Решение № 7997 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2024 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Фердинанд Мозес 1821 ООД гр. София ЕИК 175307060 чрез адв. Иванов, против Решение 245/09.01.2024г. на Административен съд София-град, постановени по адм. дело 3028/2023г., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221021002306-091-001/16.03.2022 г., издаден от В. А. В. - орган, възложил ревизията, и П. Д. - ръководител на ревизията, в частта, с която е потвърден с Решение 102/23.01.2023г на директор Дирекция ОДОП - София, а именно в частта на установените резултати за корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в неправилност поради нарушаване на материалния закон и незаконосъобразност. Твърди се, че случая не е налице стандартната хипотеза на започнала обичайна ревизия, при която проверяваното лице не представя достъп до счетоводството си, а за ревизия, при което управителя се е намирал през цялото време в следствения арест и изземване на документи на дружеството от МВР, последван от възлагане на ревизия, без документите да са върнати на дружеството. В тази връзка се твърди, че не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 8 от ДОПК за провеждане спрямо дружеството на ревизия при условията на ревизии при особени случаи. Твърди се и неправилно определяне на данъчната основа за облагане по смисъла на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като не са отчетени декларираните от дружеството облагаеми по ЗДДС продажби, а към вече декларирания от дружеството данък по ЗКПО е прибавен такъв, за целия оборот по банковите му сметки. Сочи се, че по делото няма налице нито едно доказателство, съгласно което дружеството е могло да извърши доставки на стоки или услуги за цените, равняващи се на средствата, постъпили по банковите му сметки. По тези и други подробни мотиви се иска отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА в процесната част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП София, чрез юрк.Бакалова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна поради следното: Предмет на оспорване пред АССГ е бил цитираният РА, в частта, с която е потвърден с Решение 102/23.01.2023г на директор на Дирекция ОДОП , а именно в частта на установените резултати за корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г. В останалата му част, касаеща установените резултати по ЗДДС за периодите от м. 05.2018 г. до м. 02.2020 г. включително и по ЗКПО за 2020 г., ведно със съответните лихви, РА е бил отменен с решението на директора на Дирекция ОДОП и административната преписка е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, като е указано в 30-дневен срок от връчване на решението да бъде издадена нова заповед за извършване на ревизия за горепосочените периоди от друг ревизиращ екип в срока по чл. 114, ал. 1-3 от ДОПК и провеждане на ревизионно производство, съобразно указанията, изложени в мотивите на решението. Органите по приходите приели, че са налице основания за извършване на ревизията по реда на чл.122 и сл. ДОПК, поради наличие на основания по чл.122, ал.1, т.2 и т.4. и т.8. Основание за този извод намерили в обстоятелството, че в хода на ревизията не били представени документи, досежно счетоводната отчетност на ревизираното дружество, съгласно Закона за счетоводството /ЗСч/ за ревизираните периоди. Установено е, че са налице установени получени преводи по банковите сметки на дружеството, който факт жалбоподателят не отрича и които според приходните органи не са надлежно осчетоводени. Прието е включването на всички получени преводи по сметка на лицето като приходи, тъй като счетоводните стандарти определят като приходи брутният поток от икономически ползи през периода; създаден в хода на обичайната икономическа дейност на предприятието като тези ползи водят до увеличение на собствения капитал, различни от увеличенията, свързали с вноските на акционерите. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че при извършването на ревизията процесуалните правила не са нарушени, а констатациите на приходните органи, които се ползват с презумпция за истинност, не са опровергани, поради което органите на приходната администрация са съобразили основните правила за облагане по ЗКПО и като са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл. 122, ал. 2 т. 1 - 16 от ДОПК, са определили законосъобразно основата за облагане с преки и косвени данъци за всеки един от ревизираните данъчни периоди. Съдебното решение е правилно. Съдът е достигнал до правилен извод за наличие на основанията, визирани в чл.122 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред на облагане, като е взел предвид установените от органите по приходите факти и извършените от тях процесуални действия. Основателно е посочено от решаващия съд, че тъй като получените по банковите сметки на ревизираното дружество значителни суми не са отразени, или са отразени с различна стойност от тези по фактурите, отразени в дневниците на дружеството, обосновано органите по приходите са приели, че получените суми са във връзка с извършени продажби, които не са регистрирани. При съобразяване на това обстоятелство и предвид факта, че от ревизираното лице не са представени документи в отговор на връченото му искане за представяне на документи и писмени обяснения и не е осигурен достъп до оригиналните счетоводни документи и регистри, правилно органите по приходите са приели наличието на обстоятелства, обуславящи приложимостта на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 8 от ДОПК. С касационната жалба не са посочени и основателни аргументи, налагащи корекция на извода на съда относно установените резултати за корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г. Верни са и мотивите в обжалваното решение, че липсата на доказателства за счетоводна обоснованост, или най - малкото счетоводна проследимост на банковите преводи към ревизираното дружество /подробно описани в РД/, за представянето на които първоинстанционният съд е дал изрични указания на жалбоподателя в съдебно заседание от 18.05.2023 г., обуславя приложимостта на чл.16, ал.1 ЗКПО. Всичко изложено налага оставяне в сила на първоинстанционното решение. Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение