Решение № 7521 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10583/2014 г.

Решение № 7521 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10583/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Радостин Георгиев Сербезов лично и като управител на "РАДИ-ГАРД" ЕООД, с адрес за призоваване гр. София, жк "Младост" 2, бл. 234, вх. 2, ет. 5, ап. 12 против решение № 3891/12.06.2014 г. по адм. д. № 4013/2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/. Със същото е отхвърлен като неоснователен искът им по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в размер на 600 000 лв., произтичащи от незаконосъобразна заповед на началника на 8 РУП и действия и бездействия на полицейски органи във връзка с оказано съдействие на частен съдебен изпълнител. Наведени са доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрк. Панайотова изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца имуществени вреди, които да са в причинна връзка с отменен като незаконосъобразен административен акт или твърдяните действия и бездействия на полицейски служители. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил исковете като неоснователни. По отношение на твърденията за наличие на незаконосъобразна заповед на началника на 08 РУП, административния съд е приел, че липсват доказателства в тази насока и твърденията са неоснователни. Съдът е приел, че всички действия предприети от полицейските служители са в рамките на закона. Присъствието им при въвода във владение, осъществен от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ е било на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК и тяхната функция е била охранителна. Установено е, че е издадено разпореждане по реда на чл. 7, ал. 4 от Инструкция № I-з-840/14.05.2007, въз основа на което органите на полицията е следвало да окажат съдействие на ЧСИ. Решаващият състав на АССГ въз основа на събраните с. доказателства обосновано е приел, че двамата полицейски служители не са извършвали конкретни действия, а само са присъствали и следели за спазването на обществения ред. Прието е, че твърдените от ищеца вреди са настъпили евентуално от действията на частния съдебен изпълнител. С оглед на тези констатации преценил, че не са налице изискуемите предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ. Посочено е, че в конкретния случай липсват каквито и да било незаконосъобразни действия или бездействия на служителите на 08 РУП по повод изпълнение на служебните им задължения и причинно следствена връзка между тези действия и настъпилите вреди. Административния съд е приел, че с оглед на тежестта на доказване, която лежи върху ищеца, същият не се е справил и не е доказано наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Въз основа на тези изводи, съдът отхвърлил иска. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касаторите, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за неоснователност на исковите претенции, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване лежи върху ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Правилни са изводите на административния съд, че от представените по делото доказателства не могат да се установят наличието на първите две предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразно действие или бездействие и причинно следствена връзка с настъпилите вреди за ищеца. Правилни са изводите на съда, че по делото не са установени и доказани никакви неимуществени вреди за жалбоподателя, причинени от незаконосъобразен актове, действия или бездействия на служителите на 08 РУП. Твърдените вреди биха били евентуално в следствие на действията на частния съдебен изпълнител, а служителите на полицията само са присъствали при въвода във владение с цел да не бъде нарушен обществения ред. Видно от доказателствата по делото, не е било необходима намесата полицаите от 08 РУП, поради което неоснователно се твърди, че е налице неправомерно бездействие. Присъствието на полицейските служители при извършване на действията по принудително изпълнение от страна на частния съдебен изпълнител, е било напълно правомерно, основано на чл. 7, ал. 4 от Инструкция № I-з-840/14.05.2007 г. Полицейският орган няма задължение да преценява доколко посоченото в искането изпълнително действие е законосъобразно, тяхното присъствие е задължение за опазване на реда и не е в причинно следствена връзка с принудителното изпълнение. При липсата на кумулативно изискуемите предпоставки като елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът правилно е преценил от правна страна, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана. По така изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба доводи за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на трето отделение,