Решение № 1846 от 20.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Ж. Колева и Й. Вътева, подадена от адвокат Н. Пенчев, срещу решение 4920 от 18.07.2022 г., постановено по адм. дело 7770/2021 г. по описа на Административен съд София - град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване на оспорената заповед, със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът М. Величкова, чрез адвокат П. Гунев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед 18-5485/19.05.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - София, в частта с която е отказано изменение в Кадастралната карта и кадастралния регистър за нанасяне на сграда с проектен идентификатор 68134.1976.615.3. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че в случая не е налице спор за материално право, който да е основание за отказ да се нанесе в КККР съществуващата сграда. Действително установява се с приетите писмени доказателства, че между заинтересованите страни Колева и Вътева от една страна и жалбоподателката Величкова от друга, е налице вещноправен спор относно принадлежността на правото на собственост върху имот с идентификатор 68134.1976.145. Този спор обаче не засяга процесната сграда с проектен идентификатор 68134.1976.615.3, която според изричната норма на чл.23, т.2 ЗКИР е самостоятелен обект на кадастъра и следва да бъде отразена в КК чрез своето действително местоположение и граници/очертания. Съдът е посочил, че между страните няма спор, че процесната сграда съществува на място. Няма спор и по това, че проектът за нанасянето й в КК, съответства на действителното местоположение, граници и размери на сградата. Този факт съдът е приел за установен и с приетата и неоспорена СТЕ. Вещото лице е установило, че данни за съществуването и местоположението на процесната сграда могат да бъдат намерени в сателитни снимки на местността от 2003г. Съдът е счел, че при одобряване на КККР за територията на кв. Драгалевци през 2011 г. (Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителния директор на АГКК) е допусната непълнота в данните за процесната сграда, доколкото кадастърът следва да отразява действителното състояние на имотите - обект на кадастъра, като ги определя чрез тяхното местоположение, граници/очертание и размери. Съгласно приложимата норма на чл.26, ал.1 всеки поземлен имот, сграда, съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект, и самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура получават идентификатор. В случая съществуващата на място сграда не е била заснета и нанесена при одобряването на КК и този пропуск е следвало да бъде отстранен по реда на чл.54 ЗКИР. Съдът е извел извод, че като е стигнал до обратния извод административният орган е постановил един незаконосъобразен акт, който е отменил. Така постановеното решение е правилно. Доколкото между страните не е налице спор, че процесната сграда с проектен идентификатор 68134.1976.615.3 съществува на място, както и че изготвеният проект за нанасянето и в КК съответства на действителното и местоположение, граници и размери, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, то правилен е изводът на съда, че сградата следва да бъде отразена в КК чрез своето действително местоположение и граници/очертания, тъй като същата представлява самостоятелен обект на кадастъра, съобразно изричната норма на чл. 23, т. 2 ЗКИР. След като не е налице спор по отношение на обстоятелството, че заявеният за нанасяне обект съществува реално върху терена така, както е отразен в проекта за изменение, то същият подлежат на нанасяне в КККР по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54 ЗКИР. Кадастърът следва да отразява фактическото състояние и има само констативно действие и процесната сграда негов годен обект по смисъла на чл. 23, т. 2 ЗКИР. Неоснователни са доводите на касаторите за наличие на спор за материално право. Определение на спор за материално право по смисъла на чл. 70 и чл. 71 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. е даден в § 1, т. 16 от същата- когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Видно от проекта за изменение, между заинтересованите страни е налице вещно-правен спор относно принадлежността на правото на собственост върху имот с идентификатор 68134.1976.145, който обаче не засяга процесната сграда с проектен идентификатор 68134.1976.615.3, доколкото същата е самостоятелен обект на кадастъра и следва да бъде отразена в КК чрез своето действително местоположение и граници/очертания. Нанасянето на сградата не засяга границите на поземлените имоти, независимо, че очертанията на сградата попадат в два различни имота, собственост на различни лица, т.е. правата на вписаните в кадастралния регистър собственици на поземления имот не се накърняват. На следващо място, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че при одобряване на КККР за територията на кв. Драгалевци през 2011 г. (Заповед РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителния директор на АГКК) е допусната непълнота в данните за процесната сграда, доколкото кадастърът следва да отразява действителното състояние на имотите - обект на кадастъра, като ги определя чрез тяхното местоположение, граници/очертание и размери. Съгласно приложимата норма на чл.26, ал.1 всеки поземлен имот, сграда, съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект, и самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура получават идентификатор. В случая съществуващата на място сграда не е била заснета и нанесена при одобряването на КК и този пропуск е следвало да бъде отстранен по реда на чл.54 ЗКИР. Като е стигнал до обратния извод административният орган е постановил един незаконосъобразен акт. Правилно е прието от съда, че с нанасянето на сградата - обект на кадастъра, в КК не се засягат границите на поземлените имоти, независимо, че очертанията на сградата попадат в два различни имота, собственост на различни лица. При наличие на спор относно принадлежността на правото на собственост на сградата същият следва да бъде разрешен по общия исков ред. Дори и да е налице такъв спор обаче, той не засяга отразяването на обекта в кадастъра, а е относим към записа в КР. В чл.41, ал.2 ЗКИР са регламентирани източниците на данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които черпят правата си. Според ал.6 на чл.41 ЗКИР, когато от събраните данни по реда на ал.2 и ал.З се установи наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в КР се записват данните за всички лица и документи. Доколкото в случая няма спор относно съществуването, местоположението, границите/очертанията на сградата с проектен идентификатор 68134.1976.615.3, то законът задължава началника на СГКК да отрази тези данни в КК. Друг е въпросът кои лица ще бъдат записани в КР като собственици или носители на други вещни права в имота, съобразно представените документи. С оглед гореизложеното, решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно заявеното искане за разноски от ответника М. Величкова, касаторите дължат реално направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв, съставляващи адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ и съдействие от 18.01.2023г. и приложения списък по чл.80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение