Решение № 3421 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10097/2010 г.

Решение № 3421 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10097/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 1305/25.06.2010 г. на Административен съд гр. Варна, постановено по адм. дело № 1570/2009 г., в частта му, с която по жалба на "Булкам" ЕООД гр. Мартен е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № 180900171 от 31.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 256/28.05.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна, в частта му, в която за "Булкам" ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчен период /д. п./ м. 06.2007 г. в размер на 3 641,67 лв. и лихви за просрочие в размер на 898,21 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, в обжалваната част поради несъответствието му с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилни са изводите на съда, че при наличие на АПВ, с който за процесния период декларираният ДДС за възстановяване е прихванат със задължение на дружеството за корпоративен данък за 2006 г., установените правоотношения- признати права на прихващане или възстановяване, могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това ред в ДОПК - Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски". Според касатора, съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 133 ДОПК и не е съобразил разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в редакцията й след 19.12.2007 г. В касационната жалба се поддържа, че нормата на чл. 129, ал. 3 ДОПК е процесуалноправна и има действие занапред, поради което и доколкото настоящото ревизионно производство е образувано след влизане в сила но горепосоченото изменение, то следва да се приеме, че процедурата е спазена, лицето, издало ЗВР разполага с материално- правната компетентност да стори това. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение в атакуваната част и връщане на делото за произнасяне по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по жалбата - "Булкам" ЕООД гр. Мартен - не взема становище по същата. Прокурорът от ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба, подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е пълно установена от Административен съд- Варна и е безспорна. Ревизионният акт, предмет на обжалване по съдебен ред пред АС Варна е издаден по ревизионно производство, образувано със ЗВР от 4.12.2008 г., с обхват задължения по ЗДДС и ЗКПО на "Булкам" ЕООД гр. Мартен за период м. 11.2006 г. - м. 12.2007 г. вкл. с последваща ЗВР от 5.03.2009 г. е изменено основанието за възлагане на ревизията на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Двете ЗВР са издадени от орган по приходите, оправомощен от Директора на ТД на НАП Русе със заповед от 3.01.2006 г. РА е издаден на 24.03.2009 г. и с него за "Булкам" ЕООД са установени задължения за ДДС, вкл. за период м. 06.2007 г. - . в размер на 3 641,67 лв. и лихви за просрочие в размер на 898,21 лв. Видно е от доказателствата по делото, вкл. и от обстоятелствената част на РД и РА, че за д. п. м. 06 2007 г. "Булкам" ЕООД е подало СД по ЗДДС с резултат ДДС за възстановяване в размер на 5200,46 лв. ДДС е прихванат с АПВ № 6783/9.08.2007 г. със задължения на дружеството за корпоративен данък за 2006 г. АПВ не е обжалван и е влязъл в сила. Административният съд е приел, че при наличие на влязъл в сила АПВ за същия данъчен период, предмет на РА, АПВ, представляващ стабилен административен акт, може и следва да бъде изменен само по реда на чл. 133 и сл. ДОПК, а именно чрез възлагане на ревизия от териториалния директор на НАП. В случая е прието, че щом ревизията не е възложена от териториалния директор на НАП, а от орган по приходите, то е налице липса на материална компетентност на органа, издал ЗВР. Липсата на изначална материална компетентност за възлагане на ревизия опорочава цялото ревизионно производство и води до нищожност на издадения РА. В случая тази нищожност е налице само по отношение на данъчния период, за който са установени и признати право на прихващане и възстановяване на ДДС с влязъл в сила административен акт - АПВ. Според касатора съдът е постановил незаконосъобразно решение, тъй като неправилно е тълкувал приложимия закон. Според него разпоредбата на чл. 133 ДОПК следва да бъде тълкувана в точния си смисъл и не може да бъде тълкувана разширително. Редът по чл. 133 и сл. ДОПК, вкл. и относно компетентния орган, възлагащ ревизията, е приложим само при влезли в сила и необжалвани по съдебен ред ревизионни актове, но не и при други актове, вкл. АПВ, който няма характеристиките на ревизионен акт и не установява данъчни задължения. Освен това, касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в редакцията й в сила от 19.12.2007 г., като приложима според него норма предвид действието й занапред и обстоятелството, че ревизията е започнала с издаване на ЗВР на 4.12.2008 г., при действието на тази разпоредба. Съгласно чл. 129, ал. 3 ДОПК, независимо от извършване на прихващане или възстановяване по АПВ, задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Касационните оплаквания са неоснователни. Решението в оспорената му част е постановено изцяло в съответствие с приложимите норми и утвърдената съдебна практика. Същността на акта за прихващане или възстановяване, до промяната в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 - ДВ бр. 108/2007 г. - предполага, че с него вече са били прегледани и установени данъчни задължения. АПВ има всички характеристики на стабилен административен акт, поради което, не би могло задължението или правото, определени с него, да бъдат променяни, без спазване на определени правила. Тези правила са именно установените в чл. 133 и сл. ДОПК, вкл. и относно императивното посочване на органа, възлагаш ревизията - Териториален директор на НАП. Относно приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, същата е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършването на възстановяването/прихващането, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят вече не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Вярно е, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, но от това следва извод, различен от направения от касатора. Изводът е, че актовете за възстановяване/прихващане и ревизионният акт, с които ще се установят задължения за данъци следва да са издадени след 19.12.2007 г. В противен случай се създава различен режим за възстановяване на данъци с акт, издаден преди 19.12.2007 г. и установяване на задължения за данъци след 19.12.2007 г. за същия период, за който са признати права с индивидуален административен акт, който се ползва със стабилитет, който може да бъде накърнен по указания в закона ред. В този смисъл следва да се отбележи и разбирането на КС на РБ в решение по конст. дело № 9/1996 г., че нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят с оглед правилото за неретроактивност на данъчните норми. Предвид изложеното, заповедта за възлагане на ревизия в настоящия случай е издадена от лице без властническо правомощие за това за данъчен период м. 06.2007 г., поради което ревизионният акт в частта си относно същия данъчен период се явява нищожен. Като е достигнал до същите изводи, административен съд- Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо " А" отделение,