Решение № 8055 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2162/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. Д., чрез пълномощника му адв. Н. Момчилов САК, срещу решение 462 от 28.11.2022 г., постановено по административно дело 749/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. 01-6500/1887 от 12.10.2021 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания акт поради допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и се претендира присъждане на понесените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответната страна Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първостепенния съд да бъде оставено в сила, като правилно. Претендира разноски за настоящото производство. Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него. По същество решението е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /ПРСР 2014-2020 г./ за кампания 2019 г. с изх. 01-6500/1887 от 12.10.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на осн. чл. 46, ал. 1 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил оспорването на ЗП Р. Д. Д., като неоснователно. След като е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за правилното решаване на спора доказателства съдът и ги е анализирал в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, въз основа на което е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на делегираните му правомощия, в предписаната от закона форма и с необходимото съдържание, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства, но неправилно е приложил материалния закон. Оплакванията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения са бланкетни и неконкретизирани. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е дал указания на страните, обсъдил е представените от тях доказателства и ги е анализирал. Изводът му за правилно приложение на материалния закон обаче не се споделят от настоящата инстанция. За да издаде оспорвания административен акт административният орган е приел, че земеделският производител, в конкретния случай, не е спазил императивното задължение по чл. 6, ал. 1 от Наредба 4/2015 г., съгласно който биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години. Съгласно ал. 2 на текста срокът по ал. 1, 4 и 6 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". След като е установил, че договорът на г-н Д. със сертифициращото дружество е бил прекратен от него едностранно на 31.10.2019 г., ДФЗ РА е приела, че са налице материално-правните предпоставки за приложение на чл. 15, ал. 3, т. 5 и ал. 4 от посочената наредба и е постановил своя акт. Спорът между страните в процесния случай се свежда до тълкуване на нормата на чл. 6, ал. 2 от Наредба 4, тъй като от доказателствата по делото се установява безспорно, че заявлението си за подпомагане за кампания 2015 г. по мярка 11 Биологично земеделие г-н Д. е подал на 15.06.2015 г., но е бил уведомен, че е одобрен за участие по направление Биологично растениевъдство от мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. с уведомително писмо изх. 02-240-6500/420 от 24.02.2016 г. Този факт дава основание на административния орган да приеме, че след като одобрението е получено от земеделския производител през 2016 г., то това е и първата година от поетия от него петгодишен ангажимент. Оспорващият, с оглед на датата на подаване на заявлението за подпомагане 15.06.2015 г. и разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба 4/2015 г. възразява, че последната стопанска година от поетия от него петгодишен ангажимент е изтекла на 01.10.2019 г.; договорът със сертифициращото дружество е прекратен след тази дата на 31.10.2019 г., поради което не е налице нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 2. Настоящият съдебен състав намира възраженията на касатора за основателни. На правото на земеделския производител да подаде заявление за подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие стои задължението на административния орган по чл. 43, ал. 1 от Наредба 4/27.02.2015 г. В приложимата, към датата на подаване на конкретното заявление, редакция по ДВ, бр. 16/2015 г., текстът гласи: Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, изпраща на кандидатите за подпомагане уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие площи, животни по мярка "Биологично земеделие" в срок до 30 ноември на годината на подаване на "Заявление за подпомагане". В последвалите още две редакции на нормата срокът за изпращане на уведомителните писма е удължен до края на годината на подаване на Заявление за подпомагане . Така установения срок може да бъде удължен единствено при наличие на някое от посочените в ал. 2 на текста условия - в случай на изискване на допълнителна информация или извършване на допълнителни проверки по съответното заявление - до приключване на проверките. След като в случая няма данни от кандидата да е поискана допълнителна информация или органът да е извършвал допълнителни проверки то срокът, в който г-н Д. е следвало да бъде уведомен за обстоятелството, че е одобрен за подпомагане по мярка 11 е 30.11.2015 г. годината на подаване на заявлението. Това е и първата година от поетия от г-н Д. петгодишен агроекологичен ангажимент, който ангажимент е приключил с приключването на последната от петте стопански години - на 01.10.2019 г. При положение, че земеделският производител не е пожелал да се възползва от възможността, предоставена му от чл. 6, ал. 3 от наредбата да удължи периода на ангажимента си, едностранното прекратяване на договора му със сертифициращото дружество в конкретния случай не води до приложение на санкциониращата норма на чл. 15, ал. 3, т. 5 от наредбата. Тъй като това е и единственият мотив на административния орган да постанови оспорвания административен акт, настоящата инстанция намира същия за незаконосъобразен, постановен в нарушение на императивна норма на приложимия материален закон, поради което е следвало да бъде отменен. Като не е сторил това първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а спорът да се реши по същество, съобразно дадените по-горе мотиви. При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на понесените разноски е основателна и следва да бъде уважена съобразно представените писмени доказателства и списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК /л.173 и л.14/ в размер на 710 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на ответника по касация е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение