Решение № 6262 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3024/2010 г.

Решение № 6262 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3024/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Хюсеин Батал Наби, гражданин на Сирия, срещу решение № 87 от 5.01.2010 г. по адм. д. № 11318/2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Хюсеин Батал Наби, гражданин на Сирия, срещу решение № 265 от 15.07.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария, с което поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Изводът, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, е обоснован и законосъобразен. Неоснователен е доводът на касатора, че е налице незаконосъобразност на произнасянето по чл. 75, т. 5 от ЗУБ. Събрани са всички относими към спора доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Обсъдено е положението в Сирия, включително по отношение на кюрдите в страната. Твърденията на молителя, че поради кюрдския му произход е бил дискриминиран от официалните власти в страната, се опровергават от събраните по преписката доказателства. Основната причина да напусне страната е липсата на работа и икономическата несигурност в нея. Там не е бил заплашван, репресиран или преследван поради своята раса, религия, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения. На тази база правилно е прието и искането за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут е неоснователно. При тези данни и при положение, че решението е валидно, допустимо и правилно, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия