Решение № 12882 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15958/2011 г.

Решение № 12882 от 7.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15958/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на Петко Найденов Костов от гр. Кърджали, кв. Възрожденци, срещу решение № 143 от 31.10.2011 г. по административно дело № 229 по описа за 2011 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 194-ГВ-4 от 21.07.2011 г. на и. д. директор на Фонд "ГВРС" ("Гарантирани вземания на работниците и служителите") при Националния осигурителен институт, с което на жалбоподателя е отказано изплащането на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 25, ал. 1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. По съображения, относими към касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на първоначалната жалба срещу процесното разпореждане. Изложените от касатора аргументи за наличие на пороци на първоинстанционното съдебно решение, са свързани с неправилно тълкуване и прилагане на чл. 6 и чл. 25 от ЗГВРСНР и Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. Ответникът - Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, действащ чрез юрисконсулт Печева, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на първоинстанционния съд за валидност и допустимост, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на Петко Найденов Костов срещу разпореждане № 194-ГВ-4/21.07.2011 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, с което на жалбоподателя е отказано изплащане на претендирано вземане, с мотиви за възникването му след вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност за работодателя и за подаване на искането за изплащане след изтичане на 30-дневния срок по чл. 25 от ЗГВРСНР. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Кърджалийския административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях нормативна уредба. Правилно решаващият съдебен състав е тълкувал и приложил релевантните за спора материалноправни разпоредби на чл. 6 и чл. 22, ал. 1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, както и административно-процесуалните разпоредби на чл. 25 и чл. 26 от същия закон. За да приеме, че за жалбоподателя не е налице материално право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, съдът се е позовал на безспорния факт, че правото на парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда е възникнало на 20.04.2011 г. при вписано решение в търговския регистър за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя на 02.03.2010 г. Към момента на откриване на производството по несъстоятелност и вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от закона лицето е било в трудово правоотношение с работодателя. 30-дневният срок по чл. 25 от ЗГВРСНР, считано от вписването в Търговския регистър на решение № 39 от 25.02.2010 г. на Окръжен съд - Кърджали за откриване на производството по несъстоятелност на "Орфей - Кърджали" ЕООД, е изтекъл на 01.04.2010 г., а жалбоподателят Петко Найденов Костов е подал молба-декларация за отпускане на гарантирано вземане на 16.06.2011 г. По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по закона имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението: 1. не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6; е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. Началният момент, от който гарантираното вземане възниква и става изискуемо, е посочен в чл. 6 от ЗГВРСНР - това е датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: откриване на производство по несъстоятелност; откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР с подаване на заявление-декларация по образец до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Пропускането на преклузивния срок за упражняване на субективното материално право на гарантирано вземане води до погасяването му. В разглежданият случай е установено, че жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с работодателя "Орфей - Кърджали" ЕООД, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност и това трудово правоотношение не е било прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 или през последните три месеца преди тази дата. Установено е също, че правото на парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда е възникнало на 20.04.2011 г. повече от една година след откриване на производството по несъстоятелност на работодателя. Преклузивният 30-дневен срок за подаване на молба-декларация е изтекъл на 01.04.2010 г., поради което вземането не може да бъде удовлетворено по реда на ЗГВРСНР. Заявените с молба-декларацията от 16.06.2011 г. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722 във връзка с чл. 639, ал. 1 от Търговския закон. Неоснователен е доводът в касационната жалба за нарушения на Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, изменена с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. Видно от решение на Съда на Европейския съюз (пети състав) от 18 април 2013 г. по дело C-247/12 (Мелиха Вели Мустафа срещу Директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към Националния осигурителен институт), Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да гарантират вземанията на работниците и служителите на всеки етап от производството по несъстоятелност на техния работодател. В частност те допускат държавите членки да гарантират само вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, макар това решение да не постановява прекратяването на дейността на работодателя. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - Кърджали за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,