Решение № 3043 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 50/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Глобал Груп Еко ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Менков, срещу Решение 5977 от 12.10.2023 г., постановено по адм. дело 271/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против мълчалив отказ на главния архитект на Столична община по заявление вх. САГ22-АХ00-783/22.11.2022 г. за издаване на разрешение за поставяне на открити преместваеми обекти за поземлен имот с идентификатор 68134.1004.110 и е осъдено дружеството да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изложил съществени аргументи, за да отхвърли жалбата, както и не е посочил кои части от заключението на вещото лице кредитира и кои не, включително и не е посочил защото приема заключението на вещото лице в частта за определяне на зоната за неправилно. Според касатора неправилно съдът е приел също така, че компетентен да одобри нова схема за разполагане на преместваеми обекти и рекламни съоръжения е Столичен общински съвет /СОС/, доколкото имотът е частна собственост, като това е в противоречие с чл. 56, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване спора по същество, както и присъждане на направените съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на Столична община, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Глобал Груп Еко ЕООД срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община по заявление вх. САГ22-АХ00-783/22.11.2022 г., с което дружеството, в качеството на собственик, е поискало издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти по чл. 55 и чл. 56, ал. 1 от ЗУТ в имот с идентификатор 68134.1004.110. В заявлението е посочено, че имам/е одобрена схема за преместваеми обекти по съд. решение. Към заявлението са приложени скица с указан начин за поставяне на открити и преместваеми обекти по чл. 55 и чл. 56, ал. 1 ЗУТ в имот с идентификатор 68134.1004.110, мотивирано предложение за разрешение за поставяне, изготвено върху комбинирана скица по чл. 16, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и обяснителна записка, както и скица 15-64617/01.02.2018г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ София. С нотариален акт 148, том II, рег. 4454, дело 342/2008 г. жалбоподателят се легитимира като собственик на имот с идентификатор 68134.1004.110. С писмо рег. САГ22-АХ00-783/1/15.12.2022 г. на директора на дирекция Градска среда към Столична община жалбоподателят е уведомен, че разрешение за поставяне се издава въз основа на одобрена схема за поставяне, като в заявлението е посочено, че схемата основание за одобряване на внесените проекти, е по съдебно решение, за което органът няма информация, поради което на заявителя са дадени указания да представи данни за наличие на съдебно решение по отношение на схемата с оглед преценка от страна на административния орган за реда, по който да продължи административното производство и необходимите документи. По делото липсват данни това писмо да е съобщено на жалбоподателя, както и не се установява също така компетентният орган да се е произнесъл по заявлението с изричен акт. С оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която имот с идентификатор 68134.1004.110 попада в VII зона, определена по Приложение 2 към чл. 5 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община /НПОРИМДЕРДТСО/, както и за територията, в която попада този имот действащият подробен устройствен план /ПУП/ е регулационен план, одобрен със заповед 209/30.06.1970 г. от председател на ИК на СГНС, съгласно който имотът попада в УПИ II - за парк, кв. 187а, м. Южен парк. Констатирано е от вещото лице още, че съгласно действащия Общ устройствен план /ОУП/ на гр. София процесният имот попада в зона за спорт и атракции, предимно в градски район /Са1/ с устройствени показатели: макс. плътност на застрояването - 20 %; Кинт 0.3 и мин. озеленена площ 40 %, както и че общата площ на преместваемите обекти по мотивираното предложение са в рамките на допустимите по ОУП и всички отстояния са съобразени с изискванията на ЗУТ и Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделените видове територии и устройствени зони. За да отхвърли жалбата срещу оспорения мълчалив отказ първоинстанционният съд е приел, че макар и да е налице формиран мълчалив отказ, поради непроизнасяне на органа по заявлението на жалбоподателя в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК и жалбата срещу него да е подадена в срок, то същата е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките за издаване на разрешение за поставяне на открити и преместваеми обекти в имот с идентификатор 68134.1004.110. Съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че с дадените указания с писмо с рег. САГ22-АХ00-783/1/15.12.2022 г. за административния орган не е започнал да тече срокът за произнасяне, тъй като в това писмо нито е посочен срок, в който следва да бъдат изпълнени дадените указания, нито са посочени последиците от неизпълнение, поради и което не може да се приеме, че писмото носи белезите на акт по чл. 30, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 5в от ЗУТ, а от друга страна по делото не са ангажирани доказателства дадените от органа указания да са съобщени на заявителя. Въз основа на приетите по делото доказателства административният съд приема за установено, че имот с идентификатор 68134.1004.110 попада в УПИ II - за Южен парк, кв. 187а, за който с решение 576 по протокол 75/21.10.2010 г. на СОС е одобрена схема за разполагане на преместваеми съоръжения, включително и на открити спортни съоръжения и други преместваеми обекти на територията на Южен парк, което решение с влязлото в сила решение 379/17.01.2020 г., постановено по адм. д. 2706/2018 г. по описа на Административен съд София град е отменено в частта по т. 1 относно имот с идентификатор 68134.1004.110. Според съда доколкото имотът на жалбоподателя попада в УПИ II - за Южен парк, кв. 187а, то същият попада в VI-та зона от Приложение 2 към чл. 5 от НПОРИМДЕРДТСО, включваща терените на зелената система на Столична община. Въз основа на така установеното по делото и позовавайки се на разпоредбите на чл. 62, ал. 9 от ЗУТ и чл. 19, ал. 3 от НПОРИМДЕРДТСО съдът приема, че в случая компетентен до одобри нова схема за разполагане на преместваеми обекти и рекламни съоръжения е СОС, за което по делото не са ангажирани доказателства, поради и което не са налице предпоставките за издаване на искането разрешение за поставяне и мълчаливият отказ е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти. Мълчаливият отказ е напълно приравнен към изричния такъв, поради което при преценка на неговата законосъобразност съдът следва да се съобрази с всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането. В случая установените в хода на първоинстанционното производство факти и обстоятелства обосновават извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ, както и правилно приема административният съд. Съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ за обектите по ал. 1, т. 1 и т. 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, като условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. В конкретния случай е било подадено заявление до главния архитект на Столична община с искане за издаване на разрешение за поставяне на открити и преместваеми обекти в имот с идентификатор 68134.1004.110, собственост на заявителя Глобал Груп Еко ЕООД. Не е спорно по делото, че собственият на дружеството имот по действащия подробен устройствен план попада в УПИ II - за парк, кв. 187а, м. Южен парк. В съответствие с разпоредбата на чл. 5 от НПОРИМДЕРДТСО на територията на Столична община са определени зони с ограничителен режим за поставяне на преместваеми обекти и на рекламни елементи, подробно описани и представени графично в Приложения 2, 2а и 2б от наредбата. Изрично в Приложения 2 към чл. 5 от НПОРИМДЕРДТСО е предвидена ограничителна зона VI-та, включваща терените на зелената система на Столична община. В тази връзка правилно административният съд приема, че процесният имот попада именно в тази зона, а не в сочената от вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза VII зона, включваща останалата част от територията на Столична община. Това е така, тъй като доколкото собствения на Глобал Груп Еко ЕООД поземлен имот попада в УПИ II - за парк, м. Южен парк, то за него се явява приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО/ и същият е част от зелената система на Столична община, включваща озелени площи за широко обществено ползване за трайно задоволяване на обществени потребности и реализирани в съответствие с подробен устройствен план озелени площи в градския район, какъвто безспорно е и Южния парк в гр. София. Този извод не се променя и от обстоятелството, че по ОУП на гр. София процесният имот попада в зона Са1, доколкото в съответствие чл. 10, ал. 4 от ЗУЗСО озеленените площ за широко обществено ползване се отреждат с подробните устройствени планове. С оглед на това и съобразявайки нормата на чл. 26, ал. 1 от НПОРИМДЕРДТСО компетентен да издаде исканото разрешение за поставяне безспорно е главният архитект на Столична община. За да издаде обаче главният архитект на Столична община разрешение за поставяне на преместваеми обекти, в това число и в имоти частна собственост на физически или юридически лица, следва преди това да е налице одобрена схема за поставяне на тези обекти, определяща пространственото им разположение в поземления имот и техния вид, тип, размер и предназначение /чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 23, ал. 1 от НПОРИМДЕРДТСО/. Действително в конкретния случай от страна на касационния жалбоподател е била представена пред административния орган скица с указан начин на поставяне на преместваемите обекти, но доколкото процесният имот попада в Южния парк, то се явява приложима нормата не на чл. 56, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, а тази на чл. 56, ал. ал. 8 от ЗУТ. Цитирана разпоредба въвежда императивното изискване в паркове и градини поставянето на преместваеми обекти да се извършва съгласно план схема, одобрена от общинския съвет по реда на чл. 62, ал. 9 от ЗУТ. Такава одобрена план схема за процесния имот не е била представена от касационния жалбоподател при подаване на искането му за издаване на разрешение за поставяне, поради и което обосновано е прието от първоинстанциония съд, че мълчаливият отказ на главния архитект на Столична община да издаде исканото разрешение е законосъобразен, тъй като не са налице условията, регламентирани със закона и наредбата за това. В тази връзка следва да се има предвид, че влязлото в сила решение 379/17.01.2020 г., постановено по адм. д. 2706/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено в частта по т. 1 относно имот с идентификатор 68134.1004.110 Решение 576 по протокол 75/21.10.2010 г. на СОС, с което е одобрена схема за разполагане на преместваеми съоръжения, включително и на открити спортни съоръжения и други преместваеми обекти на територията на Южен парк, не обосновава извод, че за имота на жалбоподателя е неприложим чл. 56, ал. 8 от ЗУТ и за него следва само да се одобри от главния архитект на общината схема и проектна документация. Това е така, тъй като решението на СОС в частта за имот с идентификатор 68134.1004.110 е отменено поради допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените в производството по издаване на оспоренато решение, които препятстват и установяването наличието на фактическите основания за издаването му, водещи и до материалната му незаконосъобразност. В този смисъл при постановяване на съдебното решение съдът не е изключил имотът на жалбоподателя нито от зелената система на Столична община, нито е приел, че за него е приложим реда по чл. 56, ал. 2, изр. първо от ЗУТ. Поради и това дружеството касационен жалбоподател, е следвало преди да подаде искане за издаване на разрешение за поставяне до главния архитект на общината, да направи искане за одобряване на нова план схема за собствения му имот пред компетентния орган СОС. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,