Решение № 8632 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2019 г.

Решение № 8632 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Тодорова, против решение № 1609 от 30.07.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1447 по описа за 2019 г., с което е отменено решение с рег. № 32-121558/27.04.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0002243/12.02.2018 г. на началника на митница Варна и в полза на "Милки Груп Био" ЕАД, ЕИК 202809846, са присъдени съдебни разноски в размер на 1 430 лв. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че методът по чл. 74, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е неприложим, поради липса на регистриран внос в страната на идентични стоки. Поради това, митническата стойност на стоките е определена на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като е ползвана договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Сочи, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава, митническият орган е съобразил решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело С-291/15, постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на чл. 181а (отм.); от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване Митнически кодекс на Общността. Искането от съда е за отмяна на решението на Административен съд - Варна и отхвърляне на жалбата на дружеството против оспореното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Милки Груп Био" ЕАД - гр. София, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор, подаден чрез пълномощника адвокат Желязкова. Счита, че в решението на митническия орган липсват мотиви за това как е определена новата стойност, както и че при издаването на оспорения административен акт митническите органи не са спазили никое от правилата по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на нова митническа стойност. Искането от съда е за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, за което прилага доказателства за платен адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение като материално законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна се е развило по реда на чл. 226 от АПК в изпълнение на указанията, дадени с решение № 7447/20.05.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 14619/2018 г., с което е отменено решение № 1990/23.10.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1491/2018 г., с което по жалба на "Милки Груп Био" ЕАД е отменено решение с рег. № 32-121558/27.04.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0002243/12.02.2018 г. на началника на Митница - Варна и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В изпълнение на дадените указания е постановено обжалваното в настоящото производство решение, с което е отменено решение с рег. № 32-121558/27.04.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0002243/12.02.2018 г. на началника на Митница - Варна (с правоприемник директора на териториална дирекция "Северна морска"), с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока, допусната до свободно обращение, предмет на освободена доставка по ДДС, по митническа декларация MRN 18 BG002005 H0002243/12.02.2018 г., определена е нова митническа стойност на внесената от "Милки Груп Био" ЕАД стока - палмов олеин IFFCO TRISTAR, 1120 туби х 20 кг. нето тегло, 22 400 кг. нето тегло, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900 - 1, 32 лв. /кг., установена по MRN 18 BG002002 H0015786/29.01.2018 г. и са коригирани стойностите в кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, в резултат на което са доначислени и определени като дължими суми за доплащане от "Милки Груп Био" ЕАД мито (А00) в размер на 688, 44 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Видно от изложените в акта мотиви, след извършена проверка и представени от вносителя документи съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност на посочената стока не са отпаднали, поради което не е прието определянето й въз основа на договорния метод на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съмненията са обосновани с непредставянето на конкретно посочена информация от вносителя, както и с обстоятелството, че митническата стойност на стоката е значително по-ниска от митническата стойност на идентични/сходни стоки във всички държави-членки на ЕС съгласно средностатистическите данни от сайта на ЕК за митническа стойност на стоки с код по КН 15119099, с произход Малайзия, за периода м. 10. 2013 г. - м. 11. 2017 г. Според митническия орган предпоставка за основателно съмнение относно декларираната стойност е непредставянето от "Милки Груп Био" ЕАД на уведомление от изпращача, на износната митническа декларация, на посочения във фактурата договор, посочените в банковия суифт като основание за плащане фактури, не касаят процесната стока, непредставяне на цялото досие на сключената сделка, на застрахователна полица, на информация за формирането на цената на вътрешния пазар и информация за общите разходи, комисионни, размер на печалба във връзка с остойностяваните стоки. Сравнението със средностатистическата митническа стойност е извършено въз основа на статистическите данни за митническа стойност в евро/кг., включваща цената на стоката при условия на доставката FOB Малайзия, разходите за транспорт и застраховка, както и всички разходи до въвеждането на стоката на митническата територия на ЕС. От анализа на данните за 2017 г. митническият орган е установил, че стоките са внасяни в Република България при стойност от 0, 50 евро/кг., която е по-ниска от средната за всички държави-членки – 0, 77 евро/кг. За периода 1.01.2017 г. - 30.11.2017 г. е установено, че с изключение на месеците февруари, август и ноември митническата стойност на внасяната стока в Република България е най-ниска – от 0, 44 до 0, 57 евро/кг., като относителният дял на допуснатите за свободно обращение стоки за същия период от "Милки Груп Био" ЕАД с код по КН 15119099 с произход Малайзия е 83, 63 %. За м. 01. 2018 г. митническата стойност на внасяните в Република България стоки от код по КН 15119099 е 0, 53 евро/кг. при 0, 76 евро/кг. за всички държави-членки, а за м. 02. 2018 г. е 0, 51 евро/кг. спрямо 0, 76 евро/кг. за държавите-членки. В мотивите на административния акт са посочени данни за цената на палмов олеин при условие на доставката FOB Малайзия от сайта PALM OIL ANALYTICS - независим интернет издател на новини, свързани с пазара на палмови мазнини, цени, данни и анализ, и е прието, че за периода 30.10.2017 г. - 27.11.2017 г. е в диапазона 675, 50 до 616, 50 щатски долара/тон и за периода 27.11.2017 г. - 1.01.2018 г. в диапазона 616, 50 до 649, 50 щатски долара/тон, а договорената от "Милки Груп Био" ЕАД цена е в размер на 588 щатски долара/тон. При тези обстоятелства и след обсъждане на възраженията на дружеството митническият орган е приел, че съмненията относно митническата стойност на палмовия олеин, деклариран с митническата декларация, не са отпаднали. Предвид липсата на установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за идентични стоки в приблизително същия период, митническият орган е определил митническата стойност на процесната стока по метода, предвиден в чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, въз основа на митническата стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 по MRN 18 BG002002 H0015786 от 29.01.2018 г. - палмов олеин DUKE’S BRAND RBD – 1 200 кашона х 20 кг. – 22 400 кг. нето тегло с митническа стойност 1, 32 лева/кг. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че митническата стойност на процесната стока може да бъде определена по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на договорната й стойност, който съгласно решение на Съда на ЕС по дело С-291/15 се счита за най-подходящ и най-често използван. Представените от "Милки Груп Био" ЕАД доказателства не са анализирани в дълбочина и това е довело до неяснота относно причините за прилагане на метода по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 при положение, че в чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е предвидена поредност при прилагането на методите по б. "а" до "г" на § 2. Приел е, че в оспорения акт липсват мотиви защо не е приложен метода по б. "а" на цитираната разпоредба. По приложението на избрания вторичен метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 съдът е посочил, че от митническите органи не са изложени мотиви и не е проведен анализ на конкретни данни за договорната цена на посочената сходна стока. Според съда митническите органи е следвало да анализират информация за сделки на търговското равнище на жалбоподателя, на стоки от същата марка и същото качество със същата репутация и въз основа на този анализ да обосноват, че цената е необичайно ниска и защо я определят като такава. По аналогични съображения е приел, че посочените статистически данни за митническата стойност на стоки с код по КН 15119099 не обосновават съпоставка между характеристиките на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. В заключение съдът е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава по декларация на трето лице, митническият орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на административния акт и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Основният спор между страните е относно това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения вноса съобразно договорната стойност на сходни стоки. Стоката, предмет на митническо остойностяване е поставена под режим "допускане до свободно обращение" на 12.02.2018 г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс). По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Митническия кодекс. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181 а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Според Съда, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); , и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието "сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил посочените норми от правото на Съюза и е извършил дължимата проверка по основателността на съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоката. Законосъобразни са изводите на съда, че посочените в оспорения акт статистически данни от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS за митническата стойност на стоки, внесени на територията на Съюза с код по КН 15119090 и произход Малайзия, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15, тъй като не съдържат информация за характеристиките и съставните материали на стоките, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, за да се приеме, че посоченият статистически размер на цените се отнася до сравними/сходни стоки. Изводът на първоинстанционния съд, че не е обосновано прилагането на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс се подкрепя от доказателствата по делото. В конкретния случай видно от мотивите на оспореното митническо решение, методът е приложен въз основа на митническата стойност на стоката по MRN 18 BG002002 H0015786 от 29.01.2018 г., като сходството е обосновано със следните обстоятелства: стоката е палмов олеин с код по КН 15119099, с деклариран произход Малайзия, натоварена е в пристанище порт Кланг, Малайзия през м. 12. 2017 г. и е превозена с морски транспорт, допуснатото до свободно обращение през м. 02. 2018 г. количество стока е 22 400 кг. нето тегло, установени са сходни характеристики на стоките, според данните от таблица 6, установен е приблизително същият момент на износ на стоките – месец декември 2017 г. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е извършил анализ на всички фактори по чл. 1, § 2, т. 14 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, които определят стоките като сходни. Съобразил е липсата на какъвто и да било анализ на търговското равнище, при които за закупени стоките за износ от Малайзия. Различно е търговското наименование на палмовия олеин по двете митнически декларации. Предмет на допускане до свободно обращение по процесната митническа декларация е палмов олеин с търговско наименование IFFCO TRISTAR, а стоката, внесена от "Нова Трейдинг Къмпани" ЕООД е с търговско наименование DUKE’S BRAND RBD. Неправилно е прието, че износът и на двете стоки е през месец декември 2017 г. Процесната стока е натоварена и изнесена от Малайзия през февруари 2018 г. Представените в съдебното производство пред първоинстанционния съд писмени доказателства – митническа декларация за износ № В18202003942 от 5.02.2018 г. и писмо от директор отдел В1 – Митнически и търговски измами на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) ОСМ(2018)18 661 от 3 септември 2018 г. не променят горните изводи за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Писмото от 3.09.2018 г. не е окончателен доклад на ОЛАФ и не е официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Това се потвърждава и от приложеното в касационното производство писмо на Генералния директор на ОЛАФ по дело № 0/2018/0052(LC/2018/0247) от 28.02.2019 г. От друга страна, така представените доказателства са относими към обосноваване съществуването на основателни съмнения относно договорната стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, но не касаят основанията за приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс. Неоснователно се поддържа от касатора неотносимост на изслушаната по делото експертиза. Въз основа на заключението на вещото лице е установен фактът на плащане, както и това, че плащането е осъществено в договорените между страните размери. Неправилно е интерпретирано от митническите органи и решението на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15, тъй като от посочените статистически данни за количества и цени не е възможно да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки, за да се приеме, че е изпълнено условието декларираната договорна стойност да е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Установените по делото факти и обстоятелства налагат извода, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от "Милки Груп Био" ЕАД договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. По изложените мотиви настоящият състав намира, че оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора и своевременно направеното от ответника искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да осъди териториална дирекция "Северна морска" в Агенция Митници да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД направените по делото разноски в размер на 360 лв. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 21.08.2019 г. и фактура № 0000000599/21.08.2019 г., договореното между "Милки Груп Био" ЕАД и адвокат Желязкова заплатено по банков път адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв., върху който е начислен ДДС в размер на 60 лв. на основание § 2 а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,