Решение № 7247 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10405/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Казанлък срещу Решение 203 от 12.06.2023г., постановено по адм. дело 479/2022г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е обявено за нищожно Решение 715/30.06.2022г. по Протокол 41 на Общински съвет Казанлък в частта му по т. II.58 и преписката е изпратена на Кмета на Община Казанлък за произнасяне по искане на Кумакс Инвест ЕООД за получаване на субсидия по ПМС 326 от 12.10.2021г. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага доводи, че съдът не е обсъдил релевантни за спора факти и обстоятелства, за които по делото се съдържат безспорни доказателства, а именно, че оспореното решение на Общински съвет Казанлък е взето от компетентен орган. Счита, че съдът не се е съобразил с възраженията на касатора, като е възприел становищата на вещите лица по въпроси от правно естество, въз основа на които в мотивите си се е произнесъл по същество на спора, като решението в тази част е недопустимо. Моли за отмяна на обжалваното решение на Административен съд Стара Загора и за отхвърляне на оспорването на Кумакс Инвест ЕООД против Решение 715/ 30.06.2022г. по Протокол 41 на Общински съвет Казанлък в частта му по т. II.58. Ответникът Кумакс Инвест ЕООД в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез адв. А. Станчева Адвокатска колегия Стара Загора, намира касационната жалба за неоснователна и необоснована. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, за което не се обективира наличие на касационни основания за отмяна от посочените в чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Съдът е установил от фактическа страна, че решението е прието по повод доклад на Кмета на Община Казанлък с изх. 61-01-195/ 20.06.2022г. за изменение на бюджет и инвестиционна програма на Община Казанлък за 2022г. В т. 6 е направено предложение за субсидия за пътнически превози по междуселищни автобусни линии в размер на 158 061, 05 лева за превозвача Кумакс Инвест ЕООД на основание ПМС 326/ 12.10.2021г. С решение 658/08.04.2022г. по протокол 36 Общински съвет Казанлък е приел бюджет на общината за 2022г., в който бил посочен резерв към 31.12.2021г. от средства по ПМС 326/2021г. в размер на 690 574 лева. Било прието резервът да се разпредели с решение на общинския съвет. С обжалваното решение на Административен съд Стара Загора е било обявено за нищожно Решение 715/30.06.2022г. по Протокол 41 на Общински съвет Казанлък в частта му по т. II.58 и преписката е изпратена на Кмета на Община Казанлък за произнасяне по искане на Кумакс Инвест ЕООД за получаване на субсидия по ПМС 326 от 12.10.2021г. за субсидиране на пътнически превози по междуселищни автобусни линии, извън тези по Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите. Осъдена е Община Казанлък да заплати на Кумакс Инвест ЕООД 1520 лв. разноски по делото. За да приеме този резултат решаващият съд е посочил, че оспореното решение било издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА. Съдът прогласил нищожността на Решение 715/30.06.2022г. по Протокол 41 на Общински съвет Казанлък в частта му по т. II.58, като приел, че Общинският съвет е нарушил материалния закон, излизайки извън своята материална компетентност. Като правно основание за приетото решение е посочен чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, съгласно който Общинския съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му. Наред с това е посочил, че в оспорената му част решението на общинския съвет не представлявало акт, с който се приема или изменя бюджета на общината, а такъв, с който общинският съвет се произнася по изпълнение на конкретно разходване на средства. Обсъдил е това, че съгласно чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА и чл. 7, ал. 5 от Закона за публичните финанси, кметът на общината организира изпълнението на общинския бюджет. Допълнително е отчел, че съгласно Указания с изх. 10-03-224/22.11.2021г. за разпределение на средствата по чл. 2, ал. 1 от ПМС 326/2021г., дадени от министъра на финансите и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията до кметовете на общини, приложимият ред за разпределение на средствата по Глава трета на Наредбата, като в чл. 43, ал. 4 се предвиждала изключителна компетентност на кметовете на общини. В заключение е обобщил, че Общински съвет- Казанлък е взел решение извън своите правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, съответно при липса на правно основание, което да обоснове неговата компетентност. По делото била назначена съдебно икономическа експертиза, от заключението на която, съдът формирал извод, че загубата на дружеството била по-голяма от максималния размер на субсидията, определен с ПМС 326/2021г. в размер на 193 702,00 лв. На следващо място посочил, че получената от дружеството сума над определения максимален размер не можело да бъде приспадана по реда за разпределяне на средства от ПМС 326/2021г., тъй като се касаело за различни по предназначение, трансфер и относим период средства. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Произнасянето е по жалба на лице имащо правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е налице постановяване на допустимо съдебно решение. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение на адм. съд е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл. 172а, ал. 2 АПК. Правилно съдът е приел, че процесното решение не е акт, с който се приема или изменя бюджета, а общинският съвет се е произнесъл по отношение на изпълнение на конкретно разходване на средства от бюджета на общината. В разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени изчерпателно правомощията на общинските съвети, като обжалваното решение по своето съдържание не кореспондира с хипотезите на нормата. От текста на това решение не може да се направи извод, че е изменен годишния бюджет на общината, нито какви права или задължения се уреждат с него по отношение на предвидената субсидия. Следователно по съдържание обжалваното решение не съответства на соченото в същото правно основание на чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно счита, че кметът е компетентният административен орган. Разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) предвижда ежегодно в държавния бюджет да се включват разходи за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници. На основание § 4, ал. 3 ЗАвтП е приета Наредба от 7.07.20215г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата, кметовете на общините предоставят средствата по тази наредба на превозвачи, които спазват нормативно установения ред и правилата за извършване на обществен превоз на пътници, предвидени в ЗАвтП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Това правомощие на кмета на общината е във връзка с предвиденото в чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правомощие на кмета на общината да организира изпълнението на задачи, които произтичат от законите. Съгласно чл. 55, ал. 4 от Наредбата ежемесечно превозвачите предоставят на кмета на общината относимите за определяне на субсидията данни. Съгласно алинея 5 данните се предоставят най-късно до 7-о число на месеца, следващ отчетния период. Съгласно чл. 59 от Наредбата в седемдневен срок от получаване на данните по чл. 55, ал. 4 от Наредбата кметът на общината определя размера на месечната субсидия и превежда по банковата сметка на превозвача полагащата се субсидия. Според Постановление 326 на МС от 12.10.2021 г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2021 г. кметовете на общини предоставят средствата по ал. 1 на превозвачи, които спазват нормативно установения ред и правилата за извършване на обществен превоз на пътници. Неоснователни са доводите за частична недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като се обсъжда размерът на дължимата субсидия. В съдебният акт липсва диспозитив в тази насока. Действително, както твърди касаторът необосновано съдът е обсъждал размерът на дължимата субсидия при липса на компетентност на издателя на акта. В този смисъл не следва да се преценява налице ли е заниженост на субсидията, както сочи приетата по делото съдебна експертиза. С оглед установения порок по чл.146, т.1 от АПК, тази преценка е дължима от компетентния административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Извън случаите по ал. 1, а и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.компетентност При това положение Административен съд- Стара Загора, като е обявил за нищожно обжалваното Решение 715/ 30.06.2022г. по Протокол 41 на Общински съвет Казанлък в частта му по т. II.58, е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК следва от касатора да се заплатят направените от ответника разноски за настоящата инстанция в размер на 1 200 лева- адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,