Решение № 6962 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3041/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Доспат, чрез проц. представител адв. Д. Кисьов, против решение 317/22 декември 2023 г., постановено по адм. д. 142/2023 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Т. Д., против заповед К-251/02 май 2023 г. на кмета на Община Доспат, с която на основание чл. 225а, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 и чл. 225, ал.2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж Масивна сграда пристройка на един етаж към жилищна сграда, попадащ в УПИ V, кв. 20 по плана на [населено място], община Доспат, с размери в план и геодезическо заснемане. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно по делото е установено, че процесният строеж Масивна сграда пристройка на един етаж към жилищна сграда, предмет на оспорената заповед, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Видно от събраните свидетелски показания е, че пристройката на южната фасада е изградена непосредствено след изграждането на жилищната сграда в периода 1984-1985 г. Съдът законосъобразно е приел, че органът не е индивидуализирал вярно строежа, не е установил неговата търпимост по см. на § 16, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, както и на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ и не е изложил мотиви за отсъствие на основания за премахването му като незаконен. Всичко това, комплексно преценено, е довело до верния извод на първоинстанционния съд, че издадената заповед е незаконосъобразна и правилно я е отменил. Действително в заповедта не е разграничено първоначалното строителство и новото строителство, а е разпоредено премахване изцяло на постройката от 6,9 кв. м. Видно от събраните доказателства пристройката е съществувала и преди ремонта, а именно както е посочена в свидетелските показания Кабинка към входа на основната сграда, като административният орган не е изследвал въпроса какво е било състоянието на пристройката преди ремонта, и какво е след ремонта, за да определи коя част подлежи на премахване и коя не. На следващо място административният орган не е изпълнил и задължението си да установи дали са налице основания строежът да бъде приет за търпим и съответно като такъв неподлежащ на премахване. Видно от приетата по делото СТЕ е, че вещото лице е посочило, че пристройката във вида, в който съществува отговаря на всички правила и норми на строителството, действали по време на ЗТСУ и действащи сега по времето на ЗУТ. С изграждането на пристройката не се завишават градоустройствените показатели, вида и обема на строителството са допустими съгласно действащия регулационен план на [населено място] и пристройката не е изградена на намалени отстояния от съседни имоти. Периодът на строителството е установен от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, като единият заявява, че е извършено 1985-1987 г., а според другия 1985-1990 г. При така събраните доказателства правилно първоинстанционният съд е обосновал извод за търпимост на процесната сграда на основание § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника С. Т. Д. следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 1250 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 27 февруари 2024 г. и списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав