Решение № 2 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2020 г.

Решение № 2 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 808/22.04.2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 6/2020 г. С него се отменя разпореждане № 4506-40-389 от 26.11.2019 г. на директора на фонд "ГВРС"-София, с което на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 3 от ЗГВРСНР е било отказано на К. Полоьовска изплащане на гарантирано вземане и изпратена преписката на органа за произнасяне по същество по направеното пред него искане съобразно мотивите по тълкуване и прилагане на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, К. Польовска взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Польовска срещу разпореждане № 4506-40-389 от 26.11.2019 г. на директора на фонд ГВРС" – София с което е отказано изплащане на гарантирано вземане. Възраженията са били за незаконосъобразност на разпореждането с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е от фактическа страна, че със заявление от Польовска от 29.10.2019 г. е поискала отпускане на гарантирано вземане., като е декларирала, че е работила при работодател "БАЛИ ГРУП" ЕООД от 3.12.2018 г. на длъжност "организатор пътнически транспорт" до 1.08.2019 г. когато трудовото правоотношение било прекратено. Приложено към заявлението е справка за размера на начислените но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, издадена от управителя на дружеството. Установено е, че по така подаденото заявление е изготвен доклад от инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Пловдив с констатации, че не може да се извърши проверка и ревизия по разходите на ДОО, тъй като не се установява контакт с работодателя и не се представят счетоводни документи. Административният орган въз основа на собствените констатации и на заключение на съдебно счетоводна експертиза за целите на дело по несъстоятелност № 288/2019 г. по описа на ПОС е стигнал до извода, че не са начислени трудови възнаграждения и парични обезщетения, липсва правно основание за изплащане на гарантирано вземане. При установеното от фактическа страна съдът е приел от правна, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на чл. 35 АПК и чл. 9 АПК при събирането на доказателства относими към разрешаването на въпроса по същество. При тези констатации разпореждането е отменено. Решението е правилно. Съдът е установил спазването на материалните и процесуални норми при подаването на заявление за изплащане на гарантирано вземане. Установено е също така, че са представени необходимите доказателства относно установяването на материалните предпоставки за установяване на правото неговото упражняване. Правилно е прието от съда, че установяването и проверката на фактите, заявени пред директора на фонда, както и проверката на представените доказателства е в компетентността и задължението на органа да установи всички факти от значение за решаване на въпроса поставен пред него. Правилно е прието, че в изпълнение на служебното начало органът служебно установява фактите и служебно събира доказателствата и тези действия не са в тежест на заявителя, когато е изпълнил нормативните изисквания при подаване на заявлението. Недопустимо е да понесе последиците от бездействието на органа и размяната на доказателствената тежест, както и действията на работодателя. Наред с това, при подаване на заявлението на заявителя не са давани указания по повод събиране на доказателства относно установяване на фактите в кръга на заявеното право поради което в решението си съдът правилно е приел разпореждането за незаконосъобразно и го отменил. Решението като правилно следва бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение