Решение № 3051 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13534/2012 г.

Решение № 3051 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13534/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Милчо Славеев Кирилов против решение № 4965 от 10.09.2012 г., постановено по адм. д. № 5916/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалния си оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалба против решение № КУ - 306/26.07.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с което е установен конфликт на интереси спрямо Милчо Славеев Кирилов, в качеството му на директор на Държавно горско стопанство Невестино за периода 03.11.2009 г. -18.12.2009 г., поради допуснато нарушение на чл. 8 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). За да постанови този резултат съдът е направил извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалноправната норма на чл. 8 от ЗПУКИ. От фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателят е сключил договори със свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от ЗПУКИ след проведена процедура чрез пряко договаряне по чл. 87п, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закон за горите и по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (отм.), поради което е направил извод за нарушаване на забраната по чл. 8 от ЗПУКИ. Приел е, че е налице частен интерес и свързаната с него облага. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят в качеството му на публична личност - директор на Държавно горско стопанство е провел процедура чрез пряко договаряне по реда на чл. 87п, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закон за горите в резултат, на която е сключил договори за покупко-продажба на дървесина с юридическо лице, в което собственик на половината от капитала му е племенник на Милчо Кирилов. Съгласно правилото на чл. 8 от ЗПУКИ лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. В случая законовата забрана за сключване на договор в частен интерес при изпълнение на правомощията по служба е нарушена. Безспорно в качеството се на директор на държавно горско стопанство Милчо Кирилов е лице, заемащо публична длъжност съгласно чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ, поради което за същият са относими забраните по Глава втора на ЗПУКИ, предвидени в конкретните разпоредби на чл. 5 до чл. 11 включително. Несъмнено жалбоподателят провеждайки процедурите чрез пряко договаряне с юридическото лице, в което част от капитала му е собственост на негов племенник и сключвайки договорите за покупко-продажба на дървесина изпълнява възложените му с договора за възлагане на управлението на горското стопанство правомощия за сключване на договори за дейностите, извършвани от държавното предприятие (чл. 12, ал. 1, т. 4 от договора за възлагане на управлението). В случая е налице и частен интерес, който е повлиял върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията на Кирилов по служба и се определя от качеството му на страна по договорите, сключени в резултат на пряко договаряне. Облага по смисъла на ал. 3 на чл. 2 от ЗПУКИ също е налице и се изразява в даване на неоправдано преимущество на дружество, в което един от собствениците на капитала е свързано лице пред други търговци, които също биха изразили желание да участват в процедура по сключване на договори за покупко-продажба на дървесина, но на които не им е предоставена такава възможност. От изложеното следва, че жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 8 вр. чл. 2 от ЗПУКИ, поради което изводът на съда за наличие на конфликт на интереси е законосъобразен и обоснован. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за наличие на крайна необходимост, при сключване на договорите, които се навеждат отново в касационната жалба и правилно е приел, че тези доводи са неотносими към законосъобразността на оспорения административен акт. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че юридическото лице, в което собственик на дяловете е и племенник на жалбоподателя е единствения търговец на територията на горското стопанство, с което директорът е могъл да сключи договори за покупко-продажба. Напротив от събраните по делото доказателства е установено, че съществуват поне още двама търговци, на които са били изпратени покани за участие в процедура по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, проведена при сключването на договорите за добив на дървесина. Доводите на касатора за необоснованост на решението са неоснователни. Заключението на съда за наличие на конфликт на интереси се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, като такива които да ги опровергават не са представени. С оглед на изложено съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,