Решение № 4907 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7396/2019 г.

Решение № 4907 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7396/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Михайлова и Б. Борисов против решение № 144 от 9.04.2019 г., постановено по адм. д. № 59/2019 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 646/26.10.2018 г. на Кмета на Община Бяла Слатина, с която е спряно производството по извършване на припознаване на С. Цветанова от Б. Борисов и е отказано вписване на лицето Б. Борисов като баща в акта за раждане на детето. Касаторите И. Михайлова и Б. Борисов твърдят, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъкват, че към датата на подаване на заявлението за припознаване детето е било живо, а майката изрично е заявила, че не оспорва припознаването. Искат отмяна на съдебното решение. Ответникът Кметът на община Бяла Слатина не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Враца е образувано по жалба срещу Заповед № 646/26.10.2018 г. на Кмета на Община Бяла Слатина, с която е спряно производството по извършване на припознаване на С. Цветанова от Б. Борисов и е отказано вписване на лицето Б. Борисов като баща в акта за раждане на детето. Административното производство е започнало по заявление за припознаване, вх. № АО-2016/4.10.2018 г. до Кмета на Община Бяла Слатина, с което Б. Борисов е заявил при условията на чл. 64 от СК припознаване на свое дете С. Цветанова, [дата на раждане] от майка И. Михайлова. В заявлението майката е удостоверила, че не оспорва припознаването. Видно от препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 1258 от 13.10.2018 г., С. Цветанова е починала на 12.10.2018 г. и е оставила като единствен наследник своята майка – И. Михайлова, съгласно приложеното удостоверение за наследници. Майката на починалото дете и Б. Борисов са сключили граждански брак на 13.11.2018 г., съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак. Преди брака, съпрузите имат родени още шест деца, в периода 2009 г. – 2017 г. При тази фактическа обстановка, съдът е приел за установено от правна страна, че с постановения отказ от вписване на надлежно волеизявление за припознаване в съставен вече Акт за раждане, е погълнато разпореждането по спиране на производството, тъй като отказът от вписване на припознаването всъщност е произнасяне по същество на отправеното искане. Съдът е приел, че за да бъде вписано припознаването в графа "Бележки" на Акта за раждане, в който смисъл е чл. 49 от ЗГР, следва да са налице всички предпоставки чл. 64 СК. В конкретния случай, тъй като детето е починало без да остави низходящи, съдът е счел, че не са налице основанията за припознаване. Поради това е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно, тъй като е постановени при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Неправилно съдът приема, че заповедта, в частта, в която е спряно производството, е "погълната" от произнасянето на административния орган по същество. Административният орган е изразил в самостоятелен диспозитив воля за спиране на административното производство и това волеизявление подлежи на съдебен контрол на самостоятелно основание. Административните актове не се отменят с конклудентни действия, а "поглъщането" на волеизявление не е предвидено в хипотезата на административната правна норма. Отхвърляйки изцяло жалбата, съдът е обективирал воля, че заповедта е правилна в частта, в която производството е спряно. Решението в тази част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Не са били налице предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 1 АПК, тъй като смъртта на страна в административното производство е основание за неговото спиране само с оглед издирване на евентуални наследници. От представеното по делото удостоверение е видно, че единствена наследница на починалото дете е неговата майка, също страна в производството. Ето защо решението в посочената част следва да бъде отменено. Решението е неправилно и в останалата част. Съдът не е отчел, че решението на административния орган е постановено при неизяснени факти, което препятства възможността за проверка на съответствието на административния акт с материалния закон. Действително, съгласно чл. 64 СК, могат да бъдат припознати само починали деца, които са оставили низходящи. Според действащия Семеен кодекс мъжът, който твърди, че е баща на детето, няма активна легитимация да предяви иск за установяване на произхода си на баща, защото законът му е предоставил друга възможност да установи своето бащинство - припознаването. Той може да предяви иск за бащинство само в хипотезата на чл. 66, ал. 2 от СК, ако извършеното от него припознаване бъде оспорено. Припознаването е едностранен, формален и неотменим акт, за който е необходимо припознатият да няма установен произход. За да породи обаче припознаването действие, то следва да бъде вписано в акта за раждане. Необходимо условие, за да бъде осъществено вписването, е да няма оспорване на припознаването от страна на родителя или детето, ако то е навършило 14 години – чл. 66 СК. В случая майката на детето изрично е заявила, че няма да оспори припознаването, поради което длъжностното лице е следвало в 7- дневен срок от получаване на заявлението да уведоми за това Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Съдът не е проверил дали това задължение е извършено. Вярно е, че дирекция "Социално подпомагане" може да оспори припознаването само по съдебен ред и че нейното мнение принципно не се отразява на задължението на длъжностното лице по гражданското състояние да извърши вписване на припознаването, съгласно чл. 66, ал. 2 СК. В конкретния случай обаче тя може да предостави становище, което е от значение за спора. Административният орган е следвало пряко да приложи чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Длъжностното лице по гражданското състояние няма право да извършва преценка на заявлението за припознаване, но когато отказва вписване на такова заявление, то следва да съобрази доколко този отказ е съобразен с цитираната норма на чл. 8 ЕКПЧ. Разглежданият казус е свързан с приложението на чл. 8 от Конвенцията и намеса в упражняването на правата, защитавани от тази разпоредба. Един от аспектите на правото на зачитане на личния и семейния живот, установено в чл. 8, ал. 1 от Конвенцията, е правото да се установи биологичната връзка между детето и биологичния му баща. Поради това, независимо, че нормата на чл. 64 СК не допуска припознаване на починало дете, което не е оставило низходящи, тази забрана, при прякото действие на ЕКПЧ не може да е се счита за абсолютна, предвид предимството на ЕКПЧ пред националното право – чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Становището на Европейския съд по правата на човека, изразено в решение от 8.12.2016 г. по делото Л. Д. и П. K. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ (Жалби № 7949/11 и 45522/13), че "невъзможността на бащата да установи биологичното си бащинство с детето си съставлява неспазване на личния живот и нарушение на чл. 8 от Конвенцията", не е изолирано. ЕСПЧ приема несъответствие на национално законодателство с Конвенцията например по повод забраната за установяването на произход от биологичния баща на детето, докато съществува презумпцията за бащинство. Според съда, "зачитането" на семейния живот по смисъла на Конвенцията "изисква биологичната действителност да има предимство пред една юридическа презумпция". Нещо повече, в практиката си съдът приема, че "от момента на раждането на детето и поради самия факт на раждането между детето и родителят му съществува връзка, която е равностойна на "семеен живот" с родителите, дори ако същите не живеят заедно" и уточнява, че понятието "семейство", употребено в чл. 8 от Конвенцията, не се ограничава само до отношенията, основани на брак, както и че "всяко дете от момента на раждането си е част от семейната единица". В светлината на тази практика изглежда, че абсолютната забрана за припознаване на дете, което е починало, може да влезе в противоречие с чл. 8 от Конвенцията, особено в настоящия случай, в който волеизявлението за припознаване е извършено, докато детето е било живо, както и предвид изричното заявление на майката, че не оспорва припознаването. Ето защо на административния орган следва да бъде признато право на преценка дали да извърши вписването на припознаването, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая. Факторите, които трябва да се вземат предвид, включват естеството на връзката между биологичните родители, както и интереса и привързаността, показани от биологичния баща към детето преди или след раждането (Nylund c. Finlande, no 27110/95, ЕСПЧ 1999-VI, Anayo c. Allemagne, no 20578/07, § 57, 21 декември 2010 г.). От значение е дали връзката на касатора с детето представлява достатъчно основание, за да попадне в понятието "семеен живот", визирано в чл. 8, § 1 от Конвенцията (вж. и Marinis c. Grиce, no 3004/10, § 57, 9 октомври 2014 г.).