която сочи на иск по чл. 440 ГПК и петитум, който сочи на положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК/. В тази си част решението на въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС: т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че когато въззивният съд констатира противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба /с изключение на случаите, когато това противоречие е довело до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо ненадлежна страна/, е длъжен да остави тази искова молба без движение и да даде указания на ищеца за нейното поправяне и едва, ако тези указания не бъдат изпълнени, може да обезсили първоинстанционното решение. Поради това в тази част въззивното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. В частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иска за установяване нищожност на договора за делба от 4.12.1981 г., решението на въззивния съд също е неправилно. По отношение на това защо приема, че искът за установяване на нищожността на делбата от 4.12.1981 г. е недопустим, въззивният съд не е изложил никакви мотиви, но като е обезсилил първоинстанционното решение и по този иск по същество е приел, че и този иск е недопустим. Приетото от съда противоречи на т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, според която е допустимо искът за установяване нищожност на договор за делба по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН да бъде предявен самостоятелно в отделно от иска за делба производство. Предвид на изложеното обжалваното решение на Софийския окръжен съд следва да бъде отменено изцяло, а делото - върнато на друг състав на съда за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с приетото в горепосочените две тълкувателни решения на ВКС, както и с приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение