Решение № 11645 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7523/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Д. С.,чрез адв. Исов, против решение 2481 от 15.03.2024 г., постановено по адм. дело 2447/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й за прогласяване нищожност на заповед РД-15-257/17.04.2008г. на кмета на Община Първомай, с която е одобрен проект на ПУП-ПР /план за регулация/ на парцели /УПИ/ XI-189 и XII-186 в кв. 29 по плана на [населено място] извор, област Пловдив във връзка с промяна на уличната регулация по имотни граници и изменение на дворищната регулация между УПИ XI-189, XII-186, X-190 и УПИ VIII-191. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, и се иска неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на Община Първомай, чрез адв. Матеев, в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски. Ответниците Н. Д. Д., Е. Д. П. и И. З. К. не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по съображения, различни от изложените в нея, но сочещи да допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл.222, ал.2,т.1 и т.2 АПК. С обжалваното решение, административният съд не се е произнесъл по целия петитум, заявен в жалбата на С. против заповед РД-15-257/17.04.2008г. на кмета на Община Първомай, който касае освен искане за прогласяване нищожността на заповедта и такова за нейната отмяна като незаконосъобразна. Мотивите за недопустимост на обжалването на заповедта като незаконосъобразна се изчерпват с констатацията, че оспорването е просрочено, тъй като заповедта е била надлежно съобщена по реда на чл.129, ал.2, изр. последно от ЗУТ. Мотиви в обжалваното решение досежно наличието на правен интерес за С. за оспорване както на законосъобразността, така и на валидността на процесната заповед, въобще не са изложени. В тази връзка, решението се явява постановено в противоречие с нормата на чл.172а, ал.2 АПК, което съставлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна по смисъла на чл.222, ал.2,т.1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане. Въпросът за наличие на правен интерес у жалбоподателката да оспорва както законосъобразността, така и валидността на заповед РД-15-257/17.04.2008г. на кмета на Община Първомай, е с преюдициално значение по отношение произнасянето по същество, като правният интерес се преценява според вида на оспорения акт , досежно неговата законосъобразност, и според приетите критерии в ТР 3/16.04.2013 г. на ОС на ВАС досежно оспорването за нищожност. В първата хипотеза е от съществено значение, че процесната заповед, видно от мотивната й част, е издадена по заявление и на основанието по §8, ал.1 от ЗУТ. Нормата на § 8, ал. 1 ПР ЗУТ визира, че след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. Това прекратяване съгласно ТР 3 от 28.03.2011 г. по т.д. 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, настъпва автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 ПР ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план, т.е. след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени. В тази връзка е и изричната разпоредба на т.3, ал.2, § 8 ПР ЗУТ, която визира самостоятелно основание за изменение на ПР, което съгласно постоянната съдебна практика на ВАС не попада в нито една от хипотезите по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Изменението на ПР в тази хипотеза зависи изцяло от волята на заявителите / И. К. и Д. Д. - заявление вх. 91-04-17/09.04.2008г./, между които не е жалбоподателката С., като заповедта за одобряване на изменението на ПР се обявява само на собствениците на непосредствено засегнатите имоти - ал. 4 на § 8 ПР ЗУТ. Предвид така очертания характер на оспорената от С. заповед, следва да се прецени нейната активна процесуална легитимация за оспорване на заповедта. В тази връзка , обаче, не е изяснено по делото обстоятелството дали С. е собственик на описания имот в нот.акт 86, том III, дело 2228/1996г. парцел I - 185, кв. 29 по плана на [населено място] извор към момента на подаване на жалбата. Видно от приложения разписен лист към заключението на съдебно-техническата експертиза , изготвена от арх. Иванов, /лист 97от адм. дело 2447/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив,/, жалбоподателката С. е заличена и като собственик на описания имот в нот.акт 86, том III, дело 2228/1996г. е вписан като собственик Д. Х. Й. по силата на нот.акт.149, т.II,дело 327/2021г. Тези макар и индиректни данни по делото внасят съмнение в наличието на активна процесуална легитимация у жалбоподателката С. не само досежно претендираната незаконосъобразност на процесната заповед , но и досежно нейната нищожност. Предвид горното , обжалваното решение се явява постановени и при неизяснена фактическа обстановка, което е основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.222, ал.2,т.2 АПК. Обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане, съдът следва да провери допустимостта на жалбата, след като изясни собствеността на горепосочения имот към момента на подаване на жалбата /20.09.2022г./ и изгради мотивите си за нейната допустимост, респ. недопустимост съобразно цитираната по-горе норма на §8 ПР ЗУТ и ТР 3/16.04.2013 г. на ОС на ВАС. При този изход на спора разноските подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение