Решение № 13352 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2369/2013 г.

ВАСI отделение15.10.2013 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77/4.01.2013 г., постановено по адм. дело № 1996/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13352 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2369/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 и чл. 83, ал. 4 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Бургас против решение № 77/4.01.2013 г. на Административен съд - гр. Бургас, по адм. дело № 1996/2012 г., с което е отменен акт за дерегистрация по ЗДДС № 1200452/15.06.2012 г. издаден от главен инспектор по приходите в дирекция СДО при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № 328/27.08.2012 г. на директора на Дирекция ОУИ град Бургас и е върнато делото като преписка на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са наведени касационни основания за неправилност на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните доводи се отнасят до нарушение на чл. 109, ал. 6 от ЗДДС при определяне на датата 30.05.2012 г. като дата на дерегистрацията по ЗДДС на ДЗЗД "Сара - БП". Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ДЗЗД "Сара - БП" не се представлява в касационното производство и не изразява становище по касационните основания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото и извърши преценка на атакувания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество на спора, съдът намира следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - гр. Бургас е бил акт за дерегистрация по ЗДДС № 1200452/15.06.2012 г. издаден от главен инспектор по приходите в дирекция СДО при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № 328/27.08.2012 г. на директора на дирекция ОУИ град Бургас, с който на основание чл. 107, т. 4, б. "г" от ЗДДС е разпоредено да се прекрати регистрацията по ЗДДС на ДЗЗД "САРА - БП" ЕИК BG 102748189, считано от датата на възникване на съответното обстоятелство - вписване в регистър Булстат от 2.05.2012 г. За да отмени оспорения акт за дерегистрация, съдът е приел, че вписаното в мотивите му фактическо основание за определяне датата на дерегистрация по ЗДДС - от вписването в регистър Булстат не е измежду предвидените в чл. 107 от ЗДДС законови основания за прекратяване на регистрация по този закон. След анализ на представените по делото писмени доказателства е приел, че основанието за прекратяване на регистрацията по смисъла на чл. 107, т. 4, б. "г" от ЗДДС възниква на датата на прекратяване на неперсонифицираното дружество, поради изтичане на уговорения в договора по чл. 357 от ЗЗД 10-годишен срок, за който гражданското дружество е създадено, а именно - 30.05.2012 г. Решението е правилно. Не са налице наведените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация /чл. 106, ал. 2 от ЗДДС/. Нормата на чл. 107 от ЗДДС предвижда хипотезите на задължителна дерегистрация, в които администрацията действа в условията на обвързана компетентност. В конкретния случай се касае до дерегистрация на неперсонифицирано дружество, учредено по силата на договор по чл. 357 от ЗЗД, на основание чл. 107, т. 4, б. "г" от ЗДДС - поради неговото прекратяване. По силата на чл. 3, ал. 1, т. 6 от Закона за регистър Булстат във връзка с § 2 от ПЗР на ЗРБ дружествата по ЗЗД подлежат на вписване в регистър Булстат. Нормата на чл. 9, ал. 2 от ДОПК определя, че в производствата по ДОПК неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. В процесния случай не е спорно обстоятелството, че ДЗЗД Сара - БП е задължено лице, регистрирано по ЗДДС и че е налице основанието за задължителна дерегистрация по чл. 107, т. 4, б. "г" от ЗДДС - прекратяване на неперсонифицираното дружество. Спорът е относно датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС. В акта за дерегистрация органът по приходите е приел, че това е датата 2.05.2012 г., посочена в удостоверение от 11.06.2012 г. на регистър Булстат, издадено въз основа на документ за прекратяване - протокол от 2.05.2012 г. Съдът е уважил доводите на ДЗЗД "Сара - БП", че основанието за прекратяване на неперсонифицираното дружество е изтичането на уговорения срок за неговото създаване съгласно чл. 363, б. "б" от ЗЗД на 30.05.2012 г., което е и датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Този извод на съда е съобразен с материалния закон и наличните по делото доказателства. Съгласно чл. 109, ал. 6 от ЗДДС в случаите по чл. 107, т. 3 и т. 4 от същия закон, за дата на дерегистрацията се смята датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107. В разглеждания случай основанието за прекратяване на неперсонифицираното дружество е изтичане на срока, за който е създадено. Това е основанието за прекратяване, посочено изрично както в първоначално представения протокол от 2.05.2012 г., така и в представения по-късно протокол от 2.05.2012 г., в който изрично е посочен крайния момент на неговото действие - 30.05.2012 г. Видно от чл. 3 от договора от 28.01.2002 г., сключен между "Бургаски пазари" ЕООД и "Сара - Атанасови и Сие", СД, дружеството по ЗЗД е създадено за срок от 10 години, считано от датата на откриване на обекта, но не по-късно от 6 месеца от решението на Общински съвет - Бургас. В случая откриване на обекта според показанията на разпитания по делото свидетел е станало по-късно, през месец август 2002, поради което началният момент на действие на договора е 6 - месеца, считано от 30.11.2001 г., когато е взето решението на ОбС - Бургас по т. 12 от протокол № 29 от 30 ноември 2001 г. или от 30.05.2002 г. С оглед на това 10-годишният срок на действие на договора, респективно срокът, за който е създадено неперсонифицираното дружество - ДЗЗД "Сара - БП", изтича на 30.05.2012 г. Това е и датата на прекратяване на дружеството, което е и основанието за дерегистрацията му ЗДДС съгласно чл. 107, т. 4 б. "г" от ЗДДС. Доводите в касационната жалба, че датата на прекратяване на дружеството по ЗЗД е датата, вписана в регистър Булстат, са неоснователни. Преди всичко неперсонифицираното дружество възниква по силата на сключения договор съгласно чл. 357 от ЗЗД и правопрекратяващият юридически факт по отношение на неговото съществуване е изтичането на уговорения от страните срок - арг. от чл. 363, б. "б" от ЗЗД. Вписването в регистър Булстат има оповестително действие. Наред с това от наличните по делото две удостоверения, издадени от регистър Булстат съответно от 11.06.2012 г. и от 27.06.2012 г. не се установява датата на прекратяване на неперсонифицираното дружество. Видно от удостоверенията в тях е посочен само документа за прекратяване - съответно протокол от 2.05.2012 г. и протокол от 30.05.2012 г. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за регистър Булстат актовете, създаване/възникване, промяна, закриване/заличаване и датата на прекратяване, са отделни обстоятелства, които подлежат на вписване относно лицата по чл. 3, ал. 1, т. 6 от същия закон, каквото е и процесното данъчно задължено лице. В тази връзка следва да се има предвид, че отразеният в удостоверението от 27.06.2012 г., издадено от регистър Булстат, документ за прекратяване е от заседание проведено на 2.05.2012 г. По делото не се твърди и не е налице протокол, подписан от съдружниците на 30.05.2012 г. Ето защо правилна е преценката на административния съд, че вписването в регистър Булстат не е основание за задължителна дерегистрация по чл. 107 от ЗДДС. Основанието е прекратяването на неперсонифицираното дружество, в случая, в хипотезата на чл. 363, б. "б" от ЗЗД, поради което относими за установяването му са документите, които удостоверяват срока на неговото съществуване. В тази връзка следва да се посочи, че дори и да се приеме, че протокол от 2.05.2012 г., представен със заявлението за дерегистрация от 1.06.2012 г. е валидно подписан от страна на Бургаски пазари ЕООД, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба, то от съдържанието на този протокол по недвусмислен начин се установява, че основанието за прекратяване на дружеството по ЗЗД "Сара - БП" е поради изтичане на уговорения срок, считано от 6 - месеца от датата на решението на общинския съвет. По делото не е установено обектът да е бил открит на по-ранна дата. От показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът правилно е кредитирал, се установява, че откриването на обекта е станало през август 2002 г., т. е. след предвидената най-късна дата, от която действа договорът. С оглед на изложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че на посочената в акта за регистрация дата - 2.05.2012 г. не е настъпило прекратяване на неперсонифицираното дружество и не са налице основания за дерегистрацията му по ЗДДС от този момент. Изводите относно въприетата дата на дерегистрация са изградени при правилно тълкуване и приложение на чл. 109, ал. 6 във връзка с чл. 107, т. 4, б. "г" от ЗДДС. Не се констатираха нарушения на съдопроизводствените правила, при установяване на релевантните за спора факти. Решението е обосновано след анализ на събраните по делото доказателства, с оглед на което не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1