Решение № 5792 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2016 г.

Решение № 5792 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Б. против решение № 454 от 15.03.2016 г. по адм. дело № 2382/2015 г. на Административен съд Б., с което е отменен ревизионен акт № Р-02002814002384-091-001/02.09.2015 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" - възложил ревизията, и главен инспектор по приходите в ТД на НАП- гр. Б., ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната част с решение № 289/11.11.2015 г. на началник отдел "Обжалване" в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б., изпълняващ правомощията на директор на дирекция "ОДОГГ-Б. при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително определените на "Многопрофилна болница за активно лечение "Св. Пантелеймон"-Я."АД, ЕИК *********, задължения за здравноосигурителни вноски и лихва за забава върху тях, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира юристконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Многопрофилна болница за активно лечение "Св. Пантелеймон" АД, със седалище и адрес на управление гр. Я., не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Б. е ревизионен акт № Р-02002814002384-091-001/02.09.2015 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" - възложил ревизията, и главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Б. - ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната част с решение № 289/11.11.2015 г. на началник отдел "Обжалване" в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Б., изпълняващ правомощията на директор на дирекция "Обжалване и данъчна-осигурителна практика"-Б. при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-159/01.02.2010 г., в частта относно допълнително определените на жалбоподателя задължения за здравноосигурителни вноски и лихва за забава върху тях, във връзка с получени възнаграждения от лица, работещи в МБАЛ "Св. Пантелеймон" АД без трудови правоотношения, както следва: 1) вноски за фонд ДОО - за осигурители: м. 01.2010 г. главница в размер на 10,05 лв. и лихва в размер на 8,65 лв., м. 03.2010 г. главница 10,43 лв. и лихва 8,67 лв., м. 05.2010 г. главница 12,38 лв. и лихва 9,40 лв., м. 06.2010 г. главница 12,38 лв., м. 08.2010 г. главница 20,02 лв. и лихва 14,88 лв., м. 09.2010 г. главница 18,89 лв. и лихва 13,72 лв., м. 12.2010 г. главница 24,75 лв. и лихва 16,71 лв., м. 01.2011 г. главница 28,80 лв. и лихва 18,94 лв., м. 02.2011 г. главница 137,70 лв. и лихва 88,39 лв., м. 03.2011 г. главница 28,80 лв. и лихва 17,99 лв., м. 04.2011 г. главница 24,00 лв. и лихва 14,17 лв., м. 05.2011 г. главница 38,65 лв., м. 06.2011 г. главница 24,00 лв. и лихва 13,35 лв., м. 07.2011 г. главница 24,00 лв., м. 08.2011 г. главница 31,15 лв. и лихва 16,78 лв., м. 10.2011 г. главница 28,80 лв. и лихва 14,53 лв., м. 12.2011 г. главница 120,92 лв. и лихва 22,61 лв., м. 01.2012 г. главница 87,04 лв. и лихва 15,56 лв., м. 02.2012 г. главница 18,19 лв., м. 03.2012 г. главница 41,12 лв., м. 05.2012 г. главница 32,61 лв. и лихва 12,36 лв., м. 06.2012 г. главница 24,00 лв., м. 04.2013 г. главница 11,74 лв., м. 07.2013 г. главница 24,00 лв., м. 08.2013 г. главница 57,60 лв. и лихва 11,93 лв., м. 11.2013 г. главница 24,00 лв., м. 12.2013 г. главница 44,31 лв., м. 01.2014 г. главница 63,89 лв. и лихва 3,28 лв., м. 02.2014 г. главница 26,61 лв. и лихва 4,01 лв., м. 05.2014 г. главница 48,00 лв. и лихва 6,00 лв., м. 06.2014 г. главница 68,76 лв. и лихва 8,02 лв., м. 07.2014 г. главница 33,98 лв. и лихва 3,67 лв.; 2) вноски за НЗОК - за осигурители: м. 01.2010 г. главница 5,02 лв. и лихва 2,86 лв., м. 03.2010 г. главница 7,59 лв. и лихва 4,20 лв., м. 05.2010 г. главница 9,00 лв. и лихва 4,75 лв., м. 06.2010 г. главница 9,00 лв., м. 08.2010 г. главница 14,56 лв. и лихва 7,42 лв., м. 09.2010 г. главница 13,74 лв. и лихва 6,89 лв., м. 12.2010 г. главница 18,00 лв. и лихва 8,55 лв., м. 01.2011 г. главница 18,00 лв. и лихва 8,40 лв., м. 02.2011 г. главница 72,00 лв. и лихва 33,02 лв., м. 03.2011 г. главница 18,00 лв. и лихва 8,10 лв., м. 04.2011 г. главница 15,00 лв. и лихва 6,62 лв., м. 05.2011 г. главница 24,16 лв. и лихва 10,45 лв., м. 06.2011 г. главница 15,00 лв. и лихва 6,23 лв., м. 07.2011 г. главница 15,00 лв., м. 08.2011 г. главница 19,47 лв. и лихва 7,91 лв., м. 10.2011 г. главница 18,00 лв. и лихва 7,01 лв., м. 12.2011 г. главница 72,89 лв. и лихва 14,93 лв., м. 01.2012 г. главница 44,18 лв. и лихва 7,65 лв., м. 02.2012 г. главница 8,18 лв., м. 03.2012 г. главница 18,48 лв., м. 05.2012 г. главница 20,38 лв. и лихва 6,70 лв., м. 06.2012 г. главница 15,00 лв., м. 04.2013 г. главница 7,34 лв., м. 07.2013 г. главница 15,00 лв., м. 08.2013 г. главница 36,00 лв. и лихва 7,23 лв., м. 11.2013 г. главница 15,00 лв., м. 12.2013 г. главница 12,90 лв. и лихва 1,20 лв., м. 01.2014 г. главница 39,93 лв. и лихва 2,05 лв., м. 02.2014 г. главница 11,96 лв. и лихва 1,69 лв., м. 05.2014 г. главница 30,00 лв. и лихва 3,75 лв., м. 06.2014 г. главница 54,00 лв. и лихва 3,92 лв., м. 07.2014 г. главница 21,24 лв.; 3) вноски за фонд ДЗПО - за осигурители: м. 03.2010 г. главница 4,74 лв. и лихва 3,93 лв., м. 05.2010 г. главница 5,63 лв. и лихва 4,48 лв., м. 06.2010 г. главница 5,63 лв., м. 08.2010 г. главница 9,10 лв. и лихва 6,76 лв., м. 09.2010 г. главница 8,59 лв. и лихва 6,24 лв., м. 12.2010 г. главница 11,25 лв. и лихва 7,49 лв., м. 01.2011 г. главница 11,25 лв. и лихва 7,40 лв., м. 02.2011 г. главница 22,50 лв. и лихва 14,44 лв., м. 03.2011 г., главница 11,25 лв. и лихва 7,03 лв., м. 04.2011 г. главница 9,38 лв. и лихва 5,70 лв., м. 05.2011 г. главница 15,10 лв. и лихва 2,27 лв., м. 06.2011 г. главница 9,38 лв., м. 07.2011 г. главница 9,38 лв. и лихва 5,22 лв., м. 08.2011 г. главница 12,17 лв. и лихва 6,56 лв., м. 10.2011 г. главница 11,25 лв. и лихва 5,68 лв., м. 12.2011 г. главница 41,26 лв. и лихва 19,40 лв., м. 01.2012 г. главница 11,25 лв. и лихва 5,09 лв., м. 05.2012 г. главница 12,74 лв. и лихва 4,91 лв., м. 06.2012 г. главница 9,38 лв., м. 04.2013 г. главница 4,58 лв., м. 07.2013 г. главница 9,38 лв., м. 08.2013 г. главница 22,50 лв. и лихва 4,52 лв., м. 11.2013 г. главница 9,38 лв., м. 12.2013 г. главница 8,06 лв., м. 01.2014 г. главница 24,96 лв. и лихва 1,21 лв., м. 05.2014 г. главница 18,75 лв. и лихва 2,34 лв., м. 06.2014 г. главица 6,00 лв. и лихва 0,70 лв., м. 07.2014 г. главница 13,28 лв. и лихва 1,43 лв. С обжалваното решение на Административен съд гр. Б. е отменил ревизионния акт № Р-02002814002384-091-001/02.09.2015 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" - възложил ревизията, и главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Б. - ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната част с решение № 289/11.11.2015 г. на началник отдел "Обжалване" в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б., изпълняващ правомощията на директор на дирекция "ОДОГГ-Б. при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително определените на "Многопрофилна болница за активно лечение "Св. Пантелеймон" - Я." АД, ЕИК *********, задължения за здравноосигурителни вноски ( ДОО, ДЗПО и ЗОВ) и лихва за забава върху тях, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречи на материалния закон. Решението е правилно. Установено е от ревизиращият екип, че за част от изплатените възнаграждения на лица, положили труд без трудово правоотношение, дружеството не е начислило и внесло дължимите задължителни осигурителни вноски предвид представените от лицата декларации по чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, с които са декларирали, че са осигурени върху максималния осигурителен доход за съответния месец. С протокол № 0016912/03.08.2015 г. са приобщени към ревизионното производство разпечатки за направените справки в информационната база на НАП - данни за осигуряването по ЕГН, въз основана на които органите по приходите са установили различия между дължимите и внесените осигурителни вноски за лицата, работещи в ревизираното дружество без трудово правоотношение. В справка № 3, приложение към ревизионния доклад, са посочени за кои месеци и кои лица не са били осигурявани на максималния осигурителен доход, въпреки декларираното от тях, осигурителният доход, върху който следва начисляване на здравноосигурителни вноски и размерите на вноските за ДОО, ДЗПО и ЗО. Предвид установеното административният орган е приел, че за тези лица, неосигурени върху максималния месечен осигурителен доход за съответния месец по други правоотношения, осигурителят е следвало да начисли здравноосигурителни вноски в посочените в справка № 3 размери и внесе в законоустановения срок, и тъй като не ги е начислило и внесло с ревизионния акт са определени дължимите от него ЗОВ за ревизираните периоди, ведно с лихвата за забава върху тях. След анализ на релевантните факти и обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е приел, на основание чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение. За тях се внасят и здравноосигурителни вноски, а за родените след 31 декември 1959 г. и вноски за ДЗПО-УПФ (чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО). Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО). Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 10 (ДВ, бр. 99 от 2009 г.), за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. При превеждане на задължителните осигурителни вноски, с оглед ограничаване на осигурителния доход до определения максимален месечен размер, се спазва поредността на доходите, посочена в цитираната норма, съответно в чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, а именно: 1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2; 2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители; 3. доходи за работа без трудово правоотношение. Съобразно чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (Наредбата), когато лицето работи по допълнителен, по втори трудов договор, по договор по чл. 114 от КТ или без трудово правоотношение, то декларира пред осигурителите дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки от договорите. Задължение за лицето, работещо по допълнителен или по втори трудов договор, или без трудово правоотношение, при изплащане на възнаграждението да декларира сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки от договорите, т. е. всеки следващ осигурител съобразява дохода, върху който се дължат осигурителни вноски въз основа на декларираните от лицето данни. Необходимо лицата да бъдат подробно информирани за това, какви могат да бъдат последствията от неподаването на декларацията по чл. 4 от Наредбата, или подаването й с некоректно съдържание - надвишаване на максималния месечен размер на осигурителния доход и надвнесени осигурителни вноски, неспазване поредността на доходите по чл. 6, ал. 10 от КСО, обуславящо внасяне на осигурителни вноски в непълен размер от страна на единия работодател или на неоснователно внесени осигурителни вноски от друг, необходимост от извършване на корекции по подадените в НАП декларации за осигурителния стаж и доход на лицата и на издадените им документи за пенсиониране и др. Но, съобразно разпоредбата на чл. 4 от Наредбата, задължение на осигурителя е единствено да съобрази декларираните от лицето данни при определяне на осигурителния доход по договора без трудово правоотношение и прецени дали лицето е осигурено и на друго основание през съответния месец, и общият месечен осигурителен доход по всички правоотношения достигнал ли е до определения максимален месечен размер, съответно дължи ли начисляване и внасяне на осигурителните вноски и за този доход. В издадените на лицата сметки по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ за изплатените им суми по договорите за работа без трудово правоотношение и приложените към тях декларации, лицата сами са декларирали и удостоверили с подписа си, че са осигурени върху максималния месечен осигурителен доход и именно с тези данни осигурителят се е съобразил. При липса на изрична норма в КСО и подзаконовите норми по прилагането му за друг подход от страна на осигурителя, основателно същият не е игнорирал представените от лицата декларации по чл. 4 от Наредбата, най-малкото поради липса на механизъм, с които той да провери какъв е съответния месечен осигурителен доход на лицето и достигнал ли е максималния праг. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на Административен съд Б. В случая при превеждане на здравноосигурителните вноски адресатът на акта се е позовал на подадените декларации по чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителните вноски. Осигурителят е съобразил данните по декларациите. Липсва нормативно задължение за него да провери какъв е съответния месечен осигурителен доход на лицето, подало декларацията и достигнал ли е максималния праг. С механизми за такава проверка разполага приходната администрация и правилно съдът е посочил, че при констатирани несъответствия следва да се издаде акт, но който да не е срещу осигурителя, както е процедирано в случая. Съдебното решение е постановено при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите по спора и като правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение