Решение № 2538 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12978/2009 г.

Решение № 2538 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12978/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК и е образувано по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1209 от 8.7.2009 г., постановено по адм. дело № 1105 по описа за 2008 г. на Административен съд Варна, с което отменен РА № 250000252 от 11.2.2008 г. на ТД на НАП Търговище, потвърден с решение № 143 от 17.4.2008 г. на директора на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП относно част от определените на "Медицински център Солигена" ООД данъчни задължения по ЗКПО за 2002, 2003 и 2005. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. развива подробни доводи в касационната жалба относно отменения размер данъчни задължения. Иска решението да бъде отменено и да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба - "Медицински център Солигена" ООД не взема становище по нея.

1. Втората е подадена от "Медицински център Солигена" ООД, гр. Търговище, представлявано от управителя Добрин Папуров и процесуален представител срещу решение № 1463 от 21.8.2009 г., постановено по адм. дело № 1105 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна при ЦУ на НАП, с което е допълнено решение № 1209 от 08.07.2009 г. по същото административно дело с отхвърлителен диспозитив - отхвърля се жалбата на дружеството срещу същия ревизионния акт в останалата й част, т. е. за останалата част от данъчните задължения за същите 2002, 2003 и 2005 г. по ЗКПО. Твърди също, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и иска решението да бъде отменено, както и да се отмени РА в тази му част и се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба - директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид доводите в касационните жалби и разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното:

1. Касационната жалба на директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

1. Касационната жалба на "Медицински център Солигена" ООД е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационен контрол са две решения на административния съд - решение № 1209 от 8.7.2009 г., постановено по адм. дело № 1105 по описа за 2008 г. и решение № 1463 от 21.8.2009 г., постановено по адм. дело № 1105 по описа за 2008 г.. С първото съда е отменил частично ревизионния акт № 250000252 от 11.2.2008 г. на ТД на НАП Търговище, потвърден с решение № 143 от 17.4.2008 г. на директора на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП относно определен размер на данъчните задължения на дружеството за 2002, 2003 и 2005 г. по ЗКПО (отм.) - чл. 23, ал. 2, т. 10 и т. 13. Пропуснал е да се произнесе по останалата част от обжалвания размер на данъчните задължения, определени с ревизионния акт и по искане на органите по приходите - молба от 20.7.2009 г., е постановил съдебно решение, с което се е произнесъл и по останалата част от жалбата - същата е отхвърлена. За да достигне до тези изводи - за частична основателност на оспорването на ревизионния акт относно задълженията за тези три години, съда е разгледал много подробно фактическите и правните основания, съобразил е събраните по делото и административното производство писмени доказателства и е преценил, че правилно е преобразуван финансовия резултат в посока увеличение на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и т. 10 от ЗКПО /в съответните редакции/ поради непризнаване разходи по фактури, издадени от ЕТ "Кики 59-Марин Асенов" за 2002 г., "Томил Вест" ООД за 2002 г., "Мега Хим" ООД за 2002 г., "Венис 2002" за 2003 г., ЕТ "Сани Мод-Александър Александров" за 2002 г., "Хаим" ООД за 2005 г. и "Паскалев" ООД за 2005 г.. За всички доставки, направени на дружеството-касатор от тези търговци е прието, че не са представени доказателства както за извършването им, така и за надлежно осчетоводяване, включително и по изготвените две съдебно-счетоводни експертизи - единична и тройна. По отношение на увеличението на финансовия резултат на същите основания за посочените години, но за останалите разходи по фактури на "Проксима трейдинг" ЕООД за 2005 г., както и "Адонис 2002" ООД и ЕТ "Адонис-97-Светла Димитрова" за 2002, 2003 и 2005 г. е прието, че е увеличението неправилно и за същите обобщено са събрани достатъчно данни, въз основа на които да се направи извод, че тези разходи не са в нарушение на счетоводното законодателство.

Решението е правилно. Съдът аналитично и задълбочено е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства - тези по административната преписка по време и след ревизията, и тези в съдебното производство, както и изготвените два броя съдебно-счетоводни експертизи - единична и тройна. Не са допуснати нито нарушения на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила, напротив първата инстанция дори излишно подробно е повторила неколкократно какво е приетото от органите по приходите /доклада в първото заседание и първата част на съдебното решение/ и е провела съдебно производство, при което са спазени изискванията на процесуалните закони. В съответствие с данните по делото е достигнат до правилния извод, че приложимите норми на ЗКПО - редакциите съответно на чл. 23, ал. 2, т. 13 за 2002 г. и т. 10 за другите години се свързват с увеличение на финансовия резултат поради липса на доказателства - по реда на ред определен в нормативни актове или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. В тази връзка са анализирани всички данни както за надлежно отчитане от страна на касатора на разходите, така и данните, които са налице при неговите съконтрагенти, издатели на процесните фактури, по които разходите не се признават. Съдът поотделно за всеки един от търговците е обсъдил фактическите констатации, събраните доказателства и правните изводи, и обосновано е достигнал до извода, че такива разходи могат да бъдат признати само по фактури, издадени от "Проксима трейдинг" ЕООД за 2005 г., както и "Адонис 2002" ООД и ЕТ "Адонис-97-Светла Димитрова" за 2002, 2003 и 2005 г. За останалите разходи по фактурите на останалите търговци събраните доказателства не могат да оформят обобщен извод за тяхната документална обоснованост по реда в нормативни актове или същите да са в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство. Няма основание съдебните решения да бъдат отменяни и те следва да бъдат оставени в сила. И двете касационни жалби са неоснователни.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение