Решение № 13736 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9636/2012 г.

Решение № 13736 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9636/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Държавен фонд "Земеделие" - град София против решение № 55 от 10.05.2012 г., постановено по адм. д. № 320/2011 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-050-6500/2725 от 2.10.2011 г. на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" - София за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., в частта за отказано финансово подпомагане по подадено от Цветан Александров Найденов на 23.03.2010 г общо заявление за плащания на площ УИН 05/070610/37312 за 2010 г. по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и за национални доплащания на площ (СНДП). Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, предвид несъобразяване с относимия за случая Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. и допуснати съществени нарушения на процесуални правила, предвид противоречие на изложените от съда мотиви с диспозитива на решението в оспорената част и необсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител, с молба от 23.10.2012 г. поддържа касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответната страна - Цветан Александров Найденов не изпраща процесуален представител, в писмено възражение оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за немотивиран оспорения административен акт. Намира, че във връзка с констатираните различия на отказаната за подпомагане площ е било задължително Разплащателната агенция да предприеме всички подходящи процедури, включително проверки на място и да изиска допълнителни данни от заявителя по така установените несъответствия и след като не е извършила тези действия, Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, като по този начин административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, представляващо основание за отмяна на оспорения административен акт, предвид разпоредбата на чл. 23 от Регламент № 796 от 2004 г. на Комисията. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения. Производството пред Административен съд Видин е образувано по жалба на Цветан Александров Найденов против Уведомително писмо изх. № 02-050-6500/2725 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., в частта за отказано финансово подпомагане по подадено от оспорващия общо заявление за плащания на площ УИН 05/070610/37312 за 2010 г. по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 4489.48 лева и за национални доплащания на площ (СНДП) в размер на 2455.93 лева, издадено на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и на чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Приел, че уведомителното писмо в частта, с която са намалени оторизираните суми по СЕПП и СНДП, поради установена при извършени само административни проверки двойно декларирана площ за общо осем имота с обща площ 8.18 ха (8.29 % от заявеното), е издадено при съществено нарушение на процесуалния закон, довело до нарушаване правото на жалбоподателя да вземе пълноценно участие в административното производство. Обосновал този свой извод с обстоятелството, че по признание на ответника по жалбата не са били извършени теренни проверки по подаденото заявление. Обсъдил основанието по чл. 23 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, съгласно който административни проверки и проверки на място се извършват по такъв начин, че да гарантират ефективна проверка за спазване на условията, при които се отпуска помощ, както и на изискванията и стандартите, отнасящи се до кръстосано спазване и извел извод, че от страна на ДФЗ по заявлението са извършени само административни проверки, като преценката за недопустимост е направена въз основа на изготвени цветни разпечатки от ИСАК за прилагане на схемите и мерките за директни плащания на площ, като декларираните земеделски площи се наслагват върху т. нар. "слой площи, подходящи за подпомагане", който е елемент от Системата за идентификация на земеделските парцели, създадена и поддържана от МЗХ. По тези съображения приел жалбата против уведомителното писмо, в оспорените части за основателна. Не обсъдил данните от двете кръстосани проверки, нито подписаната от кандидата декларация от 5.10.2010 г. за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, нито приложението към нея, в които има потвърждение на заявени от повече от един земеделски стопанин площи, както и представените четири договори за наем на земеделска земя. Не съобразил факта, че в хода на административното производство застъпването не е отстранено. Не обсъдил неоспореното заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, установяващо размера на заявените за подпомагане площи по номер, местонахождение и площ съответно по СЕПП и по СНДП, признатите като недопустими за подпомагане площи, начина на определяне на последните, както и установеното наличие на застъпване. Обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимата материалноправна уредба. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, но не съобразил правните си изводи с приложимото в случая правило на чл. 28 Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., регламентиращ кръстосани проверки, в глава II, наименована "Проверки, свързани с критериите за допустимост" от раздел I "Административни проверки", а обсъждал чл. 23 от Регламент № 796 от 2004 г. на Комисията, който, считано от 1 януари 2010 г., е отменен с чл. 86 от заключителните разпоредби на първия регламент. В тази връзка не преценил, че Регламент (ЕО) № 796/2004 не може да намери приложение в случая, тъй като заявлението за помощи, подадено на 12.04.2012 г. /л. 33 от делото/в случая не е "с начало преди 1 януари 2010 г.". Съгласно чл. 28 от относимия за случая Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От изложеното по-горе следва, че е незаконосъобразен решаващият извод съда за задължителност на теренната проверка по подаденото заявление, като в случая е осъществена "друга подходяща административна процедура" при наличните данни за нередности, получени в резултат от провеждането на първата кръстосана проверка. От друга страна, съвкупният анализ на данните от извършените две кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти, втората-коригираща в полза на оспорващия част от посочените площи и подписаната от кандидата декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин от 5.10.2010 г. /л. 65 от делото/, с приложението към нея /л. 69 от делото/, в които е налице потвърждение на заявени от повече от един земеделски стопанин площи, и фактът, че в хода на административното производство застъпването не е отстранено, водят до извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Извод в горния смисъл се налага и от неоспореното от страните заключение по допусната съдебно-техническа експертиза /л. 147 от делото/, установяващо точния размер на заявените за подпомагане площи по номер, местонахождение и площ по СЕПП и по СНДП, признатите като недопустими за подпомагане площи и начина на определянето им, както и установеното и неотстранено наличие на застъпване между декларираните от жалбоподателя площи с тези, декларирани от други двама земеделски производители, а именно - ЕТ "Витан - Ж - Тодорка Младенова" и ЕТ "Агропрофит - Владимир Величков". Горното обосновава извод за законосъобразно извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания по СЕПП и СНДП, респективно за частично отказано финансово подпомагане по подаденото на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ до териториалната структура на Разплащателната агенция заявление за подпомагане. По изложените съображения съдебното решение в частта, в която оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Цветан Александров Найденов. За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдяното в касационната жалба "противоречие на изложените от съда мотиви с диспозитива на решението" не е налице - действително съдът е посочил, че жалбата е неоснователна, а я уважил като основателна, но настоящият състав намира, че се касае за техническа грешка, тъй като изложените в решението мотиви ясно обосновават извода на съда за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо. По тези съображения съдът не е допуснал твърдяното в настоящата жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е основателно и доказано, с оглед данните в представените на л. 127 и 163 от делото разписки, установяващи плащане на депозит за вещо лице в общ размер на 300 лева, и дължимост на възнаграждение за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции, представляващо юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. /изм. в ДВ, бр. 2/9.01.2009 г./ за минималните адвокатски възнаграждения, в размер на 300 лева /по 150 лв. за всяка инстанция/. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора общо сумата 600 /шестстотин/ лева, представляващи разходи за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение