Решение № 4862 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12836/2008 г.

Решение № 4862 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12836/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 877 от 24.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1862/08 г. Административен съд - София град, първо отделение, петнадесети състав, е отхвърлил жалбата на "Уест пропъртиз интернешънъл" ООД - гр. София, представлявано от управителя Ейдън Майкъл Дейви срещу ревизионен акт № 20004811 от 6.12.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 411 от 11.03.2008 г. на директора на Д"ОУИ" - гр. София, като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - София сумата 764 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Уест пропъртиз интернешънъл" ООД - гр. София, представлявано от управителя Ейдън Майкъл Дейви. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата и отмени РА като незаконосъобразен. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустима. Разгледани по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Уест пропъртиз интернешънъл" ООД - гр. София, представлявано от управителя Ейдън Майкъл Дейви срещу ревизионен акт № 20004811 от 6.12.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 411 от 11.03.2008 г. на директора на Д"ОУИ" - гр. София, в частта му относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 18 323,98 лв. по фактура № 12/24.07.2006 г., издадена от "Хидрострой Билдинг" - ООД, както и в размер на 2 900 лв. по фактура № 52 от 25.08.2206, издадена от ЕТ "Боян Стефанов - Гео тест". Административният съд е описал много подробно фактическата обстановка установена по време на ревизията, констатациите и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по двете гореописани фактури, възраженията на жалбоподателя, мотивите, изложени в решението на директора на Д "ОУИ" - гр. София, с което РА е потвърден в обжалваната му част. Съдът е изложил много подробно и своите изводи при извършената от него проверка за законосъобразност на РА при условията на чл. 160, ал. 1 и 2 от ДОПК, дал е тълкуване на правото на данъчен кредит, и при отделяне на спорното от безспорното е посочил, че основният спор между страните се свежда до това дали е налице данъчно събитие, респективно към кой момент настъпва същото, по двете процесни фактури. Административният съд е приел, че понятието за продължително и непрекъснато изпълнение се извежда от разпоредбите на чл. 88, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), регламентиращ развалянето на договорите с продължително действие, както и принципите на общата част на облигационното право, и че това съвпада с даденото тълкуване на разпоредбите на приложения като доказателство договор за строителство между жалбоподателя и "Хидрострой Билдинг" ООД в РА и решението на директора на Д"ОУИ". В тази връзка е направен извод, че "периодична" или "непрекъсната престация" не могат да се отнесат към твърдението на жалбоподателя за "поетапно изпълнение", което се обуславя от естеството на строителния процес. Продължавайки в този ред на мисли административният съд е посочил, че дори и да се приеме тезата на жалбоподателя за поетапно изпълнение на договора за строителство от 9.05.2005 г., от негова страна в противоречие с чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК не са ангажирани доказателства за това, кои са отделните етапи на този договор, както и налице ли е и в каква степен изпълнението на отделен етап от договора, като от негова страна не е направено възражение относно констатацията на органа по приходите, че по фактури № 11 от 15.06.2006 г. и № 12 от 24.07.2006 г. е налице едно плащане и то е от 24.07.2006 г. В тази връзка първоинстанционният съд е отбелязал, че фактура № 11/15.06.2006 г. е издадена на основание акт № 19 от 15.06.2006 г., докато за процесната не се твърди за кой конкретен етап от строителството е издадена. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 52 от 25.08.2006 г., издадена от ЕТ "Боян Стефанов - Гео тест", за която правото на данъчен кредит е отказано поради липса на данъчно събитие и наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) административният съд е изложил мотиви, че жалбоподателят не е оспорил констатацията на органа по приходите, че плащането по фактурата е извършено след издаването й и РА се явява законосъобразен в тази си част. Основните оплаквания против тези изводи на първоинстанционния съд са за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 18 323, 98 лв. по фактура № 12 от 24.07.2006 г., издадена от "Хидрострой Билдинг" - ООД се прави оплакване, че неправилно и в противоречие със закона органа по приходите определя, че не е налице данъчни събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.), а не при условията на чл. 26, т. 3 от същия закон, което следва от естеството на сключения договор за строителство между "Хидрострой Билдинг"-ООД и "Уест пропъртиз интернешънъл" - ООД. Направеното оплакване е неоснователно. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. При извършената насрещна проверка, отразена в протокол № 2214-3467-01/22-01.2007 г., е установено, че предмет на доставката е "авансово плащане по договор за строителство от 9.05.2005 г. ", че данъкът е начислен при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), а плащането е извършено по банков път. В хода на ревизията като доказателства са събрани и сключените договори за строителство, както и че на 24.07.2006 г. доставчикът "Хидрострой Билдинг" е получил сумата 120 000 лв., която от своя страна същият ден е привел на "Хидрострой" АД. В хода на ревизията е установено още, че при предходна ревизия, приключила с издаването на РА № 20003535/24.10.2007 г., (л. 86 и сл. от делото) е констатирано, че за данъчен период 06/2006 г. "Хидрострой Билдинг" ООД е издал на "Уест пропъртиз интернешънъл" ООД фактура № 11 от 15.06.2006 г. със стойност 144 507, 71 лв. и ДДС 28 901, 54 лв., като по тази фактура плащането е извършено на 24.07.2006 г. в размер на 120 000 лв. На база на това е прието, че по процесната фактура № 12 от 24.07.2006 г. всъщност няма извършено плащане на авансова сума по договор за строителство в размер на 91 619, 89 лв. и ДДС 18 323, 98 лв., а е извършено плащане по фактура № 11 от 15.06.2006 г., поради което не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 във вр. с ал. 3 и данъкът е начислен без основание, поради което е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) и правото на данъчен кредит е отказано на това основание. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че РА е законосъобразен и в тази си част и като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена. Този негов извод е правилен и обоснован. В ДОПК няма изрична правна регламентация за разпределение на доказателствената тежест в процеса, изключая нарочната разпоредба на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, която е неотносима към случая. В този случай намират приложение общите разпоредби на правото, изразени в чл. 127, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК (а не чл. 154 от ГПК, който е цитиран в решението и който определя доказателствената тежест при оспорване на документи и е частен случай на чл. 127, ал. 1), респективно чл. 170, ал. 1 от АПК. Това означава, че в тежест на данъчния субект е да докаже, че са налице всички законови предпоставки за възникване на право на данъчен кредит, респективно липсата на законови пречки за възникването му. Въз основа на установени по време на ревизията факти органът по приходите е направил извод за липса на данъчно събитие, което съставлява отрицател факт, който не подлежи на доказване, а само следва да бъде проверено дали това умозаключение е изградено въз основа на спазване на съответните логически правила. След като в хода на ревизията е установено, че всъщност плащането по процесната фактура не е извършено по нея, а касае предходна фактура, по която правото на данъчен кредит е било отказано с РА пак поради липса на данъчно събитие, то в тежест на жалбоподателя е било да ангажира доказателства, че към 24.07.2006 г. е настъпило данъчно събитие, което е дало основание за издаване на процесната фактура. В мотивите на решението на Д"ОУИ" София е дадено тълкуване на понятието "периодично или непрекъснато изпълнение" по смисъла на чл. 26, т. 3 от ЗДДС (отм.), което е възприето от първоинстанционния съд, което тълкуване на закона не се възприема от настоящата инстанция. Това обстоятелство обаче е без значение, доколкото административният съд добросъвестно е разгледал като алтернатива и даденото тълкуване от жалбоподателя, като правилно е посочил, че последният не сочи никакви доказателства, дори не прави и твърдения, че са били налице условия по договора за строителство за издаване на фактурата. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град в тази му част не страда от пороците, сочени в жалбата, и при условията на чл. 221, ал. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По отношение на непризнато право на данъчен кредит по фактура № 52 от 25.08.2006 г., издадена от ЕТ "Боян Стефанов - Гео Тест" не се прави конкретно оплакване в какво точно се изразява нарушението на закона, като единствено се изтъкват доводи, че по-късното плащане на сумата е без значение за правото на данъчен кредит, след като са налице останалите законови изисквания. Направеното оплакване е неоснователно. В хода на ревизията е установено, че предмет на фактурата е авансово плащане по договор от 24.08.2006 г. за изпълнение на инженерно-геоложки проучвания на два броя строително площадки, че плащането на дължимата сума и на данъка е извършено по банков път на 5.09.2006 г., т. е. след издаването на фактурата, поради което към момента на нейното издаване не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и е налице хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.). Жалбоподателят не е оспорил тези констатации и не е посочил в какво точно се изразява нарушението на закона, поради което правилно съдът е отхвърлил претенцията му като неоснователна. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд София-град и в тази си част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,