Решение № 8225 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 722/2010 г.

Решение № 8225 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 722/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Х+Х-Халил Хисар" - гр. Сърница, Област Пазарджик срещу решение № 1171/24.08.2009 г., постановено по адм. дело № 998/2008 г. по описа на Пловдивския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 1300-934/4.02.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 288/14.04.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в размер на 5 976,65 лв. за месец март 2005 г. и лихви в размер на 2 173,07 лв., като и в частта по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., като в изложението на основанията към касационната жалба е уточнено, че в тази част решението се обжалва за определения данък в размер на 8 249,40 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, тъй като за процесния период са налице влезли в сила данъчни актове, с които е признато правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл касаторът счита, че ревизията е следвало да бъде възложена от териториалния данъчен директор по реда на чл. 133 ДОПК. Наред с това касаторът се оплаква, че съдът не е приел за основателни възраженията му за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията и то при извършване на насрещни проверки. Изложени са оплаквания за неправилно приложение на материалния закон - чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.), както и че съдът не се съобразил с приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Относно увеличението на финансовия резултат и определянето на данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и определения от съда размер от 8 249,40 лв., касаторът твърди, че не е налице основанието по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.), тъй като с оглед практиката на Върховния административен съд от значение за признаването на разхода по ЗКПО и ЗОДФЛ е единствено дали разходът е извършен и дали документално доказан, а в процесния случай разходите са отразени във всички счетоводни документи в счетоводството на касатора. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и отмяна в тези части и на ревизионния акт, както и се иска присъждане на разноските по делото Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдебния акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и правилно съдът е отказал правото на приспадане на данъчен кредит поради наличие на обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), а за данъка по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.)законосъобразно е приел, че е налице правното основание на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да откаже правото на приспадане на данъчен кредит първоинстанционният съд е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и е възприел констатациите на органа по приходите, че относно прекия доставчик "Агромакс 71" ЕООД не е установено по категоричен начин начисляването на ДДС, въпреки констатациите на съдебно-счетоводната експертиза. Според съда дори да се приеме, че ДДС е начислен, то не са изпълнени останалите материални предпоставки за признаване на данъчен кредит, а именно реалното осъществяване на доставките на пелени, дезинфектанти, шампоани и др. поради непредставяне на доказателства за материалната, кадрова и транспортна обезпеченост на доставчика. Относно възражението за допуснати от ревизията нарушения при извършване на насрещната проверка, съдът го е приел за неоснователно, тъй като такива не са допуснати, но дори да са налице, това не е самостоятелно основание за обявяване незаконосъобразността на ревизионния акт, а само ако са налице предпоставките по чл. 64 във връзка с чл. 65 ЗДДС (отм.). Относно компетентността на органа възложил ревизията и издал ревизионния акт, съдът е отговорил, че настоящето ревизионно производство обхваща период през 2005 г., а представените делото данъчни актове касаят други периоди. Относно определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в частта, определен от съда в размер на 8 249,40 лв. (за разликата между 8 592,90 лв. и 8 349,40 лв. РА е отменен, но в тази част не е постъпила жалба от дирекция "ОУИ" и не е предмет на разглеждане в настоящето касационно производство). Налице е разлика между определения от съда данък в размер на 8 349,40 лв. и обжалвания от касатора 8 249,40 лв., но след като това е неговата воля съда ще се произнесе относно законосъобразното или не определяне от съда на размера на данъка от 8 249,40 лв. В тази част съдът е приел, че не е доказано, че отразените от жалбоподателя в неговото счетоводство разходи по доставки по фактури, издадени през 2003 г. от "Радка Георгиева" ООД са извършени, както и че е налице правното основание за преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Според съда в хода на съдебното производство констатациите на ревизионния акт не са опровергани от жалбоподателя и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, включително и с констатациите му относно представения по делото ДРА № 249/29.08.2003 г., издаден на "Радка Георгиева" ЕООД, тъй като от протокола за извършена насрещна проверка по ревизията на жалбоподателя е прието, че процесните фактури не са отразени в дневника за продажби и справки-декларации. Обжалваното решение е правилно. По ЗДДС (отм.). Правилно първоинстанционният съд е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган и по предвидения по ДОПК ред. В касационната жалба (допълнението към нея) се твърди, че по делото са представени данъчни актове, с които е признато правото на приспадане на данъчен кредит, поради което ревизията е следвало да бъде възложена по чл. 133 и сл. от ДОПК. Това оплакване е неоснователно. По делото наистина се съдържа ДАПВ № 390/07.02.2005 г., издаден на ЕТ "Х+Х-Халил Хисар", но с него не са признати права на търговеца по възстановяване на ДДС за процесния период - месец март 2005 г., а и самият ДАПВ като момент на издаването е предхождащ този процесен период. Друг ДАПВ, с който на едноличния търговец да са признати права по делото не са представени. По делото е приложен и ДРА № 425818.08.2003 г. на ЕТ "Х+Х-Халил Хисар", но и от него не се установява да са признати материални права за процесния период през 2005 г., тъй като този акт касае други данъчни периоди - през 2002 г. и 2003 г. по ЗДДС (отм.). Относно оплакването, че съдът не е взел предвид допуснатите процесуални нарушения в хода на ревизията, законосъобразни са изводите на съда, че такива не са допуснати, както и че само въз основа на нарушения на административно-производствените правила ревизионният акт не може да се обяви за незаконосъобразен, като се има предвид, че първоинстанционният съд е съд по същество и е длъжен да се произнесе относно законосъобразността на определеното с акта данъчно задължение. Относно твърдението на касатора за начислен ДДС от доставчика "Агромакс 71" ЕООД, такова по делото не се установява. Проверка от вещото лице в счетоводството на дружеството не е извършена, като изрично в заключението на съдебно-счетоводната експертиза е записано, че счетоводни документи експертът е получавал в дома на управителя. Въз основа на това не може да се направи извод, че дружеството-доставчик е водило редовно счетоводство и ДДС по процесните доставки е начислен. От друга страна правилно съдът е извел извода, че дори и да се приеме, че ДДС е начислен, по делото няма категорични доказателства за реалността на доставките - чл. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), включително и за кадровата, материална и транспортна обезпеченост на доставчика. В този смисъл законосъобразен е и извода на съда, че представеният ДРА № 799/20.08.2004 г. на "Агромакс 71" ЕООД не обхваща процесния период, поради което не може да бъде доказателство в полза на касатора за данъчен период месец март 2005 г. С оглед гореизложеното настоящият касационен съдебен състав намира, че в тази обжалвана част първоинстанционното решение е постановено правилно и не подлежи на отмяна на сочените от касатора отменителни основания. По ЗОДФЛ (отм.). Законосъобразни са изводите на съда относно облагането по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., тъй като по делото не са представени доказателства относно реалността на доставките по издадените от "Радка Георгиева" ЕООД на касатора фактури, нито е установено реално плащане на данъчните им основи. Не е установено по делото дружеството-издател на фактурите да е отчело приходи от тези доставки, както и касаторът неправилно е отчел в счетоводството си разходи по тези фактури. Документалното отчитане на разходи, без за последните да има категорични данни да са осъществени не е основание тези разходи да се признаят. Некоректно касаторът се позовава на съдебна практика, според която след като разходите са отчетени счетоводно, то следва да се признаят. Посочените решения по адм. дела № 3796/2005 г., № 5923/2005 г. и № 3375/2005 г. на ВАС, I отделение не са идентични с настоящия казус. Липсата на доказателства за реалност на доставките, а само счетоводното отразяване на разходите по тях не е практика на ВАС, I отделение, според която тези разходи винаги се признават и решенията по цитираните от касатора дела на ВАС, I отделение не са в този смисъл. Не се установява и от приложените по делото ДРА № 249/29.08.2003 г. и ДРА № 529/24.02.2004 г., издадени на "Радка Георгиева" ООД, че разходите по процесните фактури са реално осъществени, а и както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд неподаването от дружеството на годишна данъчна декларация за 2003 г. не води до обратния извод за признаване на процесните разходи - чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че и в тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е правилно и не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Затова решението в обжалваните части е правилно постановено и като такова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,