Решение № 2241 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2214/2009 г.

Решение № 2241 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2214/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Иван Василев Чолаков от гр. Харманли против Решение № 857/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България (обн., ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линия Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли, област Хасково, в частта относно определеното обезщетение за част от поземлен имот № 77181.2.303, с отчуждена площ от 3254 кв. м. в землището на гр. Харманли, местността "Келик Сърта". В жалбата се твърди, че определеното обезщетение е несправедливо, не е съобразено с действителната пазарна цена на отчуждавания имот, поради което се претендира определянето му в по - висок размер. Ответната страна Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители оспорват подадената жалба. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Безспорно е по делото, че в процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и 34б ЗДС, с решение № 857/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска /гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Харманли, област Хасково, от собственика Иван Василев Чолаков е отчуждена част от имот № 77181.2.303 с площ от 3254 кв. м. от целия имот с площ 6700 кв. м., находящ се в землището на гр. Харманли, м. "Келик Сърта". С решението, за отчуждената част от имота е определено обезщетение в размер на 3429 лв., въз основа на независима експертна оценка, възложена през м. юли 2008 г. и изготвена в хода на отчуждителната процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и чл. 34б ЗДС от лицензиран оценител съобразно чл. 34, ал. 2, т. 3 ЗДС. Оценката е изготвена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ за земя четвърта категория, като са използвани данни публикувани от "САПИ" ООД, при което е определена цена от 1,054 лв. за 1 кв. м. По делото е назначена съдебно - оценителна експертиза във връзка с наведените в жалбата твърдения, че обезщетението е определено в нарушение на законовите изисквания и е занижено. Съгласно заключението на вещото лице Й. Найденов, изслушано в съдебно заседание на 20.10.2009 г., равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота е в размер на 48810 лв., при цена за 1 кв. м. в размер на 15 лв. При изготвяне на това заключение вещото лице е ползвало пазарен аналог по нот. акт № 27/05.03.2008 г. за продажба на поземлен имот, находящ се в същата местност като оценявания, представляващ урбанизирана територия, с предназначение за ниско застрояване. Предвид направеното оспорване на това заключение от представителите на ответната страна и заинтересованите лица е поставена допълнителна задача на вещото лице, въз основа на която е изготвено заключение, изслушано в съдебно заседание на 19.01.2010 г. Според това заключение равностойното парично обезщетение за отчуждения имот е в размер на 17995 лв., при цена 5,53 лв. за 1 кв. м. При изготвяне на това заключение вещото лице е взело предвид цените на продадените имоти по три нотариална акта - по нот. акт № 27/2008г, № 60/6.02.2008 г. и № 156/27.03.2008 г., първият от които се отнася за продажба на имот в същата местност, но в урбанизирана територия, а другите два - за продажби на имоти в други местности в същото землище, представляващи земеделски земи. Настоящият съдебен състав намира, че оценката, изготвена в административното производство не отговаря на изискването по чл. 32, ал. 1 ЗДС за равностойно парично обезщетение, което според определението по § 1а, ал. 1, т. 1 ДР ЗДС представлява цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определени по реда на този закон. В чл. 32, ал. 2 от същия закон е предвидено, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Според т. 2 от § 1а, ал. 1 ДР ЗДС "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко - продажба, замяна и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС равностойното парично обезщетение за земеделски земи, каквато представлява отчуждения имот, може да бъде определено по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, само в случаите, при които не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията. Тази хипотеза не е налице в случая, тъй като от заключенията на вещото лице и от съдържанието на цитираните по-горе нотариални актове е видно, че са осъществени сделки на имоти с подобни характеристики. Поради това, оценката в административното производство е определена неправилно по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ. Относно размера на равностойното парично обезщетение следва да бъде възприето допълнителното заключение на вещото лице, според което оценката на отчуждената част от имота е в размер на 17995 лв. Тази оценка отговаря на изискванията по чл. 32, ал. 2 ЗДС, поради това че представлява осреднена цена от сделки, които отговарят на изискванията по § 1а, ал. 1, т. 2 ДР ЗДС - отнасят се до извършени сделки за покупко-продажби на имоти с подобни характеристики, поне една от страните по сделките е търговец, сключени са в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и са вписани в съответната служба по вписвания. Неоснователно е възражението на пълномощника на заинтересованото лице МРРБ, че не следва да бъде взет предвид нотариалния акт за продажба на имот в урбанизирана територия (има се предвид нот. акт № 27/2008 г.). Имотът, който е предмет на продажбата по този нотариален акт се намира в същата местност като отчуждения и е в съседство с него, т. е. отговаря на изискването да е с подобни характеристики, поради което основателно е взет предвид от вещото лице при определяне на обезщетението. Не може да бъде прието становището на жалбоподателя за определяне на обезщетението по първоначалното заключение на вещото лице, тъй като при изготвянето му е взет предвид само един пазарен аналог, въпреки че са осъществени и други сделки. Предвид изложените съображения, стойността на дължимото обезщетение следва да бъде определена съобразно допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза при цена от 5,53 лв./1 кв. м., или общо за отчуждената част от имота - 17995 лв. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установяват направени разноски в размер на 300 лв. за вещо лице, поради което следва да бъдат присъдени в този размер. Не са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение, въпреки че е представен договор за правна помощ, в който възнаграждението е уговорено. Страната има право само на реално направените разноски, за които са представени доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение