Решение № 2480 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7784/2012 г.

Решение № 2480 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7784/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Образувано е по две жалби, подадени от: 1) Сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР", със седалище и адрес на управление - гр. София, представлявано от Илия Хрисимов и Илия Кузманов, зам.-председатели на УС, чрез пълномощника му - адв. Дора Райчинова, и 2) Людмила Спасова Иванова, като служител на Граничен полицейски участък - гр. Трън при РДГП - Драгоман, чрез пълномощника й - адв. Юлия Благоева, и двете против ПМС № 86/2010 г. за заплатите на военнослужещите и цивилните служители по ЗОВСРБ и на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение по ЗМВР /обн., ДВ, бр. 36/2010 г., изм. и доп., бр. 50, 68 и 93/2011 г., изм. бр. 27/3.04.2012 г., в сила от 1.01.2012 г./, в частта му, с която се определят размерите на месечните заплати като минимум и максимум за лица, работещи по трудово правоотношение в МВР и алтернативно по отношение разпоредбите на чл. 2, ал. 11 и т. 12 от Приложение № 12 към него, представляващо Таблица за размера на минималните и максималните основни месечни заплати на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР, както и чл. 4, ал. 2 от това Постановление. И двамата оспорващи излагат идентични оплаквания срещу оспореното ПМС № 86/2010 г., /изм., ДВ, бр. 27/3.04.2012 г., в сила от 1.01.2012 г./, като в частта относно определяне размера на месечните заплати като минимум и максимум за лицата работещи по трудово правоотношение в МВР, се поддържа, че постановлението е нищожно, поради липса на компетентност на МС да урежда тази материя, тъй като нито чл. 199, ал. 2, нито пък чл. 203 от ЗМВР, делегират такива правомощия на МС. По отношение на искането за отмяна на чл. 2, ал. 11 и т. 12 от Приложение № 12 към него, както и на чл. 4, ал. 2 от ПМС № 86/2010 г., се поддържа незаконосъобразност, поради противоречието им с правни норми от по-висш ранг, а именно с § 9 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2012 г. /ЗДБ/ и с чл. 203 от Закона за МВР /ЗМВР/. В съдебно заседание оспорващите поддържат жалбите си, чрез упълномощените процесуални представители - адв. Райчинова и адв. Благоева. Ответникът - Министерският съвет на Република България оспорва жалбите. По отношение жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР", изразява становище, че е недопустима, поради липса на правен интерес. Представя като доказателство административната преписка по издаване на оспорения нормативен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подзаконовия нормативен акт, в оспорените му разпоредби - чл. 2, ал. 11 и чл. 4, ал. 2, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Предмет на оспорване е нищожността, респ. унищожаемостта на ПМС № 86/2010 г. за заплатите на военнослужещите и цивилните служители по ЗОВСРБ и на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение по ЗМВР /обн., ДВ, бр. 36/14.05.2010 г., изм., бр. 50, 68, 93 от 2011 г. и бр. 27/3.04.2012 г., в сила от 1.01.2012 г./, в частта му, с която се определят размерите на месечните заплати като минимум и максимум за лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР, респ. в частта от него, касаеща разпоредбите на чл. 2, ал. 11 и т. 12 от Приложение № 12 към него, представляващо Таблица за размера на минималните и максимални заплати на лицата работещи по трудово правоотношение в МВР, както и на чл. 4, ал. 2. За да се произнесе по жалбите, Върховният административен съд, взе предвид следното: I. По допустимостта на оспорванията: Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Първият жалбоподател - Сдружение с нестопанска цел "Синдикална Федерация на служителите в МВР", гр. София, разполага с правен интерес от оспорване на Постановлението, предвид характера му на подзаконов нормативен акт и създадените с него права и задължения за определен кръг правни субекти, а именно по отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР, спрямо които постановлението определя основен размер на минимална и максимална месечна заплата, считано от 1.01.2012 г., по отношение на които лица - членове на сдружението, последното има право да отстоява и защитава социално-икономическите им и трудови права по служебно и трудово правоотношение при нарушаване на националното и европейско законодателство, международните конвенции и другите международни договори, по които РБ е страна, съгласно целите на Сдружението по представеното Удостоверение за актуално състояние от 25.01.2012 г. на СГС по ф. д. № 120/2009 г. Видно от списъчния състав на членовете на Сдружението, в него фигурират имена на лица, служители и работници в системата на МВР, по трудово и служебно правоотношение, чиито права, по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК се засягат от оспореното ПМС № 86/2010 г., поради което и в защита на тези техни права Сдружението разполага с правен интерес от оспорването му и жалбата, подадена от негово име е на общо основание допустима. Вторият жалбоподател - Людмила Иванова е физическо лице - работник по трудово правоотношение в ГПУ - Трън към РД "Гранична полиция" - Драгоман при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, видно от представеният трудов договор - Допълнително споразумение № 13947/20.03.2012 г. /на л. 19 от делото/. По аналогични на изложените съображения, същата се явява пряко засегната от оспорения подзаконов нормативен акт, в посочените по-горе части, тъй като с него се фиксират размери на минимална и максимална месечна работна заплата, считано от 1.1.2012 г. на работещите по трудово правоотношение в МВР, с твърдения за нарушение на законови разпоредби от по-висш ранг, поради което жалбата й е също процесуално допустима. II. При извършената съдебна проверка по същество за законосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт, на основание чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146, т. 1 - 5 от АПК, настоящият състав установи: Неоснователно е оплакването за нищожност на постановлението в оспорената му част, касаеща размера на минималната и максимална месечна заплата на работещите по трудово правоотношение в МВР, поради липса на компетентност на МС и законова делегация по чл. 199, ал. 2 и чл. 203 от ЗМВР. Министерския съвет на РБ е компетентен да определи размера на минималната и максимална месечна заплата на работещите по трудово правоотношение работници в МВР, считано от 1.01.2012 г., по силата на законовата делегация на § 66, ал. 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2012 г. /ДВ, бр. 99/2011 г. в сила от 1.1.2012 г./, който гласи: "Министерският съвет утвърждава месечното разпределение на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски на лицата по трудови, извънтрудови и служебни правоотношения през 2012 г. в системата на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1, с изключение на тези по т. 1, 3 и 25, по предложение на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити." Разпоредбата изрично визира разходи за заплати по трудови правоотношения през 2012 г. в системата на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1 и по тяхно предложение. МВР е такъв първостепенен разпоредител по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗДБ и по силата на цитираната разпоредба, залегнала изрично като основание в § 4 от ПЗР на ПМС № 86/2010 г. /ДВ, бр. 27/2012 г./ за издаване на оспореното постановление и в частност на оспорените като нищожни разпоредби от него, следва да се приеме, че МС на РБ разполага със законова делегация да утвърждава размера на минималната и максимална месечна заплата на работещите по трудово правоотношение лица в МВР, считано от 1.1.2012 г. Поради това не е налице нищожност на посочената част от постановлението. При извършената служебна проверка съдът установи, че в оспорените части, постановлението отговаря на изискванията за форма и съдържание, а също така и са спазени административно-производствените правила за издаването му, установени с УП на МС и ЗНА. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗНА, МС издава постановления, когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност, което е осъществено в случая. В глава трета от ЗНА са регламентирани нормите относими към изработване на проекти за нормативни актове /чл. 26 - чл. 28 ЗНА/, които са изпълнени изцяло при изготвяне на проекта за процесното ПМС, видно от документите приложени към административната преписка. В жалбите липсват конкретни оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и настоящият състав, предвид изложеното в тази връзка, намира, че такива нарушения липсват. При преценката за материална законосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт, съдът намира, че жалбите са основателни. Оспорените разпоредби от ПМС № 86/2010 г. /изм. ДВ, бр. 27/2012 г., в сила от 1.01.2012 г./ противоречат на § 9 от ЗДБ на РБ за 2012 г. и на чл. 203, ал. 2 от ЗМВР. Оспорената разпоредба на чл. 2, ал. 11 от ПМС № 86/2010 г. гласи: "Размерите на минималните и максималните основни месечни заплати за лицата работещи по трудово правоотношение в МВР, се определят съгласно Приложение № 12." Самото Приложение № 12 /одобрено с изменението на ПМС № 86/2010 г. - ДВ, бр. 27/2012 г./, към което препраща разпоредбата е: Таблица, съдържаща размера на минималните и максимални основни месечни заплати на лицата, работещи по ТПО в МВР по длъжности, от 1.01.2012 г. и от 1.05.2012 г. В т.12, Раздел VII от Таблицата се визират размерите на заплатите на неквалифицирани работници; пазачи и чистачи, като за периода от 1.01.2012 г. за тях е посочена минимална основна месечна заплата - 281 лв. и максимална - 292 лв., а за периода от 1.05.2012 г. минималната заплата е посочена на 292 лв., а максималната - на 305 лв. Оспорената разпоредба на чл. 4, ал. 2 от ПМС № 86/2010 г. гласи: "Основното месечно възнаграждение на длъжностите за лицата, работещи по трудово правоотношение, за които се изисква висше или средно образование, се определя по реда на чл. 203, ал. 1 - 3 от ЗМВР, като за длъжностите, за които се изисква по-ниско от средно образование, началната заплата за длъжност не може да бъде по-малка от 230 лева". Разпоредбата на т. 12 от Приложение № 12, към чл. 2, ал. 11 от постановлението, касаещи размера на минималните основни месечни заплати на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР от категорията неквалифицирани работници, пазачи и чистачи, за периода от 1.01.2012 г. и от 1.05.2012 г., в частта на сумите от "281 лв." и "292 лв.", както и разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от постановлението, в частта "не може да бъде по-малка от 230 лева", са в противоречие със законови норми от по-висш ранг, каквито са нормите на § 9 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2012 г. и на чл. 203, ал. 2 от ЗМВР. С разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗДБ на РБ за 2012 г. /ДВ, бр. 99/2011 г./ е посочено, че базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 203, ал. 2 от ЗМВР, е 376 лева, считано от първи януари 2012 г. Нормата на чл. 203, ал. 2 от ЗМВР, определяща базата за размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, препраща към базата, утвърждавана ежегодно със Закона за държавния бюджет на РБ, като за случая това е § 9 от ПЗР на ЗДБ на РБ за 2012 г., където тази база е фиксирана на 376 лева. Явно е при това положение, че оспорените по-горе текстове на ПМС № 86/2010 г. противоречат на § 9 от ПЗР на ЗДБ на РБ от 2012 г., по отношение предвидения най-нисък размер на основна минимална заплата на лицата работещи по трудово правоотношение в МВР за 2012 г., на длъжности изискващи по-ниско от средно образование, поради което са незаконосъобразни. Като такива и само в частите, фиксиращи по-нисък размер на основните месечни заплати от посочения в § 9 от ЗДБ на РБ за 2012 г. размер от 376 лева, същите следва да бъдат отменени. Такива се явяват т. 12 от Приложение № 12 към чл. 2, ал. 11 от ПМС № 86/2010 г. и чл. 4, ал. 2 от ПМС № 86/2010 г. В тези части, като основателни жалбите следва да бъдат уважени, на основание чл. 146, т. 4 от АПК. Съобразно на това следва да бъдат уважени и исканията на оспорващите за присъждане на направените от тях разноски по делото, включващи адвокатски хонорар и внесена д. т. в размер на 520 лева за Сдружението и 510 лева за Людмила Иванова, за сметка на ответника - МС, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,