Решение № 5786 от 14.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Василев от гр. Варна и П. Добрев от [населено място], общ. Твърдица, обл. Сливен, двамата представлявани от адв. А. Георгиева, против решение 1691/15 декември 2021 г. по адм. д. 1705/2021 г. по описа на Административен съд Варна. Формирано е искане за отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и за отмяна по същество на заповед 151/15 юли 2021 г. на кмета на район Одесос, община Варна. Ответната страна кметът на район "Одесос", чрез процесуалния си представител адв. А. Дилов, депозира отговор на касационната жалба, като излага становище за нейната неоснователност и иска решение 1691/15.12.2021 г. да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователнност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от И. Василев против заповед 151/15 юли 2021 г. на кмета на район Одесос, община Варна, с която и на основание чл. 46 ЗМСМА, чл. 224а, ал. 1, вр. ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, е наредено спиране на незаконен строеж Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 10135.1501.1098.1 и пристройка към нея , находяща се в гр. Варна, [улица], прекъсване на електрическото захранване и преустановяване доставянето на ел. енергия и вода. съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, първоинстанционният съд след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително вземайки предвид доводите и възраженията на страните и заключението на изслушаната и приета СТЕ, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи относно законосъобразността на оспорената заповед 151/15.07.2021 г. на кмета на район Одесос, община Варна на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът правилно е преценил, че в хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нейната отмяна. Административният орган е предприел всички необходими действия по уведомяването на касаторите за започване на административното производство по издаване на административния акт. Неоснователни са доводите на касаторите за квалифициране на извършените строителни и ремонтни дейности в едноетажна сграда с идентификатор 10135.1501.1098.1, строеж от пета категория, като текущ ремонт. Съгласно § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ текущ ремонт на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: засяга конструкцията на сградата; извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Видно от приетата по делото СТЕ извършеният строеж не представлява текущ, а основен ремонт, при който са извършени конструктивни промени, състоящи се в: премахване на част от носещия фасаден зид до югозападната фасада; премахване на входно антре стоманобетонна плоча и носещи фасадни зидове; монтиране на две стоманени колони, върху които е поставена носещата стоманена греда; премахване на дървената покривна конструкция; монтиране на термопанели, които стъпват върху съществуващ зид към ПИ 1099 и върху новата стоманена греда, като е увеличена стрехата на покрива. Извършени са и частични конструктивни промени, свързани с подмяна на носещия фасаден зид с нова стоманена конструкция от две колони и греда, монтирана върху тях. Не са извършвани укрепване или замяна на други конструктивни елементи, не е изпълнено изливане на стоманобетонни плочи, колони и основи. Заключението на вещото лице е за извършен основен ремонт, тъй като е извършено частично възстановяване и частична замяна на конструктивни елементи и инсталации на строежа, както и строително-монтажни работи, с които първоначално вложените, но износени материали и конструктивни елементи са заменени с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност. От приетото заключение се установява, че площта на сградата е увеличена от 46 кв.м на 60,50 кв.м. Констатира се още, че за сградата не са налице строителни книжа, не е издадено и разрешение за строеж. Противно на довода в касационната жалба, извършването на основен ремонт следва задължително да се предхожда от издаването на разрешение за строеж. Нормата на чл. 147, ал. 1, т. 3УТ, съгласно която не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство, не отменя изискването за издаване на разрешение за строеж. Без последното извършеният основен ремонт на покрива следва да се квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд приема, че липсва противоречие между диспозитива и обстоятелствената част и диспозитива на процесната заповед. Без съмнение под спиране на незаконния строеж се разбира спиране на изпълнението на същия на основание чл. 224а, ал. 1, вр. ал. 5 и ал. 6 ЗУТ. Фактът, че в диспозитива административният орган не е разпоредил и забрана за достъп до строежа, освен спирането на неговото изпълнение, не съставлява нарушение на изискванията за форма, нито съществено нарушение на административнопроизводствените правила, каквито доводи излагат касаторите. Последното не нарушава техни права и законни интереси, следователно не обуславя отмяна на заповедта на това основание. Правилно съдът е приел, че прекратяването на подаването на вода и ел. енергия е свързано не със забрана на достъпа до строежа, а със спирането на неговото изпълнение. Правилността на преценката на първостепенния съд за процесуалната и материалноправна законосъобразност на административния акт мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане на претендираното в срок юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение