Решение № 1225 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 118/2008 г.

Решение № 1225 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 118/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК решението на П. окръжен съд от 24.10.2007 г. по гр. д. № 624/2007, с което е потвърдено решението на П. районен съд от 12.04.2007 г. по гр. д. № 2147/05, с което е допусната делба на имот при квоти 18/20 за ищеца и 2/20 за ответника. Недоволен от решението е касаторът К. Н. К., К. Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, без да излага в какво се състои неправилността на обжалваното решение. Ответникът по жалбата Й. К. Б. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери служебно валидността и допустимостта на обжалваното решение, го намира валидно и допустимо. То е постановено от надлежен състав на съда, в пределите на правораздавателната му власт, в надлежна форма и по допустим иск за делба на имот. Като провери правилността на обжалваното решение с оглед спазването на императивните разпоредби на законосъобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, съдът я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е придобил 16/20 от имота по сделка с М. С. и 2/20 от имота по сделка със С. К., а ответникът е придобил 2/20 от имот по наследство. Делът на наследницата Л не увеличава дела ответника като сънаследник, тъй като отказът от наследство е направен през 2000 г. - след издаването през 1996 г. на констативния нотариален акт, с който са установени квотите на наследниците. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че с подаването на молба за издаване на констативен нотариален акт за процесния имот наследницата Л. е приела наследството, поради което последващ неин отказ от него е недействителен и тя е могла, макар и след извършването му, да се разпореди валидно със своята част от имота. Видно от изложеното обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касацията не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение