Решение № 6900 от 23.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител юрк. Н. Кръстева против решение 334 от 26.07.2022 г., постановено по адм. д. 223/2022г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът- Д. Василева, в представен по делото писмен отговор, чрез процесуален представител адв. Тодоров оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът - Д. Зарев се явява лично в съдебно заседание и изразява становище, че касационната жалба е основателна . Иска отмяна на оспореното решение. Прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение АС - Стара Загора е отменил решение 119/ 25.02.2022г. , постановено по преписка 486/2020г. на КЗД, в частта му, в която е установено, че Д. Василева - директор на ТП ДГС "Горна Оряховица" е осъществила "тормоз" по признак "лично положение" спрямо Д. Зарев по смисъла на §1,т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, изразяващ се в нарочно обжалване на представените от Зарев болнични листове, чрез което за последния е създадена враждебна и обидна среда. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че решението в оспорената му част е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.65 и чл.66 от ЗЗДискр. Съдът е счел, че в обстоятелствената част на решението не са изложени фактически и правни съображения на органа, обосноваващи постановения резултат, както и че липсват мотиви, относно обстоятелствата, обосноваващи приетия защитен признак "лично положение". На следващо място е прието, че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като КЗД не е извършила пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за решаване на спора факти и обстоятелства в нарушение на чл.55, ал.1 от ЗЗДискр. Прието е също така, че решението в обжалваната част противоречи на материалния закон, поради липсата на осъществени предпоставки по чл.4, ал.1 във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. с мотиви, че от събраните доказателства не може да се направи извод за осъществена дискриминация по признак лично положение под формата тормоз . Решението е правилно. Споделят се изводите на първоинстанционният съд, че в обжалвания акт на КЗД липсват мотиви, относно възприетия за осъществен тормоз по признак лично положение . От прочита на съображенията на КЗД изложени в решението е видно, че е направен извод за осъществен от директора на ТП ДГС "Горна Оряховица" тормоз спрямо Зарев по признак "лично положение" и създадена враждебна и обидна среда за служителя, поради обжалване на представените от него болнични листове, без да са посочени и обсъдени конкретни факти и доказателства, въз основа на които е направен този извод от КЗД. В решението не са изложени и конкретни съображения, поради които органа приема различно третиране по този признак и кои са личностните и вътрешноприсъщи признаци на Зарев, които обуславят според органа различното третиране спрямо него от страна на лицето, сочено за дискриминатор по признака "лично положение. Тормозът, като самостоятелен вид дискриминация съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с §1, т.1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Както неведнъж е приемал Върховния административен съд, за да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр., в случая "лично положение". Следователно на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. В случая, в жалбата и развилото се производство пред КЗД не са посочени факти, които да дадат основание за определяне на съдържанието на признака "лично положение". За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човешкия индивид, защитения признак "лично положение" няма еднозначно прието обективно съдържание. Затова се налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво и който отчита всестранния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. Жалбоподателят не е посочил в жалбата си до административният орган и уточняващата такава, факти за белези, свързани с личното му положение, които да са довели до твърдяното дискриминационно поведение, свързано според него с осъществено от работодателя обжалване на представените болнични листове. Нито един белег на личността на Зарев не е посочен, за да бъде установено съдържанието на признака "лично положение", съответно наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. При липсата на посочен и установен конкретен, присъщ, иманентен белег на личността на жалбоподателят, който да го отличава от останалите служители в РП ДГС "Горна Оряховица" или други лица в сходно положение по повод твърдяното поведение, който да изпълва съдържанието на признака "лично положение" не може да се установи неравно третиране. Съдът, с оглед изложените фактически установявания правилно е приел, че ответницата не е извършила дискриминация по признак лично положение под формата на тормоз спрямо Зарев. Тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, което е в причинна връзка, основано е на защитен признак, с посочената специална цел или резултат да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице, да създаде неприемлива за него среда. В контекста на фактическите елементи на тормоз по чл. 5 ЗЗДискр., ключово условие за изпълнение на фактическия състав по чл. 5 ЗЗДискр. е неблагоприятното третиране да е основано на защитен признак по см. на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Както съдът точно е посочил, признакът лично положение няма легална дефиниция и според трайната съдебната практика представлява качество, белег вътрешно присъщ на личността, който я отличава и в конкретна фактическа ситуация е причина за неравно третиране. За наличието на съставомерно поведение не е достатъчно по - неблагоприятно третиране, а извършването му съзнателно по някой от признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр., като следва да е налице причинно - следствена връзка между отношението и причината за него. Съдът е направил правилен извод, че липсват доказателства действията на Василева да са целенасочени, предвид значим и същностен белег на личността на Зарев, както и обжалването на болнични листове представени от него да е целяло накърняване на неговото достойнство и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Правилни са изводите на АС - Стара Загора, че решението на КЗД е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е извършено пълно, всестранно и обективно изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства, в нарушение на чл.55, ал.1 от ЗЗДискр. В случай, че не беше допуснала това нарушение и беше изяснила фактическата обстановка по наведените оплаквания за осъществен тормоз, КЗД би събрала относимите доказателства, представени едва в хода на съдебното производство и би стигнала до извода, че Василева е инициирала производство по оспорване на болнични листове и на други служители от повереното й ведомство, което налага извода, че Зарев не е третиран по - неблагоприятно в сравнение с останалите служители на същото по признак лично положение и не е осъществена дискриминация под формата на тормоз по този признак. Следва да бъде отбелязано, че не всеки конфликт на работното място представлява акт на дискриминация, а само този, който е провокиран от някои от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. След като споровете между страните, във връзка с изпълнение на служебните функции и тяхното ръководство, не е основан на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., съдът правилно е приел, че не е налице осъществен тормоз по см. на чл. 5 ЗЗДискр. Решението е обосновано с доказателствата по делото, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и съдебният акт е правилен. С оглед изхода на спора и направеното искане на ответната страна Д. Василева се дължат разноски, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 26.10.2022г. в размер на 800лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че размера му е съобразен с разпоредбата на чл.9, ал.3 във вр. с чл.8, ал.2, т.9 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение ( ДВ, бр. 88 от 2022г.) и е под предвидения в тези разпоредби минимум. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение