Решение № 420 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2013 г.

Решение № 420 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6982/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Рачо Рачев като процесуален представител на ЕТ "Краси Комерс - Красимир Ганев" - гр. Габрово срещу решение № 129/28.03.2013 г., постановено по адм. дело № 242/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА № 071102176/03.10.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 650/29.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за установен за довнасяне ДДС в размер на 63 145,20 лв. и лихви - 7 462,51 лв. поради отказан данъчен кредит по доставки на стоки от "Макс Инженеринг" ЕООД, "Стил Трейд" ЕООД, "Интерстрой 99" ЕООД, "Вия къмпани 9" ЕООД и "Строй инвест 12" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е преценил доказателствата по делото, от които се установява реалността на доставките, като представени договори за наем, експедиционни бележки, които доказват приемане/предаване на стоките, предмет на процесните фактури, както и са представени пътни листове, от които се установява транспортирането на стоките. Касаторът е изложил оплаквания, че неправилно съдът не е кредитирал представените счетоводни документи, тъй като били неподписани копия. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, първоинстанционният съд е приел, че не установена реалността на процесните доставки, фактурирани от "Макс Инженеринг" ЕООД, "Стил Трейд" ЕООД, "Интерстрой 99" ЕООД, "Вия къмпани 9" ЕООД и "Строй инвест 12" ЕООД. Според съда наличието на фактури не е достатъчно основание за да се претендира право на данъчен кредит, тъй като подлежи на приспадане ДДС, начислен от доставчик - регистрирано по ЗДДС лице и то на основание прехвърляне право на собственост върху стоки на получателя. Съдът е разгледал и преценил доказателствата по всяка една от доставките, свързани със следните стоки: от "Стил Трейд" ЕООД - воалит; от "Интерстрой 99" ЕООД - черни тръби безшевни или спиралозаваръчни, контактори, прекъсвачи и трансформатор; от "Вия къмпани 9" ЕООД - черни тръби безшевни или спиралозаваръчни; от "Строй инвест 21" ЕООД - графитна смазка, хидравлично и редукторно масло, емулсол, веро и др. и от "Макс инженеринг 09" ЕООД - ел. кабели, двупластово велпапе, ПЕТ, фолио, фасадна мрежа, поцинкована ламарина, усилен воалит и др. Въз основа на това са потвърдени констатациите на ревизионния акт за липса на осъществени реални доставки на стоки - чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Представените експедиционни бележки съдът е приел, че с тях не се доказва предаването на стоките, тъй като от тях не ставало ясно от кого са подписани, а относно представените пътни листове, не било отразено какъв товар са превозвали посочените в тях транспортни средства. Относно позоваването от страна на жалбоподателя на представените в съдебното производство ревизионни актове на доставчиците, първоинстанционният съд се е съобразил решенията по дела С-642/11 и С-643/11 на СЕС и въз основа на тях е приел, че макар с ревизионните актове на доставчиците да не е извършена корекция на начисления ДДС, не е доказана реалността на доставките на процесните стоки. Относно позоваването на други решения на СЕС - по дела С-80/11 и С-142/11 и С-285/11, съдът е изложил мотиви, че в ревизионния акт не са правени изводи за извършена данъчна измама, а само за недоказване реалността на процесните доставки, затова и посочените решения на европейския съд според първоинстанционният съд не водят до други изводи. Наред с това решаващият съд се е позовал на други решения от практика на СЕС - дела С-342/87 и С-454/98, за да обоснове с тях, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон, а в процесния случай според съда не е доказано предаването на стоките. Обжалваното решение е неправилно постановено. Няма спор по делото и е установено от ревизиращите органи чрез изрична констатация, че ревизираният субект ЕТ "Краси Комерс - Красимир Ганев" извършва дейността си чрез два магазина в гр. Габрово и склад за найлонови изделия в гр. София, както и две складови помещения в гр. Габрово. Установено е също така от приходната администрация, че посочените доставчици са отразили издадените от тях на касатора фактури в счетоводствата си. Спорът между страните по делото е относно това дали са осъществени в действителност фактурираните доставки на стоки. За признаването на правото на приспадане на данъчен кредит следва по безспорен начин да се установи предаването на стоките, т. е. че са преминали във фактическата власт на получателя по доставките. Когато се касае за родово определени вещи, се прилагат правилата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, според който собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Тази разпоредба се свързва с изискването и на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, дефинираща понятието доставка на стока. Като се има предвид, че в чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО се изисква предаване във фактическата власт на получателя по доставката, означава, че общностното право позволява предаване на стоката и от несобственик. Важно е да се установи предаването на стоката, което съгласно националното законодателство се осъществява чрез допустимите в него доказателства и доказателствени средства. Представените по делото експедиционни бележки не са оспорени по предвидения процесуален ред (чл. 193 ГПК) от процесуалния представител на приходната администрация. Същите могат да заместят приемателно-предавателните протоколи, когато са подписани и от двете страни по доставката. В експедиционните бележки са налице подписи и на приел и на предал, както и са положени печати на доставчика и на получателя. Обсъждането от приходните органи в ревизионния доклад, както и в ревизионния акт на подписите на подписалите експедиционните бележки е необосновано, тъй като оспорването им може да се извърши само чрез графологическа експертиза. Няма нормативно изискване в приемателно-предавателните протоколи или в експедиционните бележки да се изписват имената на подписалите ги. Друг е въпросът ако тези документи въобще не носят подписи, което поставя въпроса за тяхната истинност при преценката като частни свидетелстващи документи. Предвид, че последните не се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална, следва в случай на оспорване от ответната страна следва да се открие производство по оспорването им. Разбира се, неоткриването на производство по оспорване не лишава съдът да извърши преценка и да се произнесе дали ги приема като годни доказателства или не. В процесния случай освен експедиционните бележки са представени и пътни листове, които също не са били оспорени от приходната администрация в съдебното производство, но съдът не ги е ценил като годни доказателства, тъй като в тях не бил описан товара, който е превозван. Непосочването на точното описание на товара обаче, не може да опорочи пътния лист като документ, установяващ, че стоката е превозена, а и видно от представените по делото пътни листове, бланките им не съдържат като реквизит посочването на стоките, които се превозват. Незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е установено касаторът да е наел складово помещение в гр. София. Изрично в ревизионният акт и в решението на решаващия орган е посочено, че ревизираният субект е наемател на склад за найлонови изделия в гр. София, както и на две складови помещения в гр. Габрово. Относно складовете, които са ползвали доставчиците и които са вписани в експедиционните бележки, неправилен е подхода на ревизиращите органи, които са извършили проверки в "Кадастър и имотен регистър", от който са установили, че не само "Стил Трейд" ЕООД, но и останалите доставчици нямат собствени недвижими имоти - складови помещения, както и че при насрещните проверки не са представени доказателства за наети такива. Първоинстанционният съд необосновано е приел, че макар да са представени договори за наети складове, не е доказано, че те наистина са ползвани от доставчиците, тъй като не е доказано фактическото им използване, включително и чрез водене на складова наличност. За превозването на стоката "воалит" с доставчик "Стил Трейд" ЕООД мотивите на съда са свързани с обсъждане на съдебно-техническата експертиза относно възможността на бус "Ситроен Джъмпър" да го превози. Наистина задачите, поставени на експертизата са свързани с това дали може посоченият автомобил да превози фактурираното количество воалит. Вещото лице е посочило в заключението си, че общото тегло на закупения воалит е 14000 кг, комплектован в 700 бр. еднотипни рула и като се има предвид разстоянието между двата склада (на доставчика и на получателя) около 10 км е необходимо да се извършат около 9 курса, както и че превишението на товара на автомобила може да доведе до увреждания по окачването и ходовата му част. Експертът обаче е пояснил в тази част на заключението, че е необходимо относно превишението на полезния товар, който може да понесе автомобила да бъде изпитан в лабораторни условия. В съдебно заседание той е пояснил, че принципно може да се движат претоварени автомобили, но не може да отговори за процесния автомобил дали в този си вид може да се движи безпрепятствено. На практика заключението на съдебно-техническата експертиза не дава конкретни отговори, а предположения, каквито са и констатациите в ревизионния акт. В случая от особена важност е било да се установи наличието на фактурираното количество при доставчика, за да се докаже, че той е имал в наличност от процесната стока и е могъл да я предаде на получателя. За това обстоятелство се съдържат констатации в ревизионния акт, според които предходен доставчик на "Стил Трейд" ЕООД е "Изола Петров", от който е получил воалит. Констатирането от ревизорите, че закупеният от "Стил Трейд" ЕООД е на много по-ниска цена, от тази, на която той е продал на касатора, е без правно значение за правото на приспадане на данъчен кредит за ЕТ "Краси Комерс - Красимир Ганев". Относно доставките на посочените по-горе стоки от "Макс Инженеринг" ЕООД, "Интерстрой 99" ЕООД, "Вия къмпани 9" ЕООД и "Строй инвест 12" ЕООД неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице предаването им във фактическата власт на касатора. При наличие на представени в ревизионното производство експедиционни бележки, носещи подписи и печати на страните по доставките и пътни листове, които не са били оспорени от приходната администрация в съдебното производство по реда на чл. 192 ГПК, то няма пречка да се признае, че касаторът е упражнил законосъобразно правото си на приспадане на начисления му и платен от него на доставчиците му ДДС като данъчен кредит. Ненамирането на доставчиците не може да рефлектира върху посоченото право на получателя, след като последният при поискване още в ревизионното производство е представил документите, установяващи предаване на стоките по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД и тяхното превозване. И за тези доставчици необосновано приходните органи са приели, че след като в имотния регистър няма отразени собствени складови помещения на доставчиците, това означава, че те не са разполагали с такива и като възприел този довод, първонистанционният съд е постановил неправилно решение. При непроведено производство по чл. 193 ГПК поради липсата на оспорване от страна на приходните органи, тяхното процесуално бездействие, не може да се вмени във вина на получателя по доставките, от което той да не може да черпи права. Единствено по отношение на складовото помещение, наето от "Стил Трейд" ЕООД, приходните органи са оспорили договорът за наем и за който е открито производство по оспорване по чл. 193 ГПК, за което касаторът въпреки указанията на съда, не е ангажирал доказателства. При наличие обаче на доказателства - неоспорените от приходната администрация експедиционни бележки, подписани от представители и на двете страни по доставките, както и на пътни листове за превозване на стоката, липсата на договор за наем на доставчика не може да се приеме за решаващо относно извода на ревизията и на съда, че въз основа на него не е установена реалността на доставката. Както вече се посочи, при наличие на доказателства за предаване, респ. превозване на стоката, както и че доставчикът е закупувал от свои доставчици воалит, което е констатирано по време на ревизията, игнорирането от доказателствата на представения договор за наем, не е достатъчно, за да се направи извод, че доставката е нереална. При установена реалност на процесните доставки, законосъобразно касаторът е упражнил правото си на данъчен кредит, тъй като са налице предпоставките за това право - чл. 6, ал. 1, чл. 25 във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Като е постановил решението си, отхвърляйки жалбата на касатора, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в разрез с доказателствата, събрани по делото, в нарушение на приложимия по делото материален закон, както и решението му е необосновано. Решението като неправилно на посочените основания, следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество, с което ревизионният акт на едноличния търговец бъде отменен както незаконосъобразен. На отмяна подлежи решението и в частта за разноските. Предвид изхода на делото на касатора се дължат разноски в размер на 175 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, I отделение,